Как да си отгледаме алое вера в домашни условия?
Алое вера е чудото на природата, което покори света с ценните си лечебни качества. Почитта към него датира още от времето на древните египтяни, които му дали името "растението на безсмъртието" и често го засаждали пред входовете на пирамидите. Родом от Арабския полуостров, алоето представлява сукулент, който вирее и по тропическите земи. Приложението му в наши дни е широко и разнообразно - обхваща всички сектори на хранителното, фармацевтичното и козметичното производство. За много страни култивацията на алое се превръща в силно развита индустрия, а добрата новина е, че всеки, който желае да притежава и отглежда това растение у дома, може да го направи без много усилия.
Кое е истинското алое вера и как да го разпознаем?
Aloe Barbadensis Miller се счита за най-лековитият и ядлив сорт алое. Той е синоним на "алое вера". Често дори е наричано "истинското алое", именно поради тези негови свойства. Отличава се с дебели, широки (особено в основата), месести листа, които са сиво-зелени на цвят. Цъфти единствено в жълто, а листата формират розетка. Младите листа притежават леки и бели петна, докато при възрастните такива не се наблюдават.
Кои са полезните елементи в състава на алоето?
Алое вера произвежда две основни съставки. Едната представлява гел, който е прозрачен, прилича на желе и се извлича от клетките във вътрешните централни части на листата. Другата е известна като "латекс", жълта е на цвят и се добива от долната им повръхност. Тези вещества имат антисептично, антивирусно, противовъзпалително действие. Подобряват, поддържат и хидратират състоянието на кожата и косата, помагат при сърбежи, изгаряния, измръзвания и редица кожни заболявания (акне, псориазис и др.).
Ползват се при лечение на депресии, нарушено зрение, остеоартрит, стомашни проблеми, температура, възпаления, астма, диабет. Укрепват имунната система. Алоето притежава над 200 активни компоненти, които включват витамини (А, С, Е, В12, фолиева киселина, холин и др.), минерали (калций, селен, манган, цинк и др.), захариди (монозахариди и полизахариди), аминокиселини, ензими, хормони, лигнин, салицилова киселина и др. Благоприятното му влияние се разпрострира не само върху човека, но и върху растенията - повече по този въпрос можете да научите в статията Естествени вкоренители в този блог.
Как да си направим гел от желето на алоето?
С помощта на остър нож се отрязват желания брой листа до основата на растението. Удобно е да обелите листата от двете страни с белачка за зеленчуци, с лъжица да отстраните желираната прозрачна субстанция и да я сложите в съд, например стъклен буркан. Друг вариант е да премахнете с нож ръба на листото, да го нарежете на по-малки сегменти и за 10 мин да ги накиснете в купа с вода. Последното не е задължително, но се счита, че така отстраняването на листната обвивка ще стане по-лесно.
Гелът се разбива с вилица или блендър и е готов за употреба. Срокът му на годност обикновено е около 7 дни, при съхранение в хладилник. В следващото видео е показен нагледно описаният процес, като авторката предлага лесна рецепта - смесваме 2 листа алое и съдържанието на 2 капсули витамин Е. Тя може да се използва като маска за лице или коса, а ако желаете да консумирате гела като фреш, пропуснете добавянето на витамин Е.
Отглеждане на алое вера в България
Алоето за нашите ширини се засажда и отглежда в саксия
Алое вера е многогодишно вечнозелено растение, което се отличава с месести удължени листа, наподобяващи триъгълни форми. В естествената си среда достига до 1 метър височина. У дома можем да го засадим в саксия, като през летните месеци е хубаво тя да бъде изнесена навън, тъй като това ще ускори растежа и развитието. Подходящото местоположение е слънчевото, като се допуска и наличието на частична сянка. С настъпването на есента се прибира отново на закрито. Размерът на саксията се съобразява с големината на растението, като нейният диаметър ориентировъчно е 1/2 от дължината на листата - например, ако най-дългите листа са 40 см, то диаметърът на саксията трябва да е минимум 20 см.
Грижи за алоето през зимата
През зимата алоето преминава през период на покой, по време на който възстановява силите си за следващия активен сезон. От важно значение е осигуряването на добра осветеност и постоянни температури. Оптималните такива (независимо от сезона) през деня са между 20° и 24°, а нощните са между 10° и 14°. През студените дни те не бива да падат под 5°.
Подходяща почвена смес и напояване на алоето
Напояването е умерено и регулирано, като се прилага само когато при разравяне почвата е суха. Избягвайте преполиването и виреенето в постоянно мокра среда. Счита се, че растението толерира повече засушаването, отколкото прекомерната влага. Това означава, че между отделните поливки субстратът се оставя да се засуши.
Няма строги изисквания по отношение на почвата - тя е добре дренирана и е богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, угнил оборски тор и пясък. Пресажда се през пролетта, само когато корените се покажат през дупките на дъното на саксията. Това е белег, че наличното пространство е тясно и алоето се нуждае от нова по-голяма саксия.
Подхранване на алоето
Подхранва се веднъж на 3-4 месеца, като подходящи са торовете за зелени и сукулентни растения. Съществува много ефикасен метод за естествено торене, който е достъпен и е представен в следващото видео. Оказва се, че банановите обелки стимулират бързото развитие и растеж на алоето. На дъното на саксията се поставя слой почва, след това се добавят нарязаните на малки парчета бананови обелки, следва редуване на почва и обелки, като завършваме с почвен слой и засаждане на растението.
Размножаване на алоете чрез вкореняване на листо
Размножава се чрез вкореняване на резници през лятото. Резниците всъщност са листа, които се отрязват от долната част на растението, т.е. подходящи са листата, които са най-близо до почвата. Един възрастен екземпляр може да създаде от 20 до 30 листа годишно. Листата трябва да бъдат с дължина поне 8 см - имайте предвид, че прекалено дългите резници се вкореняват по-трудно. Оставят се за известно време на проветливо място, за да засъхнат разрезите (обикновено отнема няколко дни). Засаждат се самостоятелно в малки чашки или кофички с почвена смес от пясък и торф. Поливат се редовно и се държат на топло. Появата на нови листенца е знак за успешно вкореняване.Размножаване на алоето чрез разделяне на издънки
Възрастните растения периодично произвеждат издънки (т.нар. "братчета"), които се отделят и се пресаждат. Най-удачният за това момент е през пролетта, редом с пресаждането. Внамателно извадеде алоето от саксията (добре е тя да е предварително полята, тъй като при влажна почва, изваждането става по-лесно), разделете съответните издънки и ги засадете в отделни саксийки.
Потенциални проблеми в отглеждането на алое вера
Проблемите, който могат да засегнат алоето, са най-често загниването на корените вследствие виреенето в постоянно мокра почва и/или преполиване. Някои градинари поливат със сяра (около 4 гр прахообразна сяра се разтваря в 1 л вода) веднъж седмично до отстраняване на заболяването и споделят, че тази практика помага. Потенциални вредители са листните въшки, които се третират най-напред със сапунена вода, като е препоръчително механичното им отстраняване (чрез напоен в нея памук). Повече за нейното приложение можете да научите от статията Как се прави сапунена вода? в блога. Премахвайте винаги увредените или изсъхнали листа.
Източници на информация:
Коментари
Публикуване на коментар