Ерика - зимен пирен

Ерика е вечнозелен и нискорастящ храст, който не се страхува от ниските температури и смело със своята атрактивна външност и красив цъфтеж украсява снежнобелите преспи. Отлично решение е за всички от вас, които желаят да имат цъфтящи растения в градината и през зимата. Очарова с игловидните си стъбла и с гъстите си цветчета с форма на продълговати камбанки, които могат да бъдат розови или бели. За да придобиете по-ясна представа, визуализирайте си борови клонки, събрани в снопове и окичени с изобилие от цветове - красива картина, нали? 

Цветето ерика и защо да изберем червената ерика?

В античните времена ерика е възприемана за магическо и пречистващо духа растение, което държи далеч всички зли сили. Според езика на цветята символизира надеждата за сбъдване на мечтите. Произхождаща от южните части на Африка (нос Добра надежда) и Европа. Господстващото мнение е, че всички ерики са студоустойчиви, но според някои други за нашия климат най-удачни са видовете: Erica Darleyensis и Erica carnea (червена ерика). 

Зимен и летен пирен или каква е разликата между цветята ерика и калуна?

Ерика е известна още под името "пирен" или "зимен пирен" - наименование, което я разграничава от калуната (Calluna vulgaris), която от своя страна принадлежи към същия род, има сходни белези и е наричана "летен (или есенен) пирен". Любопитен факт е, че по нашите земи в естествената си среда разновидностите Erica arborea и Calluna vulgaris са широко разпространени в планината Странджа и са включени в Червената книга на защитените видове. Какво вълнение е да имаш в цветната си колекция растение, което е рядко срещано и което цъфти навън през зимата! Ето защо, ако попаднете на него, не се колебайте да го закупите - не само, че няма да съжалявате, но и ще му се радвате дълги години напред, тъй като то се слави  освен с некапризен характер и с дълга продължителност на живот.

Отглеждане на храста ерика

Подходящо местоположение и засаждане

Ерика обича светлината и отлично вирее на места с пълно слънчево огряване. Толерира и полусенчестите местонахождения - те дори са препоръчителни, ако се намирате в райони с много горещо лято. Господстващото мнение е, че всички ерики са студоустойчиви, но според някои други за нашия климат най-удачни са видовете: Erica Darleyensis и Erica carnea. 

През пролетта или есента може да се засади в градината или в саксия, която също остава навън. Почвената смес е добре дренирана и е съставена от почва за киселюбиви растения, торф и пясък (киселенност 3-5 pH). Чудесен вариант е горската почва и боровите иглички като бонус към нея. Не е удачно засаждане на места, където земята е била торена с оборски тор, както и добавяне на такъв.След засаждането преминава през период на адаптация, по време на който е задължително по-честото поливане. Отлично се комбинира с други киселолюбиви растения, като например магнолията - веднага в съзнанието ми изниква красивото дръвче, в чиято основа в кръг са засадени храстчета ерика. Красива декорация е още за алпинеуми, лехи и бордюри. 

Напояване и подхранване

Напояването през цялата година е регулирано - това означава, че почвата се поддържа влажна, но не и постоянно мокра. През зимата необходимото количество влага се усвоява от дъждовете и снеговалежите, а през останалото време за нас остава задачата да поливаме при засъхване на горния слой на терена. Не се препоръчва варовитата вода - използвайте престояла или преварена такава.

Ерика се тори веднъж месечно по време на развитието си с тор за азалии и рододендрони. Не забравяйте, че като киселюбиво растение се нуждае от достатъчно количество от елемента желязо - то контролира киселинността на почвата (като я увеличава), участва във фотосинтезата и изграждането на хлорофила. 

Цъфтежът е през зимните месеци

Цъфтежът се разгръща в месеците от ноември до април, при оптимални температури между 7 и 15° и може да се задържи дори над два месеца. При по-високи градуси той ще бъде налице, но ще бъде краткотраен. Важно изискване в този период е да се поддържа свежа и влажна среда около растението. 

Подрязване и период на почивка

След приключването му, най-късно до началото на пролетта, то се подрязва - намалява се дължината на стъблата, като се отрязват и прецъфтелите и изсъхнали клонки. Последващо подрязване ще окаже негативно влияние върху цъфтежа. Фазата на почивка започва през лятото и продължава до есента. Хубаво е в началото на пролетта да добавим в основата допълнителен слой торф, горска почва или борови иглички.

Размножаване на цветето ерика

Размножава се през лятото чрез вкореняване на резници в почва. Резниците са твърди и зелени и са с дължина до 10 см. Засаждат се в торф в малки саксии или кофички, поставят се в разрязана на половина прозрачна пластмасова бутилка (съобразена с размера им), поливат се обилно и след което частите на бутилката се съединяват с помощта на тиксо. По този начин се създава своебразен парник, който благоприятства процеса по коренообразуване. Резниците се държат на светло, но предпазено от горещини и директно слънце място, и периодично се поливат (при засъхване на почвата). Белег за успех е появата на нови разклонения. 

Възможни проблеми в отглеждането на ерика

Потенциалните проблеми са свързани най-често с неправилно поливане. Преполиването и/или засаждането на места, където се събира и неоттича вода, както и недренираната почва, водят до загниване на корените. Рядкото напояване допринася за засушаване на субстрана, което е причина за изсъхване на растението или до разпространението на вредители. Друга неприятност, която може да сполети вашата ерика е хлорозата  - недостигът на желязо причинява видима липса на хлорофил в листата, изразяваща се в избледняването и пожълтяването им (за лечение се използва железен сулфат, известен още като "зелен камък"). Към водата за поливане е добре да добавим няколко капки оцет или лимонов сок. 

---

Източници на информация: 
www.giardinaggio.it, www.wikipedia.org, www.tuttogreen.it, www.elicriso.it, www.thegreenrevolution.it