Лупина - растението с класовидни цветове

Лупината е многогодишно растение, чиято родина откриваме в западните територии на Северна Америка. В нейната естествена среда можем да я срещнем край поточета и рекички, до 3000м надморска височина. Покорява с привлекателните си издължени и пъстри цветове, а некапризният характер я превръща в предпочитано цвете, което украсява лятната ни градина. Цветовете се разгръщат в богата палитра от бели, жълти, сини, червени, лилави и розови нюанси.

Отглеждане на цветето лупина

Лупината обича слънцето и редовните поливки

Лупината се развива най-добре на слънчево и защитено от ветрове местоположение, като изисква най малко 4-6 часа светлина дневно. Допускат се отглеждане и на места с шарена сянка. Изцяло сенчестото изложение провокира оскъден или липсващ цъфтеж. При оптимални условия може да достигне височина до 1,20м. Растението е студоустойчиво и толерира ниските температури. Напояването е регулирано, като се прилага при засъхване на горния слой почва. Това означава, че всяка една поливка е желателно да е обилна, като изчакаме засъхването на субстрата до другата такава. Счита се, че лупината издържа успешно кратките периоди на засушаване.

Редовните поливки от март до септември допринасят за обилен и красив цъфтеж. Избягвайте преполиването, защото то води след себе си развитие на гъбични заболявания. Опитните градинари съветват да не поливаме с варовита вода, защото тя предизвиква пожълтяване на листата и хлороза. Избягвайте горещите часове от деня - най-подходящото време за поливка е сутрин.

Лупините се засаждат в плодородна почва

Интересен е преводът на латинското наименование на лупината. "Lupinus" освен че означава "вълк", се превежда още и като "поглъщам". С лек хумористичен наклон се разкриват нуждите на растението от плодородна почва. В същото време самото растение има способността да подобрява почвата и да я обогатява с азот. Тя трябва да е добре дренирана и да е богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставена от листовка, градинска почва, угнил оборски тор и пясък. Удачна добавка е горската почва, която внася в субстрата известна доза киселинност, която се отразява благоприятно.

Лупината е градинско цвете, но може да се отглежда и в саксия

Както вече бе споменато, лупината е характерно градинско цвете, но може да се отглежда и в саксия. Подхранва се веднъж на 10-15 дни от март до юли с течен тор за цъфтящи растения и винаги заедно с поливките. Те са насочени главно към насърчаване и удължаване на цъфтежа и поради това макроелементите фосфор и калий трябва да бъдат в по-големи количества. Изключително полезни и подходящи са естествените торове, които се характеризират с бавно и продължително освобождаване.

Цъфтежът започва през пролетта и продължава през лятото. След приключването на първия цъфтеж е хубаво да премахнем прецъфтелите цветове с цел да се прекрати узряването на семена и да се възобнови следващият такъв. Поначало той се появава до 2 седмици след това. Самите цветове са атрактивни и поради издължените си дръжки могат да се използват и като рязан цвят - за украса или букети.

Как да си направим разсад от семена лупина?

Размножаването най-успешно се реализира чрез семена, които се засяват през пролетта. Можем да увеличим броя на нашите растения и чрез разделянето на т.нар. "туфи". Семената се засяват рано напролет, като добра практика е подготвянето на разсад. Господващото мнение е, че те трябва да се накиснат във вода за няколко до 24 часа, за да се форсира покълването. Много градинари ги засяват в т.нар. "работни саксии" или други малки кофички, като с помощта на молив или химикалка правят малка дупка и в един самостоятелен съд поставят по една семка.

След това ги поливат и държат на топло и светло място. Опитът на любителите-цветари, които отглеждат това невероятно цвете, разкрива, че ако засеем семената през пролетта, цъфтежът ще настъпи на втората година след това. Но ако ги засеем през август, то на следващата година през лятото ще се радваме на чаровните цветове. При оптимални условия могат да цъфтят и на същата година след засяването.

Засаждане на лупина

За постигане на висок декоративен ефект е добре да засадим 6 растения за един квадратен метър площ, на разстояние помежду им 30-35 см. Красиви комбинации се получават с почти всички градински цветя - например, ириси, божури, хортензии, алиум. Прекрасна украса е за алеи, пътеки, огради. Пресаждане или по-точно подновяване се прави веднъж на 3-4 години, като целта е разреждане и обновяване, тъй като възрастните растения губят с течение на времето декоративната си стойност и богатия цъфтеж. Имайте предвид, че лупината не понася често преместване, защото корените са лесно раними. За същото трябва да внимавате и при пресаждането на разсади.

Грижи за лупината през есента

С настъпването на есента надземната част на цветето започва постепенно да пожълтява и да изсъхва. Не е необходимо да правим подрязване, а само да отрежем стъблата на няколко сантиметра от основата (през месец ноември). Като превантивна мярка се препоръчва да добавим допълнителен слой почва в основата и така да зазимим растението, въпреки че то е издържливо по отношение на студа. Лупината е устойчива спрямо вредители и заболявания. Сред потенциалните проблеми е загниването на кореновата система вследствие на виреене в постоянно мокра среда и неотцедлива почва. В заключение нека се насладим на красивата градина на автора на следващото видео:

---

Източници на информация:  www.verdiincontri.com, www.wikipedia.org