Калия

Елегантност, великолепие и изящност се обединяват в нежната калия или т.нар. "зантедехия" (Zantedeschia aethiopica) или кала, която очарова с деликанти цветове във формата на фуния, допълваща се от големите наситено зелени листа. Произхожда от Южна Африка - широко разпространена е в територириите между екватора и нос Добра надежда. 

Легенди за цветето кала

Гръцката митология пряко свързва калата с женствеността. Древна приказка разказва как цветето възникнало от капка кърма на богинята Хера (покровителката на брака и раждането), която капка паднала на земята и на това място поникнало чудното растение. Перфектният облик на това природно творение не се понравил на богинята Венера и за да наруши съвършенство в него, тя отправила проклятие към цветето, вследствие на което се появило жълтото образувание в централната част на цвета (наречено "spadix"). Както в Античността, така и днес, калата е емблема на красотата. Връщайки се в съвремието, всички ние можем да оценим високата декоративна стойност на прекрасното растение, но винаги трябва да имаме предвид, че калата е отровна във всичките части и трябва да бъдем внимателни при контакт с нея.

Символика и значение на цветето кала

Да подариш кала означава да изразиш своите най-искрени чувства на уважение и приятелско отношение. Калата олицетворява чистотата и новото начало. Неслучайно голяма част от булченските букети са съставени именно от бяла кала - тя символизира невинността и истинската любов. Червената кала говори за страст, чувствителност и любов, розовата - за женственост, лилавата - за вечност. Калата е едно идеално решение за декорация на дома - вазите с това растение създават изискана и чудесна атмосфера, която предразполага да се чувстваме добре.

Видове кала

Калата е грудково растение, което не притежава стъбла, а листата и цветовете покарват директно от грудката. Може да достигне размери до 1-1,5 метра. Всеки цвят е обгърнат от видоизменено листо, което го предпазва. Съществува едно условно деление на видовете кала, което се основава на момента на цъфтеж - различаваме ранноцъфтящи и късноцъфтящи. Независимо дали ще изберете ранноцъфтящ или късноцъфтящ вид, трябва да знаете, че цветоносите се формират в рамките на 8 седмици (или 2 месеца) след засаждането. Отглежданите на открито кали се характеризират с много по-ясно изразени размери и по-атрактивен вид.

Ранноцъфтящи сортове кала

Най-често отглежданите ранноцъфтящи сортове са: Zantedeschia Aethipica (Кала Ефиопия) - това е класическата бяла кала, и Zantedeschia Schwarzwalder - отличава се тъмночервени нюанси, наподобяващи черния цвят. Те цъфтят в периода от януари до юни и имайки предвид климатичните особености, по нашите ширини те се отглеждат в саксия и на закрито. За тях периодът на покой общваща месеците от юли до декември. Засаждат се през есента.

Късноцъфтящи сортове кала

Късноцъфтящите разновидности са следните. Zantedeschia Albomaculata (Белопетниста кала) се характеризира с малки бели или сребристи петна по листата и с бели или кремави цветове. Zantedeschia Rehmanii се отличава с розови нюанси, а Zantedeschia Elliottiana (Кала Елиот) - с жълти такива. Всички те цъфтят от април до октомври и преминават в период на почивка от октомври до март. Удачният момент за тяхното засаждане е в края на зимата и ранната пролет. Тъй като по това време температурите са все още ниски, задължителното трябва да засадим грудките в саксии и да ги съхраняваме в светло помещение с умерена топлина. След като времето се затопли трайно, можем да ги преместим навън. 

Отглеждане на калиите

Подходящо местоположение

Най-подходящото местоположение за калата е слънчевото, на което тя ще може да получи достатъчно индиректна светлина. Тя е лесноприспособима и обожава умерения климат - това означава, че нито студът, нито горещините са благоприятни за нея. Оптималните температури са около 20°- в тази среда се реализира цъфтеж с едри и наситени цветове. Отглежда се предимно в саксия, като късноцъфтящите видове могат да виреят отлично през летните месеци навън - в саксия или в градината. Подходящи са местата с шарена сянка, където калата ще получи защита от жарките слънчеви лъчи. Със застудяването на времето се прибира у дома. Предпазете калата от течения и я дръжте далеч от отоплителните уреди или вентилационни системи. Тя не понася сухия и застоял въздух - ето защо са желателни честите проветрявания. Калата не толерира резките промени в температурите.

Калата обича влагата

Напояването е регулирано. По време на цъфтеж растението се полива обилно, но не и прекалено. Важно е субстратът да бъде влажен, но не е и постоянно мокър. Полезен съвет е да наблюдавате състоянието на на горния почвен слой и при засъхването му да полеете растението. След приключване на цъфтежа поливките се намаляват. Тъй като калата обича средата с висока влажност, по време на активната фаза се препоръчва пулверизиране на листната маса, като се избягва мокренето на цветовете. Оросяването и поливането се извършват винаги в сутрешните часове и никога по време на горещини. Когато растението изпадне в покой, напояването се прекратява.

Подходяща почва за калата, начин на засаждане и пресаждане

Почвата е лека, дренирана и богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставена от чимовка, листовка, угнил оборски тор, пясък, градинска почва. Хубава добавка е торфът. При закупуване избирайте здрави и твърди грудки. Засадете ги на малка дълбочина (оптималната такава е 10 см), защото в противен случай загниват и не покарват. В почвата те трябва да се поставят с растежните пъпки нагоре.Препоръчителното разстояние между тях е около 20-30см. Според преобладаващото мнение, пресаждане се осъществява ежегодно и зависи от вида кала - ранноцъфтящите се пресаждат от края на август до септември месец, а късноцъфтящите - през февруари.

Време и начин на торене

Подхранва се, когато растението се разлисти, т.е. по време на вегетативния период и винаги редом с напояването, като е удачно да се използват течните торове за цъфтящи растения. Ранноцъфтящите сортове се торят от февруари до юни, а късноцъфтящиге - от април до октомври. По време на цъфтеж благоприятно влияние оказват торовете, които съдържат големи количества от макроелемента калий.

Зазимяване и период на покой за калиите

Подрязване не се прилага - премахват се единствено листата, които по естествен път постепенно пожълтяват и изсъхват в края на активната фаза. Вече бе споменато за конкретните видове кога настъпва периодът на покой. Той е необходимост и ако не го осигурим, няма как да се насладим на пълната красота, която е способно да ни разкрие едно цвете. Можете да оставите грудките в саксийте и да ги приберете в помещение с температури около 12°. В този стадий от жизнения цикъл на растението светлината не е изискуема. Поливане и торене не се прилага. Калата "се събужда", когато се премести на по-светло местоположение и започне постепенно да се напоява. Нека да не забравяме и покачването на температурите, което е значим фактор за стартирането на растеж. Някои градинари изваждат грудките от почвата и ги съхраняват в хартиени пликове на хладно и проветриво място, след което ги засаждат.

Размножаване на калата

Калата се размножава чрез разделяне на грудките, като най-удачният за това момент е този на пресаждането. За ранноцъфтящите кали това е август или септември, а за късноцъфтящите - февруари. Малките грудки или т.нар. "детки" се засаждат в смес от плодорочна почва и торф на дълбочина 10 см в саксийки с диаметър до 10 см и се държат на топло и светло място (с температури около 20°). Младите растения могат да се преместят в по-голяма саксия, когато достигнат височина от 20 см. За да се образуват силни детки, отрязвайте прецъфтелите цветове и оставете майчината грудка да получи необходимите хранителни вещества от постепенно изсъхващата листна маса.

Потенциални проблеми в отглеждането на калиите

Калата е устойчиво растение и въпреки това при нея съществуват някои потенциални проблеми. Най-често сред тях наблюдаваме загниване на грудката - вследствие на преполиване и/или виреене в постоянно мокра среда, се развиват гъбични заболявания. Горещините могат да причинят увреждане на грудките, ето защо е удачно т.нар. "мулчиране" - добавяне на допълнителен слой почва или чакъл на повръхността в саксията. Те заддържат влагата и не позволяват изсъхването. Обезцветяването на листата се дължи на засушаване. Кафявите крайща и/или петна по тях сигнализират за изгаряне, причинено от директни слънчеви лъчи. Възможните вредите са листните и щитоносните въшки, които се установяват по повръхността на долната част на листата. Отлично въздействие в борбата с тях оказва сапунената вода. Повече информация за сапунената вода можете да откриете в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога.

---

Източници на информация:
www.edendeifiori.it, www.giardinaggio.it, www.ilgiardinodeltempo.altervista.org, www.tuttogreen.it,www.greenme.it