Азалия

Азалиите са богато цъфтящи храсти, които произхождат от азиатските земи (Япония и Китай) и се славят с капризен характер, но ако научите и разпознаете изискванията им, ще се радвате дълго време на обаятелния им цъфтеж. В подходяща среда те са устойчиви и с продължителност на живота 100 години - ето защо често се използват и за бонсай. Към положителните качества прибавяме и способността им да пречистват въздуха от вредните вещества. 

Какво е общото и различното между азалията и рододендрона?

Азалиите съставляват забележителна част от семейството на рододендроните или казано накратко - всички азалии са рододендрони, но не всички рододендрони са азалии. Често двете растения биват утъждествявани, но реално погледнато азалиите са по-малки по размери и по цветове в сравнение с рододендронитe и притежават по-фини и дребни листа. Тичинките на азалията са по-малобройни от тези на рододендрона, а цветовете ѝ разцъфтяват на върховете на стъблата, докато тези на рододендрона са събрани в съцветия.

Преобладаващото мнение е, че цъфтежът на азалиите предшества този на рододендроните, който се нуждае от своя страна от по-високи температури, каквито са в края на пролетта. Тъй като азалията се отглежда и като стайно растение, тя може да има повторен цъфтеж през зимата, докато при рододендрона това не е възможно. Рододендроните са вечнозелени, докато азалиите могат да са и листопадни.

Цветето азалия и неговата символика

Изящната азалия е символ на надеждата, женствеността и нежността, като различните цветове, в които тя разцъфтява, носят индивидуално послание - бялата символизира чистотата, сдържаността и уважението, червената и тъмнорозовата олицетворяват романтиката и страстта, лилавата изразява радостта, а жълтата се утъждествява с приятелството.

Видове азалия

Вечнозелената японска азалия е подходяща за отглеждане в саксия

Съществуват две основни разновидности азалии - вечнозелени и листопадни. Вечнозелените са известни още под името "японски азалии" -  те растат бавно, като максималната височина, която могат да достигнат е около 90 см и то след 10-тата година. Определят се още като нискорастящи  и са удачни за отглеждане в саксия. Техните листа през есента е възможно да се оцветят в характерните жълтеникави багри, част от тях може да опадне, но здравите растения не губят изцяло листната си маса. Силно чувствителни са към измръзване.

Листопадните азалии са студоустойчиви и могат да се отглеждат в градината

Втората група е на листопадните азалии, които също могат да бъдат японски - те са високорастящи (достигат размери над 1,50 м височина) и губят листата си в края на лятото. Студоустойчиви са и се отглеждат целогодишно в градината. Счита се, че издържат на температури до -23°. Цветовете им са силно ароматни, а листата са по-твърди на допир и по-заострени по форма.

Странджанска зеленика

Знаете ли, че на територията на България в естествената си среда вирее древен вид рододендрон, който се среща единствено в нашата Странджа планина и в руската планинска верига Кавказ? Това е странджанската зеленика , която притежава внушителни и едри розово-лилави цветове, които разгръщат цялата си прелест през май и юни. 

За какво да внимаваме, когато купуваме азалия и на какви цени можем да я открием?

Винаги избирайте свежи и добре оформени растения с малко цветове и много пъпки - това е гаранция, че при правилни грижи цъфтежът ще бъде продължителен във времето. Хубаво е пъпките да са леко отворени, така че да се вижда цветът им. Листата трябва да са с наситена оцветеност и да не са завити. Почвата при допир е добре да е леко влажна, а не напълно суха и отделена от крайщата на саксията. Следете за наличие на вредители, заболявания и други увреждания. Не подминавайте двуцветните видове, защото те се отличават със своята завладяваща атрактивност. Цените варират в рамките на 5-8 лв. за разсади и 10-20лв. за големи растения.

Отглеждане на азалия в саксия

Подходящо местоположение, температури и напояване

Най-подходящото местоположение за азалията е слънчевото, но с шарена сянка в следобедните часове. Тя ще се чувства най-добре там, където ще получава всеки ден минимум 4 часа непряка слънчева светлина. Оптималните температури са около 20°, а минималните такива са 7°. През топлите сезони азалията може да вирее навън, даже е препоръчително да се изнесе на полусенчесто място. 

Напояването е редовно, като основната му цел е да поддържа средата влажна, но не и постоянно мокра. Препоръчва се поливане с неваровита вода (преварена вода) със стайна температура при засъхване на горния слой на почвата, тъй като азалиите не харесват варовика. По време на цъфтеж поливките са умерени и ежедневни. Избягвайте двете крайности - сушата и преполиването.

Коя е точната почва за азалиите?

Правилно подбраната почва е обещание за положителни резултати - за азалиите тя е кисела (pH 5-6), добре дренирана и е богата на хранителни вещества. Удачни за употреба са готовите субстрати за киселолюбиви растения, като магнолии, рододендрони, камелии, гардении. Тяхното съдържание е на основата на няколко вида торф, торфен мъх, глина и др. Чудесна добавка са боровите иглички и горската почва. 

Подхранване на азалията с торове за киселолюбиви растения

Подхранва се по време на цъфтеж на всеки две седмици с течни торове за киселолюбиви растения. Ако е засадена в силно плодородна и свежа почва, торенето се намалява. Бъдете внимателни, тъй като азалиите са чувствителни към преторяване и лесно могат да бъдат унищожени с предозиране или твърде често подсилване. Специалистите препоръчват азотното торене да не се прилага след юни месец, тъй като новият растеж ще бъде изложен на риск от увреждане през зимата. Фосфорът е необходим за образуването на цветните пъпки и цъфтежа. Проучване доказва, че балансираното подхранване прави азалиите по-устойчиви към измръзване.

Кога и как да пресадим и да подрежем азалията?

Азалията се пресажда рядко - ясен сигнал за действие са корените, които се показват през отворите по дъното на саксията. Те ни подсказват, че пространство е тясно и растението се нуждае от по-голяма саксия (с 2,5 см до 5 см по-голям диаметър) и нова почва. Важна особеност е, че азалиите не се засаждат на голяма дълбочина и в широки саксии. Подходящият момент за това е винаги след приключване на цъфтежа.

Именно тогава се прави и резитбата - леко подрязване с цел оформяне и насърчаване на растежа и разклоняването. Прилага се пензиране на младия растеж - прищипват се само връхните части (на 10 см от върховете). По-късната резитба ще окаже неблагоприятен ефект върху цъфтежа, тъй като цветните пъпки за следващия сезон се залагат малко след прецъфтяване на настоящите. Премахват се изсъхналите и увредени клонки.

Кога цъфти азалията?

Азалията цъфти в края на зимата и през пролетта, като цветовете ѝ се задържат за около 2 седмици.  За да удължите този период оставете растението в светло помещение със свеж въздух, което се проветрява често. Възможен е повторен цъфтеж. След прецъфтяване азалията навлиза в период на покой, който трае около 2 месеца - премества се на хладно място с намалена осветеност и се полива по-нарядко и по малко. Цветните пъпки за следващия сезон се залагат в средата или края на лятото.

Какви грижи трябва да положим за азалията през зимата?

С настъпването на есента се прибира у дома и се съхранява в помещение с температури 10-15°. Идеалното местенце през зимата е в близост до южен прозорец, докато за периода от април до септември е подходящо източното изложение. Не излагайте растението в пряк контакт с въздушните струи на отоплителните системи и не го оставяйте в близост до такива уреди. В противен случай вероятността от опадане на листата и цялостно изсъхване се увеличава многократно. Запомнете, че един от най-големите врагове на азалията е сухата среда и въздух.

Как да размножим нашата азалия?

Размножава се най-лесно през лятото (юли месец) чрез вкореняване на резници. Резниците се взимат рано сутрин (тогава са напълно хидратирани) от връхните части на здраво и добре развито майчино растение и са с дължина около 10 см. За предпочитане са зелените стъбла, които са започнали леко да се вдървеняват. Премахват се долните им листа и се оставя само една двойка от горните такива. Засаждат се в малки саксийки в торф и се поставят в разрязана на две пластмасова бутилка, чиито части се залепват след това и се получава своебразен парник. Поливат се при засъхване на субстрата и се държат на сянка при постоянни температури 18-20°. Вкореняването обикновено отнема минимум 6 седмици, след което младите цветя се пресаждат самостоятелно в саксии с диаметър 8 см. 

Отглеждане на студоустойчива градинска азалия на открито

Както стана вече ясно листопадните азалии са студоустойчиви и могат да се отглеждат навън през цялата година. Подходящото място за тях в градината е това с шарена сянка и източно изложение. Почвата е пропусклива, дренирана и кисела. Препоръчва се поливане със зелен камък, който регулира така необходимата киселинност на терена. Градинската азалия през зимата оцелява на минусовите градуси и получава необходимото количество вода по естествен път от валежите. Добре е в края на есента да се добави допълнителен слой почва и слама към основата на растението.

Какви са потенциалните проблеми при азалията и как да я спасим от тях?

Пожълтяване на листата и хлороза

Един от най-често случващите се проблеми при азалията е хлорозата - заболяване, което е типично за киселолюбивите растения и което се дължи на липса на желязо и се проявява в пожълтяване на листата. Напояването с варовита вода е една от причината за това поведение. Решението е да започнете да поливате с железен сулфат. Повече за хлорозата можете да научите в статията в Хлороза при цветята - как да се справим с железния дефицит чрез подхранване със зелен камък .

Защо листата на азалията падат и променят цвета си?

Опадането на листата се дължи на твърде суха среда - тя е причина още и за неотварянето на цветните пъпки. Обикновено падат най-напред по-старите листа, докато младите листа придобиват кафяво оцветяване по крайщата. Покафеняването и опадането на листата може сигнализира и за преторяване или преполиване - виреенето в постоянно мокра среда уврежда корените, които не могат да "изпратят" нужното количество вода до листната маса. Потенциални вредители са листните въшки, в борбата с които успешно помага сапунената вода. 

Защо азалията увяхва?

Увяхването на азалията се свързва с нарушаване на някое от изискванията по отглеждане - най-често това е липсата на светлина, промяна на средата и температурата, преполиване или рязко засушаване.

Защо азалията не цъфти?

Азалията отказва да цъфти, когато не е подрязана правилно - в неподходящото време и/или прекалено силно. Ако растението има цветни пъпки, които опадат или не разцъфтяват - причината е в ниски температури или измръзване. Прекаленото торене с азот, преполиването и засушаването също възпрепятстват цъфтежа. Други негативни фактори са липса на подхранване и виреене в неутрална почва (нарушено е изискването за киселинност).

---

Източници на информация:
www.casaegiardino.it, www.giardinaggio.it, www.wikihow.com, www.saga.co.uk, www.rhododendron.org