Как да се справим с хлорозата чрез подхранване със зелен камък?

Хлорозата е едно от най-често срещаните заболявания при растенията, чиито видими белези се изразяват в пожълтяване на листата. Зад тези симптоми се крие и основната причина за проявата им – недостигът на хранителния елемент желязо, който е пряко обвързан с формирането на хлорофил. Хлорофилът по своята същност е неразтворим във вода пигмент, който се съдържа във всяка клетка на зелените растения - именно той дарява зеления цвят на листата им. Участва още и във фотосинтезата, като абсорбира светлината и я преобразува - вследствие на това се натрупва енергия под формата на въглехидрати (захариди) и се отделя кислород. Така се произвежда част от енергията, която е необходима за растежа на цветята.

Какво е хлороза?

Заболяването хлороза засяга най-напред младите и крайни листа и едва след това можем да забележим пожълтяване и на останалите. Най-леката му и всъщност начална форма е изсветляване на централната линия на тъканта на листото до жълти нюанси, а стъблата и корените са къси и недоразвити. В най-сериозния си вид хлорозата се преобразява от промяна на цвета на жилките на листото до пълного му пожълтяване - причинява още свиване и последващо опадане на листата, като увреденото стъбло може да изсъхне изцяло. Загубата на надземната част на растението води до по-лесното му загиване. Хлорозата може да е пълна или да е частична, в зависимост от това дали засяга цялото цвете или само част от него. Пожълтяване на листата се наблюдава и при недостиг на елементите манган и цинк, с разликата, че то се развива отвътре навън – първо по вътрешните и стари листа.

Железен дефицит и причини за възникване на хлороза при цветята

Желязото е необходимо за много ензимни функции, които управляват обмяната на веществата и дишането при растенията. То участва и в процеса на формирането на зеления пигмент хлорофил - това обяснява защо дефицитът на желязо се проявава като хлороза най-напред по младите леторасли.

Микронутриентът желязо и водородният показател за киселинност на почвата (pH) 

Желязото e микронутриент, което означава, че то е необходимо на растенията в сравнително по-малки количества спрямо макронутриентите. Неговото наличие зависи от водородния показател pH в почвената среда на виреене. Без да изпадаме в дълбините на химията като наука и терминология, нека разгледаме какво е значението на водородния показател „pH“ за почвените смеси и каква е връзката му с хлорозата. Той отразява каква е наситеността на водородните катиони (положителните йони) в хомогенна течност от вода и твърди почвени частици, както и степента на киселинност, която най-много може да достигне до 10.

Киселите почви са с показател на киселинност под 7 (pH < 7), а алкалните – над 7  (pH > 7), а числото 7 означава неутралност (pH = 7). Показателят pH на почвата влияе върху химичните процеси в нея и засяга процеса на хранене, като въздейства върху преобразуването на хранителните вещества.

Причини за развитие на хлороза при цветята

Причините за заболяването най-напред е логично да потърсим в състоянието на кореновата система, тъй като тя е основният способ за набавяне на хранителни елементи. Увреждането или слабото ѝ развитие рефлектира върху способността на растението да извлича вещества от почвата. Лошият или липсващ дренаж, плътните, неотцедливи и глинести почви, преполиването и виреенето в постоянно мокра среда са идеалните условия освен за причиняване на загниване, още и за възникване на хлороза - проблемът е невъзможост за поемане на необходимите нутриенти. Ето защо здравите корени са своебразна гаранция за адекватно и ползотворно приемане на желязото. Понякога се случва да възникне хлороза след продължителни и обилни валежи – те отмиват хранителните вещества от терена и най-застрашени от това са градинските цветя. В този ред на мисли, пролетта е сезонът, когато почвата е най-бедна на елементи, вследствие на зимните месеци със сняг и студено време.

Уверявайки се, че някои от горепосочените причини не са налице, следва да преминем към другите фактори. Киселинността се регулира чрез окисляване на водата за поливане или чрез подхранване с торове. Усвояването на желязото се затруднява от една страна, когато почвата е алкална - колкото почвата е по-алкална, толкова по-хлоротично е растението, а от друга – когато в нея има наличие на високи количества калций, цинк, манган, фосфор, мед. Ако състоянието на  киселинноста е в рамките на изискуемите ѝ стойности, трябва да обърнем внимание на подхранването. Недостигът на калий означава дефицит и на желязо. Когато торим с азот, ние подпомагаме отделянето на йони, които повишават pH на почвата. 

Как да се справим с хлорозата?

В борбата с хлорозата ползотворно действие оказват листните торове, богати на желязо. Въпреки че господващото мнение е, че цветята усвояват веществата много по-лесно чрез повръхността на листата си, опитните градинари съветват да комбинираме листно и почвено подхранване. Търговската мрежа предлага специализирани почвени торове, които се разтварят във вода и с които обикновено се полива веднъж на 15 дни. Потърсих информация за конкретни препарати, които можем да си набавим при нужда и открих позитивни отзиви за следните - "Kestrene 6" на италианския производител Hydro Fert (с незабавно и ефективно действие, подходящ за всички видове почви), "Текнокел Амино Fe"  (течен тор, който помага за усвояването на желязото), "Хумик Ferro 6" (100% водоразтворимо екологично желязо) и др. Уточнявам, че посочването на съответните продукти не е реклама, а единствено - споделяне на полезен съвет.

Рецепти за подхранване със зелен камък и лечение на хлороза

Железният сулфат или така известният „зелен камък“ е кристал с тюркоазен цвят и има ползотворен резултат в разрешаването на проблема с хлорозата и регулацията на количеството желязо в почвата. Може да се използва при лечение на хлороза (в 10 литра вода се разтварят 50 грама железен сулфат и се пръска растението на всеки 5 дни до възстановяване на зеления му цвят), както и за профилактика (водният разтвор е с по-слаба концентрация и е съставен от 10 грама железен сулфат и 10 литра вода).

Амониевата селитра внася азот в почвата и както вече бе споменато, повишаването на азота допринася за покачване и на желязото. Съотношението за торене е 1 с.л. амониева селитра за 10 литра вода и е хубаво да се прилага през пролетта. Първият белег за оздравяване на растението е възвръщане на зеления цвят най-напред на жилките на листата.

---

Източници на информация:
www.pthorticulture.com, www.web.extension.illinois.edu, www.wikipedia.org, www.sortovisemena.bg