Градинска ружа

Градинската ружа (Alcea rosea) е високорастящо многогодишно цвете, което произхожда от Китай и източното крайбрежие на Средиземно море. Освен с внушителните си размери, тя привлича вниманието още и с ефектните си цветове, които наподобяват тези на хибискуса. Разгръщат се в прости или кичести форми и обхващат нюансите на розовите, червените, жълтите, белите, кремавите гами. Съществуват и също толкова привлекателни двуцветни сортове. Според езика на цветята ружата символизира амбициите и плодовитостта.

Отглеждане на градинска ружа

Засаждане на градинска ружа

Ружите обичат слънчевите местоположения, които са предпазени от ветрове и течения. Не изискват големи пространства, защото израстват на височина - ето защо са подходящи и за по-малките градини. Бъдете внимателни в избора на мястото, тъй като веднъж образували стабилни корени, растенията трудно се пресаждат. Нуждаят се от добра въздушна циркулация - препоръчителното разстояние за засаждане е на 30-40 см. Почвата трябва да е дренирана и да е богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, угнил оборски тор, пясък, малко количество горска почва. Студоустойчиви са и успешно прекарват зимния сезон навън. Като превантивна мярка в края на есента, можете да добавите допълнителна почва в основата (например, угнил оборски тор) - така ще се създаде изолация и корените ще бъдат максимално защитени.  

Градинската ружа обича водата

Напояването се осъществява редовно. Ружите обичат влагата - ето защо се налага да поддържаме субстрата влажен, но това не означава той да бъде и постоянно мокър. Поливайте винаги в основата и когато горният слой на почвата при разравяне е сух. Бъдете внимателни по отношение на преполиването и не мокрете листата - в противен случай ще се създаде идеална среда за развитието на гъбични заболявания. Подхранване се реализира най-вече на ружите, които се отглеждат в саксии, веднъж на 14 дни с тор за цъфтящи растения и винаги редом с поливката. За тези в градината са по-удачни естествените торове, които се характеризират с бавно усвояване и по-продължителен ефект. Предназначението на торенето в случая се съсредоточава в подсилване на цъфтежа.

Размножаване на градинска ружа чрез семена

Най-лесно ружите се размножават чрез семена. За целта се прави разсад, като цветните семена се засяват на плитка дълбочина в края на зимата, поливат се добре и се държат на светло и топло място у дома. Ако не ги засеете самостоятелно, в отделни малки чашки, то след това ще е нужно да се направи разсаждане. Много удобен вариант е да използвате специалните контейнери, които са пригодени за разсади и които можете да откриете в големите вериги, предлагащи цветя и градинско оборудване. При тях всяко едно семенце се засява в отделна "кутийка" и последващо пикиране не е нужно да се прави.

Препоръчвам почвените субстрани за посев и вкореняване на резници - при тях резултатите са с висок процент успеваемост. При оптимални условия покълването стартира до една седмица. Порасналият разсад се пресажда навън, когато опасността от слани премине, а температури се повишат. Ружите имат способността да се самозасяват и по този начин да се размножават по естествен начин. Продължителността на живот на едно възрастно цвете обикновено е между 3 и 5 години, като след този период е необходимо подновяване.

Кичестата градинска ружа е най-атрактивна

Цъфтежът обхваща месеците от юни до септември, но не винаги се появава на същата година след засяването. Това е така, защото отнема време цветята да се приспособят към средата и да изградят здрава коренова система. При ранно засяване, порастване на разсада и в условията на оптимално покрити изисквания, процентът на вероятност за цъфтеж на същата година се увеличава. Семената на прецъфтелите цветове можете да съберете след узряването им. През зимата ги съхранявайте в хартиени пликове, на сухо и проветриво място. Ружите могат да бъдат кичести или простоцветни, като цъфтят в различни цветове - бяло, червено, лилаво, розово, жълто, винено. Съществуват и двуцветни видове.

Отглеждане на ружи в саксия

За отглеждане в саксия са подходящи видовете, които не стават много високи. Изисква се засаждане в по-големи саксии, с дълбочина поне 40 см и с диаметър около 60 см. За тях отличното местоположение е слънчевото, с частнична следобедна сянка. Имайте предвид, че почвата в саксията се засушава много по-бързо в сравнение с тази в градината. Контролирайте влажността чрез познатия метод за проверка на състоянието на горния почвен слой. В горещите летни дни поливките са обикновено ежедневни, в хладните часове.

Сортове ружа за отглеждане в саксия

Препоръчителни  за отглеждане в саксия са сортовете: "Queeny Purple" (достига максимум 50 см височина), "Fiesta time" (цветовете се появяват още на същата година след засяването на семената), "Majorette mixed" (достига не повече от 70 см  височина), "Spring Celebrities Mixed" (едногодишно) и др.

Проблеми в отглеждането на градинска ружа

Ружите са устойчиви растения, но въпреки това са застрашени от някои проблеми. Ако пролетта е много влажна, е възможно при възрастните растения да се развие гъбично заболяване, при което листата биват покрити с ръжда. Най-напред се засягат долните листа, т.е. тези, които са най-близо до почвата и съответно влагата. Характерни са ръждивите петна и пожълтяването на листата. Вследствие на това те се дехидратират и в един момент изсъхват. Третирайте увредените части още при забелязването на заразяването с подходящ фунгицид. Опитните градинари посочват, че чесънът също помага със справянето с ръждата. Пригответе смес за поливане, като сварите 10 л вода с 3 големи глави чесън и след това я оставите да се охлади. Удачна е употребата и на бордолезов разтвор. 

Други потенциални болести са брашнестата мана и антракнозата. Брашнестата мана е лесно разпознаваема, защото тя представлява бяло прахообразно покритие по листата. Тя се развива в среда с високи температури и въздушна влажност, но с ниска почвена влага. Поначало младите листа понасят в най-голяма степен инфекцията. Антракнозата се причинява от заразени семена и се развива във влажна среда. По листата се появват петна, често цялостта им се нарушава, възможно е и прекършване на стъблата. Своевременното прилагане на фунгициди ще прекрати разпространението на тези гъбични заболявания. Възможни вредители са листните въшки, гъсениците.

---

Източници на информация: www.rosai-e-piante-meilland.it,www.gardenloversclub.com,
www.homeguides.sfgate.com, www.casaegiardino.it