Воден зюмбюл
Пътят по опознаването на водните растения, които можем да отглеждаме у дома, ме доведе до едно прекрасно творение на природата - водния зюмбюл или т.нар. "воден хиацинт" (Eichhornia crassipes / Pontederia crassipes). Признавам си, че до този момент си мислех, че зюмбюлът съществува само в познатата ни форма - луковично цвете, което ни радва с уникален аромат през пролетта, и бях приятно изненадана от срещата си с героя на настоящата статия. Родината на водния зюмбюл откриваме във водосборната мрежа на река Амазонка - тя се намира в северната част на Южна Америка и е известна като най-пълноводната в света.
Растението воден зюмбюл и инвазивният му характер
Водният зюмбюл притежава противоречива личност - той пленява с красиво присъствие, но в същото време заплашва с инвазивно разпространение. Когато то не се контролира, е възможно да се спре потока на слънчева светлина във водоема, а това рефлектира негативно върху цялостната екосистема. Влошаването на ситуацията се изразява в намаляване на кислорода, топлината и киселинността на средата, утвърждаване на животозастрашаваща за биоразнообразието конкуренция, изчезване на видове, запушване на канали, възпрепятстване на движението на плавателните съдове. Проблемът придобива сериозни световни мащаби. НАСА формира групи за наблюдение на естествените езера чрез сателити.
Законодателни мерки за ограничаване на разространението на водния зюмбюл
Европейският парламент издава Регламент №1143/2014, който отразява специална политика по отношение на предотвратяването на разпространението на Инвазивните чужди видове (ИЧВ), а през 2016г. издава списък с въпросните екземпляри - в него е включен и водният зюмбюл. Разработено е и мобилно приложение - Specie Esotiche Invasive EU , което служи за съдействие и информация. Казано с няколко думи - забранява се умишленото им отглеждане, транспортиране, продажба за масово разпространение и освобождаването им в природата, налага се задължителен своевременен контрол и действия за ограничаване за всяка държава-членка. Ако желаете да научите още по темата, запознайте се и с националното законодателство - Национално законодателство за инвазивните чужди видове. Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ), към БАН създава атлас, които илюстрира и описва съответните видове и тяхното въздействие и разпространение в България - Атлас на инвазивните чужди видове от значение за Европейския съюз . В него се споменава, че водният зюмбюл не е установен в България - това е обяснимо, имайки предвид сезоните у нас и нуждите му от топлина.
Приложение на водния зюмбюл в световен мащаб
Любопино е, че в някои региони водният хиацинт намира приложение в индустрията - идеална възможност за справяне с неговото нашествие. В Индия, Филипините, Виетнам и Тайланд стъблата му се използват като източник на влакна за бродерия или за направата на шапки, вази, кошници, чанти, мебели, хартия. Самоуки творци в Камерун сътворяват картини (повече за тях - в репортажа на БНТ). Характерно е, че растението има способността да поглъща тежки метали и това го прави подходящо за био почистване както на обикновените водни басейни, така и на промишлените и отпадъчни води. Позитивно влияние оказва и в местностите на добиване на злато, тъй като абсорбира и токсични вещества, като цианид. В химичния му състав има високи нива на азот. Възобновима и евтина суровина е за биогориво, което се получава при организирана ферментация на биологичен продукт в среда без кислород. От 10 декара биомаса воден зюмбюл се произвеждат над 70,000 куб.м. биогаз.
В извод на всичко казано дотук вярвам, че ако отглеждаме единични бройки воден зюмбюл в домашното ни езерце или шадраван и не позволяваме неговото агресивно размножаване, не допускаме засаждането му в естествени водни басейни и целта ни не е продажба за масово разпространение (вкл. за чужбина), не бихме нарушили екоравновесието. Още повече - в България той няма да оцелее навън през зимата. Важна е личната отговорност и знание - надявам се, че тази публикация е полезна превантивна и познавателна мярка!
Отглеждане на воден зюмбюл
Засаждане на водния зюмбюл в домашно езерце или в аквариум
Вариантите за отглеждане в домашна среда са съобразени с основните фактори за растеж - изобилие от топлина и светлина. Достатъчно е да потопим коренището в съд с вода (хубаво е да е по-дълбок), аквариум или директно в езерцето (не е необходимо да го засаждаме в почва, тъй като е свободно плаващо растение). Ще бъде изключително красиво, ако го потипим във стъклена обемна ваза със столче, например. Вирее и в стайни условия, като е добре да изберем място в близост до най-слънчевия прозорец.
Студоустойчив ли е водният зюмбюл?
Цветето е многогодишно, не е студоустойчиво, не толерира сланите, теченията и студа (минимални 12°). Това е особеност, която сама по себе си ограничава разпространението. С настъпването на есента и падането на температурите се прибира в съд с вода в помещение, където температурите няма да паднат под горепосочения минимум през цялата зима. Избира се най-светлото място - небходими са поне 10 часа светлина дневно (ако не ги получава, се налага допълнително изкуствено осветление - най-често това са луминесцентни лампи). Периодично следете нивото на водата и не позволявайте нейното спадане или изпаряване. Оптималните температури за развитие през цялата година са между 25 и 30°, като тези над 35° не са препоръчителни. През пролетта растението се изнася навън, като важен момент е да избегнем температурния шок - времето трябва да се е затоплило трайно и водата да е с идентични на досегашните градуси на средата на виреене. Окапването на листата през зимата е знак за оскъдна светлина.
Цъфтеж и допълнителни грижи за осигуряването му
Периодът на цъфтеж обхваща месеците от юни до септември. Цветовете се отварят сутрин и се затварят вечерта, като продължителността им е няколко дни. След това увяхват и потъват във водата. Съществува мнение, че самостоятелните растения цъфтят по-трудно в сравнение на тези, които са в групи. Листата са гладки, бляскави и наситено зелени, а цветовете могат да се издигнат на височина до 15 см и впечатляват с нежна смесица на лилави, розови и бели багри. Имат формата на зюмбюл и лек аромат. Аз долавям известна прилика с шарките на ирисите. При пожълтяване на листата и неналичие на цъфтеж, извадете растението от езерцето, потопете го в съд с вода и наторете с тор за водни растения (според указанията на опаковката). Оставете го в него за няколко дни и ще видите как се възстановява зеленият цвят. След това го върнете отново в езерото. В останалите случаи не е нужно подхранване.
Размножаване на водния зюмбюл
Водният хиацинт в естествената си среда произвежда всяка година хиляди на брой семена. Размножава се и чрез фрагменти - ако отрежете парчета от него, това няма да го унищожи. На пролет се отделят странични издънки (използвайте ръкавици, защото соковете могат да причинят раздразнение на кожата), които се пускат самостоятелно във водата. Редовната резитба е наложителна.
Източници на информация:
Коментари
Публикуване на коментар