Детелина Оксалис

В природата трудно се открива така търсената четирилистна детелина, превърнала се в символ на късмета. Със сигурност е приятно изживяване да се натъкнеш неочаквано на нея, но не по-малко вълнуващо е да притежаваш в дома си нестандартна трилистна детелина, която съчетава в себе си лилави триъгълни листа и нежни бели или бледорозови цветове - красива картина, нали? Oxalis triangularis е едно от най-често отглежданите стайни растения, което се отличава още с елегантност, бърз растеж и некапризен характер. Аз лично бих я нарекла "пеперудената детелина", защото именно на тези приказни създания оприличавам облика и излъчването на растението, което ще ви представя в тази статия.

Отглеждане на детелина Оксалис

Местоположение оптимални температури за отглеждане на детелината

Произхождащ от Бразилия, оксалисът се адаптира отлично в условията на българските земи. Отглежда се в саксия и обожава светлите помещения. Изложението в близост до източен прозорец се отразява благоприятно - там той ще бъде "погален" от щадящите сутрешни лъчи. Южното местоположение също е добро решение. Не поставяйте детелината на директна слънчева светлина, тъй като тя ще изгори листата. Не е изключено да я видите засадена и в градина, където може да остане само през топлите месеци.  Листата на растението имат различно поведение спрямо интензитета на светлината - през деня (когато нивата ѝ са максимални) са разтворени изцяло, докато през нощта те се свиват. Идентична е ситуацията и с цветовете. Това движение е известно под термина "фотонастия". 

Оптималните температури са около 15°, като по-високите са преодолими (до 27°), но не са препоръчителни, защото обикновено предизвикват преждевременно изпадане в период на покой, а понякога могат и да увредят цветето. Нощните градуси не бива да падат под 10°. Детелината не е студоустойчива, не толерира студеното време и теченията. Напояването през активния период (пролет, лято) е редовно и се осъществява при засъхване на горния слой на почвата - поне 2 см от него трябва да са сухи. Ключът към успеха е поддържането на леко влажна почва  и никога постоянно мокра. Използвайте престояла вода със стайна температура.

Напояване на оксалиса

През есента и зимата се полива оскъдно на всеки три седмици. В тези месеци от годината настъпва фазата на почивка, по време на която растението възстановява своите сили. Нормално е част от листата да придобият кафяв цвят, да изсъхнат или окапят. Друг белег за "заспиване" е тяхното свиване и през деня.  Това се случва поначало през октомври. Ако до този момент нашата детелинка не се е "ориентирала" към зимния си сън, трябва да намалим напояването. Много градинари изваждат луковиците и ги съхраняват в хартиени пликове до пролетта, въпреки че по-честата практика е да ги оставим в саксията. Поливките се възобновяват със стартирането на новия растеж през февруари.

Засаждане, размножаване и пресаждане на луковиците на детелината

Почвата е лека, дренирана и е богата на хранителни вещества. Примерният субстрат е съставен от градинска и хумусна почва, торф, листовка, угнил оборски тор. Размножаването е през пролетта чрез разделяне на луковиците или чрез вкореняване на стъблата във вода. Луковиците се засаждат самостоятелно в отделни саксии на плитка дълбочина (около 1-2 см). Ако ги засадите на дълбоко, рискувате те да не покарат и да изгният. Интересна практика е поставянето им в съд с вода, където се изчаква да пуснат корени и след това да се засадят в почва. Растежът стартира до 2 седмици. Оксалисът притежава висока декоративна стойност, но не се препоръчва да се засажда в комбинация с други видове. 

Цъфтежът продължава няколко седмици. Счита се, че цветовете следват посоката на слънцето и е хубаво да въртим саксията от време на време - това ще гарантира равномерното развитие и на листната маса. Не е необходимо да се подрязва. Изключение са изсъхналите или увредени листа, които се премахват. Пресажда се веднъж на няколко години, като ежегодно можем да добавяме нов слой свежа почва, която е богата на хранителни вещества. Според някои специалисти това е напълно достатъчно за подхранване и не е изискуемо да се прави последващо такова.

Ако все пак желаете да подкрепите оксалиса в неговото развитие и цъфтеж - течните торове, богати на фосфор и калий, са правилният избор. Не прибягвайте към препарати с високо съдържание на азот, защото е възможно повишените му стойности да придадат зеленикаво оцветяване на листата. При възрастните растения се прави т.нар."разреждане" - наложително е, когато повече от 2-3 години детелината е била в една саксия и е запълнила пространството със саморазмножилите се луковици. Уместно е да се използва същата саксия или малко по-голяма от нея.

Потенциални проблеми в отглеждането на детелина оксалис

Проблемите, които могат да възникнат при отглеждането на оксалиса, са следните. Ръждата е гъбично заболяване, което се появява в долните части на листата и представлява оранжево-кафеникави прахообразни петна. Тя обхваща цялата повръхност на листата. Премахнете увредените части възможно най-бързо, за да предотвратите разпространението. Пожълтяването на листата сигнализира за преполиване, виреене в постоянно мокра почва или липса на дренаж. Светлите петна по тях означават изгаряне и твърде много светлина. Смяната на местоположението също може да провокира такива петна. Изгорените листа изглеждат сухи и къдрави по крайщата. Горещината може да предизвика опадане на листата. Ако цветовете им са бледи и ненаситени - светлината е недостатъчна.