Глициния

Глицинията (Wisteria) е приказно красиво растение, чиито каскадни и грациозни цветове с форма на гроздове създават толкова завладяваща атмосфера около себе си, че щом ги зърнеш, желаеш вече да ги имаш в собствената градина. Любопитен факт е, че най-голямата вистерия е засадена през 1894г. в Калифорния и към днешна дата заема площ от 4 декара и тежи 250 тона. За японците и китайците глицинията е символ на приятелството, пролетта и младостта, а висящите цветове олицетворяват смирението и уважението.

Видове глицинии, подходящи за отглеждане в България

Вистерията произхожда от Китай (Wisteria Sinensis) и Япония (Wisteria floribunda), расте бързо и може да надвиши внушителните 20 м височина. Освен азиатски глицинии, разпознаваме още и американски, които са с по-бавен растеж и поява на цветовете след разлистване през лятото. Независимо какъв вид ще изберете, бъдете търпеливи и не се отчайвате, ако не получите цъфтеж веднага - той обикновено се активира със съзряването на растението, на 2-тата или 3-та година, като се разгръща по младите леторасли през късната пролет и ранното лято, завладявайки с благоуханен аромат. Глициниите се отглеждат като дърво, катереща се лиана, храст и дори като бонсай, но са отровни във всичките си части, както за човека, така и за животните.  

Японска глициния

Счита се, че японската вистерия (Wisteria floribunda) притежава най-издължените съцветия и леторасли и е най-подходяща за арки и перголи. Цъфти през пролетта, в периода април - юни, като има шанс за по-слаб повторен цъфтеж през лятото. Ако погледнем от високо, ще забележим, че стъблата се извиват по посока на часовниковата стрелка. Wisteria floribunda "Black Dragon" е единствената с двойни цветове - те са кичести, тъмновиолетови с леки бели преливки. Най-често срещаната розова глициния е от сорта Carnea, а Wisteria longissima alba в Япония е известна от 500 години като "Shiro Noda" и е бялата разновидност, чиито цветове достигат 60 см дължина и разцъфтяват на третата година от засаждането.

В съзнанието ми изниква гледката на чудните японски цветни тунели с глицинии, които се превръщат в атракция. В градчето Китакюшу се намират известните градини  "Кавачи Фуджи" (Kawachi Fuji Garden), които са дом на над 150 вистерии, разцъфтяващи в бяло, розово и лилаво и именно на тях те дължат своята фамозност. Пикът на цъфтеж е в края на април и продължава до средата на май. Нека се потопим със следващото видео в цветната им магия:

Китайска глициния

Китайската глициния (Wisteria sinensis) се отличава с цъфтеж през пролетта, който се повтаря през лятото и стартира обикновено на втората година след засаждането, като цветовете са с дължина 20-30см. Хубаво е да ѝ осигурим място в близост до стена или дувар. Нейните стъбла са по-къси в сравнение с тези на японската и се навиват в посока, която е обратна на часовниковата стрелка. По нашите ширини е разпространено растението "златен дъжд" (Laburnum anagyroides),  което визуално прилича много  вистерията и често бива наричано "жълта китайска глициния".

Американска глициния

Американската глициния (Wisteria frutescens) е родом от Северна Америка и не се характеризира с буен и бърз растеж, затова е подходяща за по-малки пространства. Цветовете са в синята, лилавата, розовата и бялата гама, с лек аромат, но те не могат да се сравняват по наситеност и брой с тези на азиатските видове. Големината на съцветията не надвишава 15-20см. Цъфтежът се появява обикновено през юли месец. 

Как и по кое време да си засадим глициния в градината?

За оптималното си развитие изисква изцяло слънчево местоположение и достатъчно пространство за развитие. Най-добре е да се засади през есента (през октомври) или през пролетта (от февруари до април) в крайщата на двора или градината, в близост до стени или огради с южно или западно изложение. Теренът се почиства и прекопава, след което се изкопава дупка с дълбочина, двойна на размера на коренището или казано по друг начин - двоен на този на контейнера. Поставяме цветното дръвче в нея и изсипваме почвения субстрат, като го уплътняваме добре в основата. Поливаме и отново уплътняваме.

Не се препоръчва в непосредствена близост да има други дървета, храсти или цветя. Като катерливо растение изисква опора, за която да се захваща и по която да се насочи растежа. Отлична идея е да създадем конструкция, подобна на тази при лозите. Впечатляваща гледка също е беседка, по чиито външни греди нежно се извисява глициния. 

Можем ли да отглеждаме глициния в саксия?

Съществува възможност за засаждане в голяма саксия (с диаметър най-малко 45 см), но за тази цел е необходимо да се избере компактен вид, какъвто е например американската Wisteria Fructens и по-малко известната копринена японска Wisteria brachybotrys. Почти всички японските сортове са добро решение. Любители на цветята споделят, че се радват на прекрасните цветове на това растение дори на балкона си.

Откъде да си закупим разсад глициния?

Разсад от глициния се предлага в редица онлайн магазини, разсадници и големи търговски вериги. Обикновено той е в контейнери с диаметър около 20 см и трябва да се пресади възможно най-скоро след закупуването. Продават се вистерии, които са в по-големи саксии и са с височина 100-120см - при тях може да се очаква цъфтеж в същата година на засаждането. Направих проучване относно каква е ориентировъчната им цена и установих, че варира между 20 и 25 лв. Има и оферти за семена, но аз бих заложила на по-сигурният вариант - вкорененото дръвче. 

Отглеждане на глициния

Местоположение и оптимални температури

При повечето видове листата се появяват едновременно с цъфтежа - това означава, че цветните пъпки нямат ни най-малка защита от пролетни слани, които биха ги увредили. Ето защо подходящото местоположение е слънчевото, като се препоръчва да засадим глицинията на южна, югозападна или югоизточна стена. Като лесно адаптиращо се растение, тя ще вирее и на шарена сянка, но цъфтежът ще бъде по-оскъден и ще закъснее.

Глицинията се нуждае от поне 6 часа дневно светлина. Освен с висока декоративна стойност, тя се отличава и със студоустойчивост - вирее успешно в умерено-континенталните ширини, дори на 1000 м надморска височина и издържа на температури до -20°. В края на есента листата ѝ пожълтяват и започват да падат, за да покарат отново свежи и зелени през пролетта. 

Напояване и вид почва 

Практиката показва, че в първите няколко години глицинията е чувствителна спрямо напояването - изисква редовни поливки, а в по-зряла възраст има по-голяма устойчивост на засушаване. През целия активен сезон то е редовно, като се увеличава през периодите с по-високи температури. Избягвайте горещините - поливайте в сутрешните или вечерни часове. Почвата е дренирана, лека и богата на хранителни вещества - вистерията харесва глинестите почви, но се развива във всякакъв тип субстрат. Поддържа се влажна, но не и постоянно мокра. През студените месеци растението получава необходимите количества вода от дъждовете и снеговете. 

Торене и подрязване на глицинията

Подхранването през първите няколко години се прави два пъти през активния сезон с комплексни торове. След този период се намалява на веднъж в началото на пролетта и се прилагат течни торове с високо съдържание на елемента калий (той благоприятства цъфтежа) и ниски нива на азот (за да ограничим бързия растеж). Възрастните и силно развити растения се торят еднократно с торове, богати на фосфор. Достатъчно е да добавим допълнителен слой плодородна почва - угнилият оборски тор е удачен избор. 

Подрязването се осъществява два пъти годишно и е от съществено значение за цъфтежа, тъй като цветовете се появяват на младите стъбла. През юли или август се прави регулярна резитба, при която се намаляват клонките с 30 см (това са 5-6 листни възела, но винаги оставяме минимум 3 от основата на стъблото). Тя е с цел насърчаване формирането на цветни пъпки. През февруари се дооформя растението, като се намалява с още 10 см.

Ако желаете да оформите дръвчето, като завиете по основното стъбло спираловидно други стъбла, то тогава следвайте тези стъпки. При новозасадените се избира най-здравото стъбло и се оставя на 80 см височина, като страничните такива се изрязват. То расте по опора, към която се завързва. През следващите години двете най-силни стъбла се подвеждат под ъгъл от 45° около него и отново се премахват страничните издънки. Всички клони се хващат с опора, докато не се установят в желаната посока.

Размножаване на глициния

Размножаването в непрофесионална среда е трудно. Счита се, че захванатите от семена глицинии цъфтят чак на 20-тата си година. Поради тази причина трябва да бъдем внимателни, когато закупуваме глициния - хубаво е тя да е вкоренена от резник.

Специалистите ашладисват присадки. Те се правят чрез прикрепване на резници, взети от поне едногодишно растение и с дебелината на молив към здраво и добре развито възрастно растение. В долния край на резника се прави вертикален разрез с височина около 1/3 от общата му дължина, като по същия начин се разрязва и стъблото, на което ще се присажда. Двата разреза са абсолютно еднакви и съвпадат един с друг - представете си две парчета от пъзел, които си пасват, за да образуват едно цяло. Резникът се прикрепя към някое от горните стъбла, двете се притискат, за да се уплътнят и се омотават с превръзка, която да ги придържа, като е препоръчително да се използва и овощарски мехлем (замазка). Прикрепянето става чрез ластици, свински опашки, изолирбант или специалните овощарски ленти (за калеми). Процесът е успешен, когато върху присадката се появят нови листа.

Какви проблеми е възможно да възникнат при отглеждането на вистерията?

Сред потенциалните неприятели се нареждат листните въшки - характерни са черните листни въшки, които атакуват след твърде влажен период и поначало справянето със ситуацията става със затопляне на времето и топлината на слънчевите лъчи. Опасност може да се създаде за слабите и млади вистерии - те се обработват с инсектицид.

Малките червени паячета и акарите се появяват при засушаване и липса на хидратация - не пропускайте редовните поливки. Брашнестата мана и хлорозата (при високи нива на варовик в почвата) са вероятни заболявания. Преполиването и виреенето в постоянно мокра среда води до загниване на корените. Слабият или неналичен цъфтеж се дължи на неправилна резитба, липса на достатъчно подхранване или на слънчево огряване. Ако има богата листна маса, но няма цветове - прекалили сте с азотни торове.

---

Източници на информация: www.wikipedia.org, www.rhs.org.uk, www.gardenbeast.com, www.rhs.org.uk, www.edendeifiori.it, www.elicriso.it/