Дафне

Дафне покорява с нежни и елегантни цветове, не е често срещано растение в българската градина, но вярвам, че всеки ценител на красотата, ще бъде завладян от него, както и аз самата бях впечатлена. Дафне е вечнозен храст, произхождащ от Китай, който през късната зима и през пролетта разгръща цялата си прелест, разцъфтявайки в ароматни цветове в бяло, с примеси на розово или лилаво. Daphne odora (зимно дафне) се слави като най-силно благоуханният вид от семейството. Ароматът наподобява този на жасмина, а аз откривам и прилика по отношение на формата на цветчетата. Когато видях за първи път снимка на дафне, си казах: "Ах, колко прилича на жасмина", а то се оказа, че и ухае, подобно на него!

Легенди за цветето дафне

Любопитен факт е, че дафне често е наричана "сирената на растителното царство". Сирените в древногръцката митология са морските нимфи, които примамвали с омайни песни корабите към скалите, където те се разбивали. Сравнението е свързано с гръцкото звучене на името на храста, който съблазнява с аромата си и привлекателния си вид всеки любител на цветята - разликата е, че не предизвиква подобни негативни последици. Превръща всяко пространство в кадър от приказка, но все пак и отдава предупредителен сигнал за опасност - растението във всичките му части, включително и плодовете, които се образуват след цъфтежа, е отровно.

Преданията разказват, че храстът напомня за лавровото дръвче и в миналото двете растения са утъждествявани. Дафне е горската нимфа, в която се влюбил Аполон. Любовта не била взаимна и богинята често се криела сред горските поляни. В един случаен ден другите божества се намесили с идеята да я спасят от тази отчаяна обич и я превърнали в лавров храст или така познатия ни дафинов лист. За да не я изгуби окончателно и завинаги, Аполон откъснал клонки от него и сътворил малка коронка, която винаги носел на главата си.

Отглеждане на храста дафне

Подходящо местоположение и студоустойчивост

В съвременния свят дафне е студоустойчив храст, който преодолява успешно сланите и студовете. Счита се, че издържа на температури до -19.5°. Израства на височина до 1,50 метра. Цъфтежът е дълготраен - продължава до месец и половина, а понякога и повече. Не толерира пресаждането, летните горещини и силните слънчеви лъчи, които от своя страна могат да изгорят листната маса. Ако бъде преместена, вероятността да бъде унищожена е гарантирана. Добрата новина е, че веднъж прихванала се, тя става устойчива, а лошата е, че е възможно да загине без видими причини. Важно е да бъдем внимателни при избора на място за засаждане - най-подходящо е това, което е закътано и е с шарена сянка. 

В частично слънчевите терени цветето ще се чувства най-добре и цъфтежът ще е най-обилен. При по-сенчестите местонахождения той ще е по-оскъден, но пък е възможно да се насладите на друга атракция при разновидността Daphne Odora Aureomarginata - оцветяването на участъци от зелените листа в жълто или бяло. Препоръчително е да я засадим в близост до защитена стена, на завет. Не е изключено отглеждането в саксия, но категорично се препоръчва това в градината. Саксията трябва да е голяма и да се съхранява през зимния период в гараж или мазе, тъй като поради размерите си и дълбочината на засаждане, е възможно кореновата система да замръзне. Тази особеност е характерна и за розите, които са посадени в саксии.

Почвен субстрат за засаждане на дафне

Почвата е добре дренирана и е богата на хранителни вещества. Примерната смес е съставена от градинска почва, торф, пясък, листовка, угнил оборски тор. Тъй като растението харесва леката киселинност на субстрата, е препоръчително да добавим и малко количество горска почва (показателят pH варира от неутрална до кисела почва). Мулчирането е често прилагана практика - с него се заддържа влагата и се поддържа свежестта и оросяването на кореновата система. По същността си представлява покриване на терена с даден органичен или неорганичен материал, като към целите му прибавяме още и предотвратяването на разпространението на плевели и увеличаване на плодородието на почвата. Може да бъде слама, компост, чакъл, листа, дървени стърготини, декоративни камъни или изкуствени материали.

Напояване и подхранване

Поливането е редовно и регулирано. Дафне обича да вирее във влажна, но не и в постоянно мокра среда. Напоявайте при засъхване на горния слой почва в сутрешните или вечерни часове (избягвайте горещините) и оставяйте между поливките теренът леко да се засуши. През зимата необходимата влажност се усвоява от снеговете и дъждовете. Ако през останалия период от годината валежите са често срещано явление, намалете поливането. Преполиването води след себе си загниване и унищожаване на растението, което не търпи и другата крайност - сушата.

Подхранва се два пъти годишно - през февруари и юли. Удачни са течните торове за цъфтящи растения и тези с бавно освобождаване. Общото мнение е, че размножаването е трудно и в непрофесионална среда често се оказва невъзможно (особено чрез вкореняване на резници). Опитните специалисти обикновено размножават дафне чрез семена. Освен пресаждане, не се препоръчва и извършването на резитба. Ако се притеснявате, че храстът ще завземе много пространство, страховете ви са неоснователни, тъй като той расте изключително бавно - нужни са от 7 до 10 години за да достигне височина от 90 до 120 см.

Потенциални проблеми в отглеждането на храста

Проблемите, които могат да възникнат при това цвете са свързани с прекомерната влага, водеща до развитието на гъбични заболявания. Жълтите листа сигнализират за дефицит на желязо или магнезии - благоприятно се отразява пръскането с разтвор от магнезиев сулфат и вода (20 г магнезиев сулфат за 1 л вода). Потенциални вредители са листните въшки, в борбата с които помага сапунената вода. Неподходящото местоположение е обстоятелството, което най-бързо влошава състоянието на цветето. 

---

Източници на информация: www.thespruce.com, www.mnn.com, www.sundaygardener.co.uk, www.tuttogreen.it