Йонотера - вечерната иглика с розов цъфтеж
Внушителни розови цветове, умело и гъсто подредени в разкошен килим - това бе картината, която се откри пред мен, когато за първи път видях растението, което без колебания избрах за героиня на настоящата статия. Розовата вечерна иглика (Oenothera speciosa) се среща още под наименованията "йонотера" или "енотера". Любопитен факт е, че в превод от древногръцки името ѝ означава "желание за пиене на вино", странна интерпретация, но логична - в Античността корените на йонотерата са се използвали за ароматизация на вино. Най-известният представител на нейния род е вечерната иглика (Oenothera biennis), която е позната с жълтите си цветове и многобройните си лечебни качества. Съществуват и видове, които цъфтят в бяло или оранжево.
Цветето йонотера
Розовата вечерна иглика произхожда от далечните американски земи, а в естествената си среда се разпространява в гористи местности, ливади, каменистите прерии и степи, можем да я видим нежно да се показва и в крайпътни зони. Отличава се с изключително устойчив характер - толерира горещините през лятото и понася успешно ниските температури през зимата. Многогодишна е и израства най-много до 50 см височина. В цветовете (с големина от 5 до 8 см) ѝ се преливат розови и бели нюанси, като климатичните особености влияят върху наситеността им. Обикновено цъфтежът е най-красив във вечерните часове. Нежните венчелистчета са събрани в жълта сърцевина, от която изскачат закачливо тичинките. Кореновата система е здрава и дълбока, като разклоненията ѝ наподобяват издължени пълзящи стъбла.
За какво да внимаваме при засаждане на йонотера в градината?
Преди да я засадите е хубаво да знаете, че се разпространява бързо и завзема големи територии - това поведение се възприема в известна степен като недостатък. Много градинари споделят с усмивка, че е трудно да се контролира нейната инвазия в градината, но определено си заслужава присъствието ѝ там. За получаването на красив декоративен ефект в градината се засаждат 5 коренчета на площ от 1 кв.м., а за саксия с диаметър от 30 см - е достатъчно едно коренче. Растението предпочита светлите и слънчеви местоположения, на които няма в близост други цветя, но се адаптира и в полусенчестите части. Не е желателно да се прави последващо преместване или пресаждане, а в повечето случаи се оказва невъзможно едно пространство, в което е била засадена йонотера, да остане без нея. Ето защо първоначалният подбор на местозасаждане и преценяване на разполагаемата и заобикаляща площ са от основно значение.
Можем ли да засадим йонотера в саксия?
Йонотерата може да се отглежда в саксия или сандъче, въпреки че не се чувства много добре в малки ширини, поради гореспоменатите обстоятелства.
Как да си направим разсад от йонотера?
Ако желаем да имаме по-скорошен цъфтеж в градината е хубаво да си направим разсад през ранната пролет. Семената йонотера се засяват в сандъчена в почва за разсади и вкореняване и се поливат с вода. Оставят се в светло и топло помещение и се поливат при засъхване на терена. Най-бързо покълват и се развиват в парникови условия. Със затопляне на времето разсадът се пресажда в градината.
Отглеждане на розова вечерна иглика
Розовата вечерна иглика вирее отлично във всякакъв тип почва, като за добро развитие остава изискването субстратът да е дрениран. Примерната смес е съставена от градинска почва, листовка, угнил оборски тор, пясък и торф. Напояването е умерено - полива се при засъхване на горния слой почва. Енотерата издържа на суша, но е препоръчително да се поддържа средна влажност на терена. В по-суха среда разрастването е по-слабо. Подхранване не е задължително да се прави, тъй като тя се развива отлично и в неплодородни почви. За подсилване на цъфтежа е достатъчно да добавите слой угнил оборски тор в началото на активния сезон. Всяко допълнително торене ще насърчи бързото, дори агресивно разпространение на растението. Подрязване не се осъществява, премахват се само изсъхналите стъбла.
Цъфтежът започва в началото на лятото и продължава до есента (от юни до септември). Счита се, че силата му се проявява на втората година след засаждане (въпреки че цъфти още на първата година след засаждане или засяване).
Размножаване на йонотера
Йонотерата се размножава лесно през пролетта - чрез семена или чрез разделяне на коренището. Дори и да не съберете узрелите семена, тя ще израстне през пролетта, тъй като се самозасява и е многогодишна. Йонотерата е устойчива спрямо вредители и заболявания. Потенциален проблем е виреенето в постоянно мокра среда, която води след себе си като последица загниването на коренището.
Източници на информация:
Коментари
Публикуване на коментар