Пасифлора - цветето на страстта
Пасифлората е "цветето на страстта" и е екзотично растение, което чрез атрактивния си облик навява усещане за духа на родните си земи, разпростиращи се в тропическите и субтропически зони на Северна, Централна и Южна Америка.
Цветето пасифлора и на кой вид плодовете са ядливи?
История и символика
Историята разказва, че пасифлората е пренесена в Европа през 1610 г. от венециански мисионери. Символизмът, който ѝ се придава, е религиозен и се свързва със страстите Христови. Според древните легенди тя "се ражда" от капка кръв, която пада от Божия син на земята под кръста, върху който Той е бил разпънат. Олицетворение е още и на търпението.
Видове пасифлора
Цветното ѝ семейство изобилства от разнообразие на видове, сред които лиани, храстовидни, катерещи се или тревисти пасифлори - отличителните белези са особената форма на листата, но чертата, която обединява всички тях са възхитителните цветове. Под впечатляваща градация елипсовидните бели венчелистчета се разтварят, за да разкрият преливащите багри в лилаво, бяло, черно и жълто на вътрешността на съцветието. Съществуват сортове, при които белите венчелистчета са заменени от розови (Passiflora Anastasia), червени (Passiflora racemosa) или лилави (Passiflora violacea). Цъфтежът започва в началото на лятото и продължава до октомври месец.
Маракуя наричаме ядливата пасифлора
Ядливата пасифлора (Passiflora edulis) е известна още като "маракуя" и включва около 20 сортове. В световен мащаб най-много е разпространена във Флорида, Хавай, Калифорния. Чувствителна е към слани и измръзване, като за нея температурите не бива да падат под 10°. Ако съобразим тези изисквания, можем да я отглеждаме и в България.
Можем ли да отглеждаме пасифлора в градината и на открито целогодишно?
Синята пасифлора е най-студоустойчивата
В зависимост от съответния вид, пасифлората може да се отглежда, както в градината, така и в саксия. Счита се, че синята пасифлора (Passiflora caerulea) е най-добре адаптирана за живот в условията на умерено-континенталния климат, тъй като е най-студоустойчива и издържа на температури до -15°. Нека да не забравяме, че все пак е тропическо растение и за останалите видове студовете могат да бъдат фатални. В частите от страната, където зимата е по-мека (най-вече по Черноморието), растението без проблеми вирее целогодишно навън.
Отглеждане на пасифлора в саксия
За останалите райони се установява практиката на засаждане в саксия, която през лятото придава екзотична атмосфера в двора или на тересата, а през студените месеци се прибира на закрито. В периода от октомври до март пасифлората преминава през период на покой, който ѝ помага да възстанови силите си за следващия активен сезон. Ако тя е в саксия, се съхранява в помещение с умерени температури (около 10°), далеч от въздушните струи на отоплителни системи. Полива се рядко (веднъж - два пъти месечно), като се избягва съчетанието на твърде много вода и студено време - тази комбинация е унищожителна за всички растения, тъй като уврежда корените.
От къде можем да си закупим разсад пасифлора и можем ли да я захванем от семена?
Все повече разсадници предлагат разсад пасифлора, като цената варира в рамките на 10-15 лв. В по-големите вериги супермаркети, където се продават и растения, можем да открием и пакетчета със семена, които са значително по-евтини - от 2 до 5 лв. Особеното при семената на пасифлората е, че те трябва предварително да се накиснат в хладка вода за около 12 часа и след това всяко семенце се засява самостоятелно в отделна саксийка на плитка дълбочина. Заредете се с доза търпение, защото те покълват бавно. Задължително се оставят в парник и само в такива условия усилията ви ще се увенчаят с успех.
Отглеждане на пасифлора
Пасифлората обича слънчевото местоположение
Подходящото местоположение е слънчевото и защитеното от ветрове и течения, като най-благоприятно е това с южно изложение и с частична следобедна сянка. Светлината е основен фактор за развитие и трябва да бъде в изобилие. Оптималните температури са между 18-27°.
Цъфтежът обикновено започва в средата на лятото и продължава до есента. Привлекателен е не само за любителите на цветята, но и за пчелите и пеперудите. Напояването от пролетта до края на лятото е редовно и обилно, така че почвата да бъде влажна, но не и постоянно мокра. Градинската пасифлора може да издържи на известни периоди на засушаване, докато при саксийната това ще се отрази крайно неблагоприятно. Със застудяване на времето, поливането се намалява.
Засаждане и пресаждане на пасифлора в подходяща почва
Почвата е добре дренирана, лека и плодородна. Примерната смес е съставена от градинска почва, угнил оборски тор, пясък и торф. Не засаждайте в тежки и глинести почви - те не позволяват на корените да се развият в дълбочина, а точно това разпространение на кореновата система е характерно за пасифлората. За предпочитане са керамичните саксии пред пластмасовите такива. Ако се отглежда навън, растението се засажда през пролетта в предварително почистен и прекопан терен и в дълбока дупка с големина 3 пъти големината на коренището. Пресажда се всяка година през март, докато увеличаването на размера на саксията не достигне 30 см - тогава вместо преместването на пасифлората в ново пространство, се препоръчва ежегодно премахване на 2-3 см от горния почвен слой и добавяне на нов и свеж субстрат.
Подхранване и резитба на пасифлората
Подхранва се през активната фаза веднъж или два пъти месечно с торове за цъфтящи растения. Подрязва се през пролетта с цел оформяне и намаляване на височината, тъй като тя се отличава с буен и бърз растеж.
Заболявания и вредители при пасифлората
Пасифлората е устойчива към заболявания и неприятели. Проблемите, които могат да я засегнат, са следните. Лесното опадане на листата се дължи най-често на недостиг на вода, а оскъдната светлина провокира тяхното пожълтяване или липса на цъфтеж. Сухата среда благоприятства и разпространението на вредители, сред които са листните въшки и акарите. В борбата с тях помага третирането на засегнатите участъци със сапунена вода, за която можете да научите повече в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога.
Размножаване на пасифлора
Размножава се през пролетта чрез вкореняване на резници - те се взимат от здраво майчино растение, отрязват се под диагонал и са около 10-13 см дълги. Премахват се долните листа, като се оставя само една двойка от горните такива. Засаждат се в малки саксийки или чашки в смес от торф и пясък, след което се поставят в разрязана на половина пластмасова бутилка, частите на която се залепват и със затварянето на капачката се създава своебразен парник. За успешно коренообразуване са необходими светлина, поддържане на влажността на почвата и температури около 20°. Появата на нови листенца е белег за наличие на коренчета. За да климатизирате младото растение, отваряйте периодично капачката на бутилката за няколко часа дневно за около седмица, след което го извадете от нея и го оставете на сянка за известно време. След адаптацията нововкоренената пасифлора се третира както възрастните.
Коментари
Публикуване на коментар