Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята. Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Лотос

ът заема основно място в египетската култура

Изящният лотос е растение, което обитава водните площи, придавайки им приказен облик и създавайки усещещане за магия. Възникването му датира от преди 80 милиона години, а семената на необикновеното цвете се славят с дълготрайна продължителност на живот - до 300 години. Семейството на лотосите обхваща само два вида - индийският лотос (Nelumbo nucifera), разпространен в Азия и Австралия, и жълтият лотос (Nelumbo lutea), произхождащ от Централна и Южна Америка. Тяхната естествена среда са езерата и блатата, където белите, жълти, червени или розови цветове гордо се извисяват на хоризонта, а на водната повръхност плават кръглите им листа. Освен с божествена красота, лотосите са надарени и с дълбока символика и значение.

Символика и значение на цветето лотос

Лотосът заема основно място в египетската култура - древните египтяни го почитали като символ на възраждането и прераждането, утъждествявали го със Слънцето. Това значение е свързано с разцъфтяването на цветовете - те се отварят, показвайки цялата си прелест през деня, а на свечеряване сякаш потъват във водата, за да се появят отново на повръхността на следващия ден. В будизма олицетворява чистотата, духовното пробуждане и честността. Цветето се свързва с непорочността, тъй като всеки ден то излиза чисто от мрачните води - това желание се асоциира и със стремежа към преуспяване.

Венчелистчетата на лотоса са събрани в концентрични слоеве и когато той разцъфне, всяко едно от тях последователно разкрива останалите във вътрешността. Това поетапно отваряне е метафора, която описва как ние достигаме по-високите нива на себепознаване чрез духовен прогрес. Възприятието за това растение се допълва още и от оприличаването на цвета с чакрите в човешкото тяло - както той е симетричен и пълен, така трябва да бъдат и те. В хиндуизма лотосът се утъждествява с красотата, плодовитостта, благополучието, духовността и безсмъртието. Богинята Лакшми, която покровителства всички тези нематериални блага, често се изобразява седнала върху напълно разцъфнал се лотос. 

Лотосите се засаждат през пролетта

Засаждане на лотос 

Лотосите се захващат единствено в периода от март до май чрез засаждане на грудка, представляваща спящо коренище или чрез семена. На открито се изнасят най-рано към средата на май, когато вече са преминали пролетните слани и времето се е затоплило. Препоръчително е да се засадят навън, тъй като се счита, че ако са стартирали на закрито, растенията отслабват. Подходящото време е, когато нощните температури са над 7°. 

Приспособления и саксии за лотос

Всеки от нас може да се наслаждава на великолепните лотоси, стига да притежава малък воден басейн или изкуствено създадени езерца, шадравани, фонтани или големи кръгли саксии, които успешно пресъздават естествената среда на лотосите. Лесно можем да сътворим подходяща обстановка за успешно развитие - необходими са ни една широка и плитка саксия, в която да засадим цветята и която да поставим в по-голям съд, който ще напълним с вода. Преобладаващото мнение е, че колкото по-широка и плитка е саксията за засаждане, толкова повече цветове ще бъдат произведени. Препоръчителните минимални размери са следните: за нискорастящите видове - 30 см диаметър и 10 см вода над почвата, за среднорастящите - 45 см диаметър и 15 см вода, за високорастящите - 60 см диаметър и 20 см вода. Хубаво е водата да е с температура около 20°.

Захващане на лотос от семена

Авторът на следващото представя нагледно как да накараме семената да покълнат и как да ги засадим. Семената са тъмносиви топчета със средна големина и имат твърда обвивка. За насърчаване на покълването, с помощта на чукче леко се пропуква обвивката, без да се наранява сърцевината (достатъчен е само един слаб удар). Друг вариант е изтъним долната част на семената с шкурка до появата на бял слой - обработва се тази част, която няма пъпка, а гладка повръхност. Поставяме в стъклена чаша с чиста вода по 4-5 семена - тези, които изплуват на повръхността, не са жизненоспособни и не покълват, годни са само тези, които са на дъното. Оставяме чашите на светло и сменяме водата всеки ден (на 24 часа). 

Семената покълват за 48 до 72 часа - след 4-5 дни ще забележим появата на първите кълнове, а седмица след това ще се развият листа и коренчета. Младите растения се засаждат в широка и плитка глинена саксия - идеята е тя да се постави в по-голяма и дълбока такава, която се запълва с вода. Съществена особеност е, че саксиите не бива да имат дупки. Почвата е глинеста, като отлична добавка към нея е малко количество угнил оборски тор (80% глинеста почва и 20% органичен компост). Изсипваме субстрата в малката саксия и поливаме добре, след това правим дупки, засаждаме лотосите на разстояние 10 см един от друг и уплътняваме около основата. Можем да покрием почвата с наситнени на прах камъчета. Поставяме малката саксия в средата на големия съд и напълваме поетапно с вода. 


Отглеждане на лотос

Лотосът се нуждае от топлина и директна светлина, за да цъфти - ако искате да се радвате на уникалните цветове, то трябва да изчакате от 60 до 90 дни и да осигурите през това време постоянни температури 24 - 30° и минимум 6 часа светлина дневно. Имайки предвид климата по нашите ширини, това означава, че трябва да засадите растението през пролетта. Цветовете се отварят рано сутрин и се затварят вечерта. Лотосите се "раждат" и живеят във водата и поради това не се нуждаят от поливане - единственото изискване е да се поддържа едно постоянно ниво и да се следи нейното изпаряване.

Правилно торене на лотоса

Първото торене на младите растения е когато листата се разрастнат и се установят на повръхността и трябва да е слабо. Никога не торете преди това, защото това може да унищожи лотосите. В периода от юни до август, подхранването е веднъж на 3 седмици, като отново се препоръчва намаляване на дозите. Удачни за употреба са торовете за водни (аквариумни) растения - в съдържанието им има фосфор и азот и се предлагат под формата на таблетки или в прахообразен вариант. Лотосите се размножават чрез семена или на всеки 2 години чрез разделяне през пролетта. Не са привлекателни за неприятели или заболявания. Най-деликатната част са техните корени - трябва да бъдем внимателни при засаждането и преместването на грудките.

Грижа за лотосите през зимата

Ако през зимата замръзва само повръхността на водата, то лотосът може да прекара студените месеци навън, тъй като корените остават на дълбочина. Ако ледът достигне под това равнище, опасността от извръзване е налице и растението трябва да се извади и прибере. С настъпването на есента се премахват пожълтелите листа и растението се изважда от водния басейн. Не изрязвайте зелените листа, а ги оставете сами да изсъхнат -  така ще се усвои максимално количество енергия и ще се складира в грудката.

Опитните градинари съветват да я съхраним в хладно помещение у дома, като я засадим в жив торфен мъх (сфагнум) - той има способността да задържа вода и притежава антибактериални свойства. Другият вариант е преместим саксията с изкуственото езерце (или да засадим лотоса в такава) на закрито, като намалим количеството вода - идеята е да не позволяваме грудката да изсъхне. Не се изисква наличие на светлина - достатъчно е да няма риск от замръзване, като препоръчителните температури са между 1° и 10°.

Лотосите се различават от водните лилии

Разлика между лотос и водна лилия

Водната лилия и лотосът господстват в света на водните растения и често биват неправилно утъждествявани. Между тях съществуват редица разлики, които няма как да бъдат пренебрегнати. Освен, че принадлежат към различни семейства (Nymphaeaceae и Nelumbo) и произхождат от различни земи, те проявяват несходство и по отношение на формата, големината и позиционирането на цветовете. Листата и цветовете на лотоса се издигат високо над водната повръхност, докато тези на водната лилия плават свободно по нея - характеристика, по която можете да разпознаете двете растения и от по-далечно разстояние. Изключение правят тропическите водни лилии, чиито цветове израстват на 15-20 см от водното равнище. Стандарният цвят на лотоса е по-обемен в сравнениe с тези на водните лилии, въпреки че е с по-тънки и по-малко на брой венчелистчета. Цветът на водната лилия е звездовиден, докато този на лотоса е с по-обли форми. 




Коментари

Популярни публикации

Доверете ми се и за графичния дизайн, които мога да създам за вас


Копирането и разпространението на съдържанието, без изричното цитиране и уведомяване на автора, е забранено!