Японска дюля

Японската дюля (Chaenomeles japonica) е листопаден храст, който през пролетта очарова с внушителния си цъфтеж. Нейното име подсказва произхода ѝ - тя идва от Япония, за да ни впечатли и зарадва с ярките и гъсто подредени червено-розови цветове, които приковават вниманието върху себе си, като създават прекрасна гледка в градината. Известна е още като "декоративна цидония", което всъщност е латинското наименование на дюлевото дърво. Любопитен факт е, че най-старото растение от този вид се намира в Европа, в Кралската градина в Лондон и е на цели 300 години.

Как да си отгледаме японска дюля?

Подходящо местоположение

Красиво цъфтящият храст достига до 60-90 см височина и 60 - 180 см широчина, а цветовете са с големина около 5 см в диаметър. Обича слънчевите местоположения, като тези с частична сянка също са подходящи (пълният си потенциал разгръща на цялостно слънчево огряване). Хубаво е да се избягват ветровитите места, тъй като силните течения и вятърът ще обрулят бързо цветовете. Японската дюля се засажда в частите от градината с източно изложение и в близост до огради или стени, тъй като създава ефекта на живия плет и ни дарява с бонус - пленителен цъфтеж,  които стартира на третата година от нейното развитие и продължава в периода от март до май. Тя е градински храст, но може да се отглежда в краен случай и за определено време и в саксия, която трябва да бъде с диаметър поне 30 см и дълбочина 40 см.

Японската дюля е студоустойчива

Студоустойчиво растение е и прекарва зимните месеци навън. Възприето е, че издържа без проблеми на температури до - 30°. С настъпването на есента растението губи листната си маса и навлиза във фазата на покой. Напояването се прекратява, а в основата се добавя допълнителен слой оборски тор и/или слама с цел зазимяване. През студените месеци дюлята получава необходимата влага по естествен път (от снеговете и дъждовете). Устойчива е към неприятели и заболявания. Възможни вредители са листните въшки, които атакуват растението през пролетта. В борбата с тях помага сапунената вода, за която можете да научите повече в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога. Понася успешно горещините през лятото. 

Примерна почвена смес за засаждане и честота на напояване

Вирее отлично във всякакъв вид почви, при наличието на задължителното изискване за добър дренаж. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, оборски тор, пясък и листовка. Напояването е редовно и умерено, като през активния сезон теренът се поддържа влажен, но не и постоянно мокър. Преполиването води до загниване на кореновата система. Веднъж прихванала се, японската дюля толерира засушаване.

Подхранване и подрязване на японската дюля

Удачно е подхранването с естествени средства, като отличен вариант е оборският тор. Подрязва се, само когато размерите на храста станат прекалено големи и пречат на заобикалящата растителност. Избягвайте силната резитба, тъй като цветните пъпки се залагат на стария растеж, който се отличава с тъмнозелени листа и по-твърди клонки. След приключване на цъфтежа можете да намалите дължината на страничните леторасли (в рамките на няколко листни възела). Премахват се всички увредени и изсъхнали стъбла. 

Как се захваща японската дюля?

Размножава се през ранното лято чрез вкореняване на полувдървени резници или чрез пресаждане на издънки.

Размножаване чрез вкореняване на резници

Резниците са с дължина около 10 см и се взимат от долните стъбла. Засаждат се на избраното място директно в почвата, поливат се обилно и се захлупват с буркани. Целта е да се създаде своебразен парник и да се поддържа влажността на средата. За  по-бързо коренообразуване са необходими постоянни температури над 16°. Честа практика е градинарите да засаждат резниците в малки саксии или кофички и да ги поставят в разрязани на половина пластмасови бутилки, чиито части се залепват с тиксо. В саксия се отглеждат първите две години и след това се преместват в градината през пролетта или есента.

Захващане на японска дюля чрез засаждане на издънки

Издънките се появяват в основата на възрастните растения и се отделят от него чрез окопаване с права лопата и при предварително полята почва (така се улеснява изваждането). Пресаждат се в плодороден субстрат и се поливат редовно до пълното им прихващане. 

Ядлив ли е плодът на японската дюля?

След приключване на цъфтежа се завързват малки зелено-жълти плодчета, които узряват през есента. Те са ядливи, с богато съдържание на витамин С, минерали, пектин и етерични масла, но са доста кисели и твърди в суров и необработен вид. Откровено казано, растението се отглежда най-вече заради декоративния си облик, а не като плододаващо дръвче. 

---

Източници на информация: www.thespruce.com, www.gardenia.net, www.casaegiardino.it