Чудотворната билка ехинацея
Лятната градина не би била същата без присъствието на едно вдъхновяващо растение, което всички ние познаваме като лечебна билка. Чудотворната ехинацея е родом от Северна Америка, а в Европа е пренесена през 1700 г. и призната официално през 1916г. Изключително адаптивна е, а в естествената си среда се разпрострява както в низините, така и в по-високите части (до 1500 м). В наши дни се отглежда като многогодишно градинско цвете, което очарова и покорява с величествен и продължителен цъфтеж. Самите цветове впечатляват с големи си размери, разгръщат се главно в лилави, розови и бели багри и наподобяват по форма цветовете на маргаритката. Ехинацеята носи със себе си положителна символика - олицетворява здравето, силата и благосъстоянието.
Ползотворните качества и действие на ехинацеята
Още от древни времена ехинацеята се слави с лековитите си и терапевтични свойства. Използвана е от индианците като противоотрова и поради ползотворното си въздействие получава титлата "свещеното цвете". Тя е един от най-ценните представители на съкровищницата на природата, която оказва положително влияние върху човешкия организъм. Грижи се успешно за повишаването на имунната система, притежава високи антиоксидантни и антивирусни свойства, пречиства кръвта, лекува главоболие, кашлица, вътрешни инфекции. Предлага се под формата на чайове, капсули, хапчета и се установява като значима част от народната медицина.
Най-известният вид е пурпурната ехинацея
Най-разпространените видове са: Echinacea purpurea (пурпурната ехинацея) - цветовете са в цикламени багри, а листата са по-широки; Echinacea angustifolia (ехинацея ангустифолия) - цъфти в розови и виолетови цветове от юни до септември, а листата са по-тесни; и Echinacea pallida - тя може да ни зарадва с белите си цветове от май до август. Дългогодишната работа на селекционерите създава множество нови сортове, сред които кичеста или двуетажна ехинацея (Echinacea Doppeldecker), зелената ехинацея (Еchinacea Green Twister). От изброените видове с най-високи лечебни свойства са Echinacea purpurea и Echinacea angustifolia. Внимание заслужава и единствената ехинацея, която променя в рамките на няколко дни цветовете си (Еchinacea hot summer) - първо цъфти в жълто, след това в оранжево и накрая в червено. Изумително, нали! В оптимални условия на живот, може да ни радва дългосрочно - повече от 10 години.
Отглеждане на ехинацея
Ехинацеята обича слънцето
Атрактивна за пчели, птички и пеперуди, ехинацеята печели безброй сърца на запалените цветари. Тя предпочита слънчеви и светли местоположения. Допускат се и места с частична сянка, но не и изцяло сенчести. Растенията, получили около 6 часа слънчеви лъчи, ще ви дарят с прекрасен и обилен цъфтеж. Общото правило е: колкото по-слънчево е изложението, толкова по-щедър ще бъде и цъфтежът. Цветето толерира както високите, така и ниските температури. Тя е типично градинско цвете, но е възможно и отглеждането в саксии. Достига размери до 1,20 м височина. Стъблата са здрави и допълнително укрепване не е необходимо.Напояването е умерено и регулирано - растението се полива при засъхване на горния слой почва. Издържа на засушаване. Корените се разрастват на голяма дълбочина в почвата и това позволява на цветето да си набавя известно количество влага и от подпочвените води. Още едно предимство на кореновата система е, че тя има способността на събира и съхранява вода. Това означава, че едно преполиване би оказала много по-неблагоприятно влияние в сравнение със сушата. Въпреки това не бива да злоупотребяваме и да оставяме цветето да изсъхне.
Примерна почвена смес за засаждане и пресаждане
Почвата е дренирана, лека и богата на хранителни вещества. Задачата ни е да пресъздадем не само атмосферата на северноамериканските прерийни земи, но и почвения терен. За нашия климатичен пояс, това няма да е сложно. Примерната почвена смес е съставена от листовка, градинска почва, угнил оборски тор, пясък. Подхранването не е задължително, но може да се приложи в началото на вегетативния сезон. Подходящи са торовете за цъфтящи растения. Пресаждане на растенията, които се отглеждат в саксии, се осъществява веднъж на 2-3 години. През идентичен период от време се препоръчва пресаждане или т.нар. "разреждане" и на ехинацеите, които виреят в градината. Така растенията се подмладяват, а декоративните им качества освен че се запазват, се и подобряват.
Ехинацеята се размножава основно чрез семена и разсади
Размножаването се реализира чрез семена, вкореняване на резници и разделяне на коренището. Най-често практикуваният способ е първоспоменатият. В края на активния сезон е хубаво да съберем изсъхналите и добре узрели цветове и да ги съхраним в хартиени пликове на хладно място у дома през зимата. Семената се засяват директно в почвата през пролетта, като е препоръчително 6-8 седмици преди това да ги държите на студено. Това ще активизира и улесни покълването.Можете да направите и разсади, като засеете семената през февруари и да пресадите младите растения в градината. Така според специалистите ще си гарантирате сигурен цъфтеж. Характерно за ехинацеята е, че тя е от групата растения, които се самозасяват в края на лятото. Следователно, няма да се отчете като грешка да засеем семената, които сме събрали или купили, и през есента.
Цъфтеж на ехинацеята и грижи след прецъфтяване
Цъфтежът започва през пролетта, продължава през лятото и понякога приключва чак през есента (октомври месец). За да го удължите винаги премахвайте прецъфтелите и изсъхнали цветове. В края на есента се налага да зазимим любимите ехинацеи. Те са зимоустойчиви, но един допълнителен слой почва, изсъхнали листа или слама към основата, със сигурност ще им се отрази благоприятно.
Зазимяване на ехинацеята
С настъпване на есента надземната част започва постепенно да изсъхва. Така растението се подготвя за своя зимен сън и период на покой. Подрязване не се прави - по желание се отрязват до основата само изсъхналите по естествен начин стъбла. Оставя се само образувалата се туфа, от която през пролетта стартира новият растеж. Именно туфата при възрастните растения може да се раздели и така да увеличим броя на любимите ехинацеи по вегетативен път. Някои градинари нарочно ги оставят през зимния сезон и ги отстраняват през пролетта.
Проблеми в отглеждането на ехинацея
Ехинацеята е устойчива спрямо вредители и болести. Но както повечето растения, страда от преполиването и виреенето в постоянно мокра почва, които от своя страна причиняват загниване. Добрата циркулация на въздуха в почвата е условие за отглеждането на здрави цветя.Рецепта срещу мана по листата
Ако листата им са покрити с мана, откъснете силно увредените от тях, а останалите третирайте със следната смес: 1 с.л. сода за хляб, 1/2 с.л. течен сапун или веро и 3-4 л вода. Няколко дни преди да приложите тази рецепта задължително полейте обилно растенията, защото ако те са дехидратирани, същестува голяма опасност от изгарянето им. Цветарите, които дълги години отглеждат ехинацеи споделят, че потенциален проблем при тях се оказва сляпото куче - подземен вредител, който унищожава корените.
Източници на информация:
Коментари
Публикуване на коментар