Божур

Божурите са единствените цветя, които са били отглеждани на планината Олипм или поне за това свидетелстват древногръцките легенди и митове. Страстта по тях датира още преди 3 000 години и продължава да вълнува любителите на цветята и в наши дни. Всяка пролет трепетно очакваме внушителните цветове да разцъфнат и да ни покорят с привлекателните си форми и омайващ аромат, и сякаш времето никога не стига да им се насладим.  Тези растения са многогодишни и се отличават с висока издържливост и продължителност на живота  - над 100 години. Вярва се, че даряват щастие и благоденствие за дома, предпазват от негативни енергии и привличат успехи и богатство.                            

                

Цветето божур

Божурите произхождат от Китай

Родината на божура е Китай, където е наричан още "императорското цвете". Древни предания мислено ни пренасят в Китайската империя и разказват за маниакалната любов на императора - той заповядвал да бъдат изрисувани най-скъпите порцелани с божури, а хората, които откривали нови видове - възнаграждавал щедро. Днес почитта към тях не стихва - ежегодно в периода април - май в град Луоян (известен като "град на божурите") се провежда фестивал, посветен на тези изящни цветя. Паркът "Luoyang National Peony Garden" е създаден през 1978г., заема площ от 46 хектара земя и очарова посетителите си с около милион засадени растения от 1200 разновидности. Интересен факт е, че известните рози на Дейвид Остин често са наричани "божуровидни рози".

Символика на божура

От цветовете на божурите се правят невероятни букети, спрямо които трудно бих скрила моята възхита. Отрязаните цветове живеят от една до две седмици, но ако желаем да им се радваме по-дълго време, специалистите съветват да отрежем дълги стъбла с пъпки, преди те да са се отворили. Според символиката на цветята букетът, направен от божури, предвещава щастие и олицетворява красотата - неслучайно голяма част от сватбените букети и украса са именно от императорското цвете. 

Разпространение на божурите в България

Тревисти сортове божури

В България са разпространени най-вече розовият, белият и червеният божур, които се отличават с прекрасни си кичести цветове и се причисляват към групата на тревистите божури. Те цъфтят през пролетта и израстват на височина до 1 метър, като с настъпването на есента надземната част загива, за да израстне отново през следващата година. Дългогодишната работа на селекционерите създава богато разнообразие от сортове, сред които двуцветни и такива с нетипични форми и багри. Особено атрактивни сред тях са жълтите и кремавите.

Стъблата на тревистия божур се оказват твърде слаби, за да задържат големите цветове. В първите няколко дни от стартирането на цъфтежа той успява да стои изправен, но скоро след това стъблата падат на земята и цветовете бързо увяхват. Валежите също допринасят за тяхното утежняване. Ето защо божурът се нуждае от укрепление. Продават се специални метални конструкции, които са предназначени именно за тази цел. Те се поставят рано напролет, като насочват растението да се развива и расте в центъра на съоръжението. Предпазват го от пречупване, придавайки му елегантна и подредена форма. Тази конструкция представлява цилиндър, който можете да направите и сами, като използвате тел или арматурна мрежа.

Дървовидни божури

Нашият климат е благоприятен за развитието и на дървовидните божури (Paeonia suffruticosa), които се различават от гореспоменатите по това, че стъблата им са по-дебели, жилави и вдървенели, и не загиват през зимата. Освен това, те образуват храсти с височина от 2 до 4 метра, а цветове им са по-големи в сравнение с тези на тревистите и разцъфтяват по-късно (през лятото).

Дивият божур е защитен от закона вид

В съзнанието ми изниква невероятната гледка на чудноватите крайморски пейзажи с разцъфтели се божури, но това не е единствена среда, където можем да ги видим в диворастящо състояние. Най-голямото разпространение на дивия червен божур е край добружанското село Добротица и се намира в горски район. Той е защитена от закона лечебна и медоносна билка. Растението е по-крехко в сравнение с тревистия божур и цъфтежът му е по-краткотраен. Според народните вярвания във всеки булченски букет трябва да присъства дивият червен божур, защото той носи щастие и символизира здрав и щастлив брак.

Отглеждане на божур

Подходящо местоположение за отглеждане на божурите

Основен фактор за доброто развитие е изборът на подходящо местоположение - божурите обичат слънчевите места, със следобедна сянка, които са предпазени от ветрове и течения. Чувстват се отлично на източно и северно изложение. 

Засаждане и размножаване на божура през пролетта или есента

Ако попитате опитните цветари кога е правилният момент за засаждане, те ще ви отговорят - между Голяма и Малка Богородица, това е периодът между 15 август и 8 септември. Можем да "избягаме" от това правило и да засадим божурите и през ранната пролет, като обикновено във всички случаи цъфтежът се появява през следващата година. Размножават се през есента, като удачни за това са възрастните растения, които са поне на 5 години. Разкопайте внимателно около грудките, разделете ги и ги засадете самостоятелно.

Дълбочина на засаждане на божура и подходяща почва

Дълбочината на засаждане е от решаващо значение за по-нататъшното поведение на растенията и най-вече за цъфтежа. Ориентир за нея е нивото на почвата - поставете грудките на такава дълбочина, че пъпките (т.нар. "очички") да са на 4-5 см под него. Самата дупка за засаждане е около 40 см висока и две педи широка. Разстоянието на засаждане е около 60 - 90 см. Почвата е богата на хранителни вещества и е дренирана. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, торф, пясък и оборски тор.

Торене и напояване на божура

Подхранва се три пъти годишно - през есента, когато почистваме градината и я подготвяме за зимата, рано напролет, когато растението покарва, и след приключване на цъфтежа. Добре угнилата оборска тор е отличен вариант за естествено наторяване. Напояването през активната фаза се извършва веднъж седмично, като се следи състоянието на почвата и се внимава да не се задържа вода в нея. 

Защо преместването на божурите не е добра идея и защо да избягваме пресаждането им?

Божурите са от онези цветя, които намерят ли подходящята среда на развитие, не толерират последващо пресаждане. Ако все пак сте решили да ги преместите, трябва да сте подготвени за тяхната вероятна реакция, а именно - нарушаване на периода и качеството на цъфтеж или липса на такъв. Правилният момент за цялостно пресаждане е рано напролет, когато растежът е стартирал, но божурите все още не са започнали да израстват - стъблата са с червеникаво-лилаво оцветяване и са наболи в почвата. Изважда се цялото растение, като се внимава да не се наруши цялостта на подземната част - старайте се да запазите грудките в буцата почва и да не ги прерязвате. Пресаденият божур се полива редновно с вода.

Грижа за божурите след прецъфтяване или кога се реже божурът?

Студоустойчиви растения са и прекарват зимните месеци навън. Счита се, че някои видове могат да оцелят при температури, достигащи вледеняващите - 45°. Възприето е, че периодът на почивка за тях започва през октомври и завършва през февруари. В края на есента отрежете стъблата на 15-20 см от основата и добавете допълнителен слой (не повече от 2-3 см при тревистите божури и 10-12 см при дървовидните) почва или угнил оборски тор - целта е да покрием пъпките на растежа и така да ги предпазим от прякото влияние на средата. Много от нас правят сериозна грешка и изрязват растенията веднага след като прецъфтят - през лятото чрез надземната си част те трупат хранителни запаси и залагат цветните пъпки за следващия сезон и една резитба ще прекъсне този така важен процес.

Мравките обожават божурите, но те не са вредители за тях!

Божурите не са привлекателни за вредители и заболявания. Най-вероятно ви е направило впечатление, че често по тях забързано се разхождат мравки - колкото и странно да ви се струва, те оказват положително въздействие върху цъфтежа, защото се хранят със захарния сироп от растението и не са неприятели. Съществена опасност е загниването на коренището, което се предизвиква от постоянно мокра и неотцедлива почва, както и от преполиване. Знак за такъв процес е почерняването на стъблата и цветните пъпки, които задължително се премахват. Фактори, които влияят върху цъфтежа, като го намаляват или допринасят за липсата му, са недостигът на светлина, неправилно или скорошно засаждане, пресаждането или засаждането на голяма дълбочина.

Можем ли да засадим и отглеждаме божур в саксия?

Въпросът дали божурите оцеляват в саксии е много актуален, като масовото мнение по темата е, че е възможно да ги засадим в саксия за определен период от време. Те образуват грудково коренище, което се нуждае от пространство, за да захранва растението. Изберете голяма саксия, осигурете дрежаж и засадете на не много голяма дълбочина грудките. Поливайте редовно. След втората година божурите трябва да се пресадят в градината.

---

Източници на информация:
www.trafioriepiante.it, www.almanac.com, www.gardeners.com, www.peonysenvy.com, www.paeonia.com, www.graefswinning.be, www.chinahighlights.com