Рицарските звезди - хипеаструм и амарилис

Амарилисът и хипеаструмът са едни от най-изящните растения, които поради идендичния си външен вид и принадлежност към едно и също цветно семейство (Amaryllidaceae), биват удъждествявани. Названието "рицарски звезди" е древногръцко, а символиката е свързана със сбъдването на мечтите. По нашите ширини те се отглеждат в саксии и предимно в стайни условия, но през лятото се чувстват добре и навън, на шарена сянка. Откровено казано истинският амарилис се среща значително рядко, докато търговската мрежа предлага разнообразие от хипеаструми, които честно ни се усмихват под неговото име.

Какви са основните разлики между хипеаструма и амарилиса?

Произход на двете растения

Амарилисът произхожда от Южна Африка, а хипеаструмът - от Северна Америка. Счита се, че в Европа най-напред е пренесен амарилисът. Хипеаструмите се славят с множество разновидности, сред които интересни кичести, едноцветни и двуцветни хибриди. Амарилисите имат само два представителя - Amaryllis belladonna и Amaryllis paradisicola. 

Време на цъфтеж и аромат

Амарилисът цъфти 1-2 пъти годишно в периода на пролетта и лятото и впечатлява с приятно благоухание. Характерно за него е, че по време на цъфтеж няма листа (те се появяват след това), а в едно съцветие цветовете могат да надхвърлят десет на брой. Хипеаструмът ни дарява с цъфтеж 3-4 пъти през годината през късната есен, зимата и пролетта, но не притежава аромат. Листата му израстват едновременно с цветоносите. Цветоносът на хипеаструма е кух, докато този на амарилиса е плътен. 

Как правилно да засадим грудките на амарилиса и хипеаструма?

Какви грудки е удачно да закупим?

Грудката трябва да е здрава, твърда, с ненарушена цялост и да няма следи от увреждане по нея. Добре е да изберем такава с размер в диаметър не по-малък от 10 см. Амарилисите имат по-крушовидни грудки, докато тези на хипеаструмите са по-изпъкнали - белег, който понякога се оказва трудноустановим. Опитните градинари съветват преди засаждането да потопим корените във вода със стайна температура за няколко часа до едно денонощие, за да стимулираме растежа, като самата луковица не бива да се мокри, защото може да загние. 

Основно правило на засаждане на амарилис и хипеаструм

Ключът към успеха в отглеждането на амарилисите е правилното им засаждане. Те се поставят в почвена смес за цъфтящи растения, в чийто състав има богато съдържание на торф и хумус, така че 2/3 от грудката да бъде в почвата и 1/3 - над нейното ниво. Не засаждайте на дълбочина, защото това ще възпрепятства покарването, растежа и цъфтежа. Разстоянието от грудката до стените трябва да е около два пръста. Тези цветя не толерират широките пространства, затова подсигурете малка саксия, на дъното на която да има камъчета или натрошени керемиди за дренаж. Хубаво е да предвидите и керамична кашпа, която да е съобразена с размерите на саксийката - тя ще гарантира допълнителна опора и няма да позволи растението да се обърне вследствие на натежаване на цветоносите. Поначало грудките се засаждат през март. При групово засаждате трябва да има разстояние 25 см между грудките. 

Оглеждане на хипеаструмите и амарилисите

Условията и изискванията в отглеждането на тези две различни растения са еднакви, затова ще ги разгледаме общо. 

Подходящо местоположение и оптимални температури за отглеждане

Оптималните температури за отглеждане са в рамките на 16 до 20°. Амарилисите и хипеаструмите обичат топлината и филтрираната светлина. Подходящото местоположение е в близост до прозорец с югоизточно или югозападно изложение. Растенията имат навика да следват светлината и поради това те накланят високите си цветоноси в нейната посока. Нашата задача е периодично да завъртаме саксията, за да регулираме това поведение. 

Напояване на хипеаструмите и амарилисите

Важна особеност е, че поливките започват, когато стартира растеж на 10 см от основата - след засаждане на грудката не се полива. Препоръчва се да напояваме с престояла вода, която е със стайна температура, като избягваме директното поливане върху корените или самата луковица - по-удачният вариант е да изсипваме водата по крайщата на саксията. Почвата трябва да се поддържа леко влажна, но не и постоянно мокра, защото това ще предизвика загниване. Лесно можем да се ориентираме кога растението се нуждае от вода - при засъхване на горния слой на субстрата. Добра идея е мулчирането.

Подхранване и пресаждане

Подхранването се прилага  преди цъфтеж, като предпочитаният хранителен елемент е калий. Пресаждането се осъществява веднъж на 2-3 години, като след всеки активен период е хубаво да се сменя горния слой на почвата. 

Размножаване на амарилис и хипеаструм

Размножаване чрез разделяне на грудката

Размножаването става чрез разделяне на образувалите се детки от луковицата, след цъфтежа. Съществува още един метод, с който да умножите броя на вашите растения - макар да изглежда странен  и сложен, той дава резултат. И в този случай размножаването се осъществява след приключване на цъфтежа. Изрязва се цялата листна маса до основата на луковицата и след това се премахва повръхностната обвивка, която обикновено е с тъмен, кафяв цвят. С остър инструмент се разкопава около луковицата, като се внимава да не бъдат засегнати корените, които трябва да останат в почвата. С нож се прави разрез на кръст до почвеното равнище (не се разрязва докрай луковицата), така че да се получат 4 сегменти от нея. На мястото на разрезите се поставят метални пръчки. След 4 месеца се появява растеж от дъщерните луковици, които се разделят обикновено през пролетта на следващата година и цъфтят на третата година. 

Размножаване на хипеаструми чрез семена

След приключване на цъфтежа растението образува семена, които трябва да се оставят да изсъхнат. За успешното узряване цветето трябва да получава достатъчно хранителни вещества, вода и светлина. Когато семената са напълно узрели, те се отчупват и падат лесно. Засяват се в малки чашки, а формирането на луковица се очаква едва през следващата година. Следват няколко години, по време на които грудката наголемява - изключително важно е регулираното поливане, тъй като преполиването и виреенето в постоянно мокра среда ще унищожи младото растение. Цъфтеж на захванатия от семена амарилис може да се появи след 3 години, като не е гаранция, че той ще притежава същите белези като на майчиното цвете.

Цъфтеж на амарилиса и хипеаструма

Знаете ли, че можете да накарате хипеаструма да цъфти в точно определен момент?

Това е възможно, ако поставите луковицата в топла вода ( с температура 43°) за 3 часа и след това я засадите. Цъфтежът се очаква да стартира до 20-25 дни. Друга особеност е свързана с големината на грудката - тя трябва да достигне размер от 10 см в диаметър, за да произвежда цвят. Обикновено при добри грижи и отглеждате могат да бъдат заложени от два до шест цветоноса - практиката показва, че тези растения са с големина на грудката 25 см.

Температурата оказва влияние върху продължителността на цъфтежа - обикновено цветовете се задържат около 2 седмици, но ако е прекалено топло, то увяхването им ще настъпи много по-бързо. Както вече бе споменато, добре е да завъртате периодично саксията, с цел цветоносът да не се изкривява вследствие на стремежа му към светлината. За да предпазите цвета от пречупване от собствената му тежест, поставете в саксията опора и го завържете за нея. 

Грижи след прецъфтяване и приспиване на амарилиса и хипеаструма

След края на цъфтежа цветоносите се отрязват на 10 см от основата, а не напълно, тъй като те захранват грудката. За известно време растението развива листна маса и се полива, а след това листата започват да изсъхват и да загатват за настъпващия период на почивка, който продължава от 6 до 10 седмици. Приспиването на грудките става като се прекрати напояването и саксийката се остави на тъмно място, с хладни температури (4-10°). Възобновяването на поливките и излагането на светло и топло място събужда растението.

Проблеми в отглеждането на амарилиса и хипеаструма

Загниването на грудката е основен проблем в отглеждането на амарилиса и хипеаструма. Причинява се от преполиване и неотцедлива почва. В стайни условия разпространението на вредители е по-слабо вероятно. Растението не цъфти, ако е засадено изцяло или дълбоко в почвата. Липсата на светлина и топлина в активната фаза ограничава растежа. 

---

Източници на информация: www.wikipedia.org, www.bz.datasearchindia.com