Атрактивната стайна теменужка - сентполия
Видове сентполия
Цветето сентполия
Сентполията е характерно стайно растение за нашата страна - многогодишна е и вирее през всички сезони на закрито.Често е сравнявана с глоксинията, тъй като с нея имат сходен външен вид и предпочитания, и принадлежат към едно и също семейство. С малки размери е и формира компактна розетка, която е съставена от месести и мъхести тъмнозелени листа, захванати от дълги дръжки. Долната част на листата и дръжките са с червеникави оттенъци.
Видове стайна теменужка
По всяко време от годината могат да ви изненадат чаровните цветове, които изникват от центъра на розетката и обхващат богата гама от нюансите на синьото, лилавото, червеното, розовото, бялото и жълтото. Съществуват и впечатляващи двуцветни и многоцветни вариации. Дългогодишната работа на селекционерите ни дарява атрактивни видове с бели и зелени листа, с кичести цветове и с каскадни форми.
Засаждане на сентполията, известна още като саксийна теменужка
Сентполията е саксийно растение. Засажда се в малка и плитка саксия, с диаметър не повече от 15-20 см. Кореновата система се развива до изпълване на обема на саксийката и след това силите и енергията му се съсредоточават в образуването на цветове. Почвата е лека, добре дренираната и е богатата на хранителни вещества. Примерна почвена смес е съставена от градинска почва, торф, пясък.
Отглеждане и грижи за стайната теменужка
Африканската теменужка се нуждае от постоянни температури и висока влажност - именно в такава среда живее в тропическите и екваториални гори, най-вече в хълмистите зони. Оптималните дневни температури са между 18º и 24º, а нощните - между 15º и 18º, като резките промени не се отрязяват положително. Обича светлината, но вирее отлично и на умерено осветени места - във всички случаи излагането на директни слънчеви лъчи трябва да се избягва. Подходящи са стаите с южни и западни прозорци. Счита се, че са достатъчни 16 часа светлина на ден за нормален растеж - през зимните месеци, когато денят е по-къс и съответно слънчевата светлина е намалена, тя може да се допълни с изкуствена. Препоръчително в този период е саксията да се завърта периодично, за да може цветето да се развива разномерно от всички страни и да има симетричен и красив вид. Сентполията не толерира преместванията.
Поливането на стайната теменужка е изключително важно
Тайната за поддържане на теменужката в отлично здраве и в богат цъфтеж се крие в правилното напояване. Несъмнено най-лесният начин да я унищожите е преполиването и виреенето в постоянно мокра среда - това са сериозни предпоставни за развитие на гъбични заболявания. Поливайте при засъхване на горния слой почва с вода със стайна температура и не мокрете листата, защото по тях ще се появят кафяви петна, които предшестват загниване. Студената вода предизвиква свиване и опадане на листата и цветовете. Препоръчва се да не поливате директно върху розетката, а по вътрешните крайща на саксийката или да я поставите в подходящ съд с вода за около 10-15 минути и да изчакате още толкова да се отцеди. Между две поливки се осигурява период на леко засушаване. През пролетта и лятото напояването е по-често, докато през есента и зимата - то се намалява.
Торене
Подхранвайте през активната фаза веднъж на три седмици с течни торове за цъфтящи растения.
Стайната теменужка се пресажда рядко
Африканската теменужка се пресажда рядко - веднъж на две - три години през есента. Характерно за африканската теменужка е, че цъфти в продължение на 2-3 месеца, след което настъпва период на покой, който обикновено трае 20-30 дни.
Как да накараме стайната теменужка да цъфти?
Винаги премахвайте прецъфтелите цветове, за да насърчите образуването на нови такива. Хубаво е да се отстранява и част от листната маса, когато е многобройна. Както липсващата, така и твърде силната светлина влияят негативно върху цъфтежа. Идентично е и въздействие на промяната на местоположението. Възможно е новозасадените теменужки да не цъфтят през първата година.
Размножаване на стайна теменужка
Африканската теменужка се размножава най-лесно през пролетта чрез вкореняване на листа във вода или в почва. Резниците се отрязват под диагонал от средния ред на листната маса на здраво майчино растение. Поставете листото в стъклена чашка с вода, така че дръжката да не докосва нейното дъно, а листото да не попада във водата. Можете да обвиете отвора ѝ с алуминиево фолио, като го уплътните добре по ръбовете. След това с помощта на клечка за зъби направете малки дупки по фолиото, като техният брой зависи от това колко листа ще вкореняваме. Поставете листата в дупките, така че стъблата да достигат водата. Фолиото от една страна предотвратява допира на листата с водата, а от друга - възпрепятства нейното изпаряване. След около месец ще забележите младите коренчета и листенца. Изчакайте още малко и ги засадете самостоятелно в отделни саксийки.
Другият вариант е да го засадите в малка кофичка в смес от пясък и торф и да я покриете с плик или стреч фолио - така ще се запази влажността. Поддържайте почвата влажна и не мокрете листата. Резниците се оставят на сенчесто място за около шест седмици, като топлото време е предпоставка за по-бързо коренообразуване. Появята на нови листенца показва, че процесът е успешен. Следва период на климатизация - периодично отваряйте своебразния парник, първоначално за няколко часа, а след това увеличете това време. Веднъж седмично към водата за поливате добавете съвсем малко количество течен тор за подхранване, който е богат на азот - така ще насърчите развитието на растението. Нововкоренените сентполии (около 2 месеца след залагането на резниците) се пресаждат в свежа почва и малки саксийки.
Проблеми и болести при сентполията
Защо стайната теменужка не цъфти?
Ако се съблюдават нуждите на сентполията, то вероятността от заболявания и проблеми е наистина малка. Жълтите петна по листата се провокират от поливане със студена вода особено в горещите летни дни или при изложение на ниски температури. Те се причиняват и от излагане на директна слънчева светлина и изгаряне от слънцето. Растението остава малко, формират се оскъдни цветове, а стъблата не порасват - това са типичните симптоми на наличието на прекомерна светлина. Ако листата са набръчкани, с последващо пожълтяване и изсъхване, това означава, че напояването е недостатъчно и въздушната влажност е ниска. При прекалено поливане пък е вероятно растението да развие гъбични заболявания, които засягат най-напред кореновата система. От твърде висока влажност на средата може да се провокира появата на сива плесън по листата. Сред възможните вредители са листните въшки, които се отстраняват механично с напоен със спирт или със сапунена вода памук.
Коментари
Публикуване на коментар