Обикновеното кокиче - предвестник на пролетта

Кокичето (Galanthus nivalis) е нежно бяло цвете, което първо се осмелява да се покаже над студените снежни преспи и да предизвести настъпването на пролетта. Произхожда от централните, южни и средни части на Европа и е любимо градинско растение - неизменна част от всеки двор. Непретенциозно откъм грижи и отглеждане, то е и изключително издържливо на студове. Цъфтежът обикновено започва през месец февруари, а самите цветове привличат вниманието с великолепен аромат и дълготрайност седмици наред. Освен с деликантната си външност, то е известно още и с лечебните си свойства, познати още от Античността.

Легенда за кокичето и неговата символика

Стара легенда разказва историята на Адам и Ева, които били прогонени от Райската градина. След края на есента, на земята нямало никакви цветя, снегът валял безспирно, а навън било мрачно и студено. Ева била много тъжна и не спирала да плаче. За да я успокои, при нея дошъл ангел небесен - той уловил една снежинка с ръката си, духнал над нея и когато снежинката докоснала земята, се превърнала в първото кокиче. В този момент красивото цветенце разцъфтяло и надеждата се родила. Символиката на това растение е свързана освен с надеждата, още и със силата, новото начало и идващите по-добри времена.

Къде растат кокичетата и кои са най-разпространените видове в България?

Естествената среда на кокичетата и новите видове

Кокичетата обитават земите в умерено-континенталния климатичен пояс, където са характерни четирите годишни времена. Най-разпространени са на Балканския полуостров и в централните части на Европа. През късната зима можем да се полюбуваме на красиви гледки в гористите местности и поля до 1800 м надморска височина, където кокичетата разцъфтяват в естествената си среда. Най-разпространени са елвезиевото кокиче (Galanthus elwesii) и снежното кокиче (Galanthus nivalis).

Изключителна популярност придобиват кичестите разновидности, които се отличават с по-едри цветове и нестандартни форми, като Galanthus nivalis "Flore Pleno" и Galanthus plicatus "Dionysus", които впечатляват и с наситено зелени багри в сърцевината на цвета.

Кои са защитените видове кокиче в България?

Под закрилата на Закона за биологичното разнообразие попадат елвезиевото кокиче (Galanthus elwesii) и снежното кокиче (Galanthus nivalis) - те са защитени видове на територията на цялата страна. Забранява се тяхното изкореняване и продажба, поради високата опастност от загуба на естественото им разпространение в природата. 

Засаждане на луковици кокиче

Кое е най-подходящото място за засаждане на кокичетата в градината?

Кокичетата са студоустойчиви растения, които виреят в сенчеста среда, а тяхното естествено местоположение е под короната на дърветата. Именно в тези части от вашата градина е най-добре да засадите луковиците на това нежно цвете.

Кога се засаждат луковиците кокиче и в каква почва?

Садят се през есента на плитка дълбочина (до 10см) и в близост една до друга, като най-впечатляващ ефект се получава, когато те са разположени на групи. Подходяща е пропускливата и богатата на хранителни вещества почва, като примерната почвена смес е съставена от листовка, угнил оборски тор, градинска почва. Практиката доказва, че няма да сбъркате, ако засадите луковиците още при тяхното изваждане през лятото. Ако изберете да го направите през есента, то подходящият период са седмиците между септември и октомври месец.

Можем ли да отглеждаме кокиче в саксия?

Специалистите споделят, че за отглеждане в саксия или в сандъчета е подходящо елвезиевото кокиче, което цъфти през февруари и се счита, че е най-ранно цъфтящото. То достига 15-20 см височина. Обикновеното кокиче и новосъздадените хибридни видове също са добър вариант. Хубаво е да засадим луковичките в саксията на разстояние помежду им от 2,5 см и на дълбочина от 7,5 см. Задължително е да направим дренаж на дъното. Ако комбинираме кокичетата с други луковични цветя, то трябва да съобразим размера на луковиците - най-напред засаждаме по-големите от тях и след това подреждаме и по-малките. 

Грижи за кокичетата

Необходимото количество вода се доставя чрез валежите от дъжд и сняг и допълнително напояване не е нужно да се прави. Не се изисква и торене. Нямате повод за притеснение по отношение на вредители и заболявания, защото при кокичето те не се наблюдават. Подрязване не се извършва - единствено можете да премахнете листната маса след приключване на цъфтежа и след като тя пожълтее и изсъхне. Преди това тя не се отстранява, тъй като благоприятства захранването на луковицата - така се натрупват хранителни вещества в тях и се образуват дъщерните луковички или т.нар. "детки", които служат за размножаване. Интересен факт е, че всяка една луковичка образува по две нови.

Кога цъфти смелото бяло кокиче?

Цъфтежът започва в по-меките зимни дни, а прекалено силното пролетно слънце предизвиква по-бързото увяхване. Препоръчва се кокичетата да се посадят покрай пътеки или алеи (по възможност и под дървета), както и на места, където рано напролет снегът се топи най-бързо - така ще се насладите на всеки един момент от появата им на повръхността на земята, до отварянето на първия цвят и активния им цъфтеж. 

Как да размножим кокичетата в градината?

Размножаването се осъществява лесно, чрез разделяне на луковиците. Най-добрият период за това е през лятото (юни-юли месец), когато листата са вече увехнали и пожълтели. Някои градинари съветват в този период да се приложи подхранване на растението, въпреки че както вече бе споменато, то не е задължително.  Изберете група кокичета, около която няма други растения. Разкопайте на известно разстояние от стъблата и извадете луковиците. Оставете ги за известно време на сянка, за да се издъхнат. След това ги приберете в хартиен плик и ги съхранявайте до есента. Нагледно този процес можете да проследите в следващото видео:

                  

---

Източници на информация: www.theflowerexpert.com,  www.gardeningwithcharlie.com