Кавказката скабиоза е българският игленик

Скабиозата е нежно тревисто растение, което украсява домовете ни през летните месеци. Тя произхожда от южните и средни части на Европа, планините на Южна Африка и Централна Азия. Притежава гъсти и внушителни цветове в различни багри - жълти, сини, червени, розови, винени, лилави и бели. Представете си всички тези нюанси, засадени на едно място, какъв пъстър и чудесен килим биха образували. Именно такава е практиката на повечето градинари - да комбинират избрани цветове скабиози и да постигат висок декоративен ефект, засаждайки ги най-вече в градината. 

Цветето скабиоза и неговите разновидности

Най-разпространена у нас е кавказката скабиоза

Скабиозата е известна още под името "игленик" - самият цвят наподобява до известна степен шивашкото пособие - от централната част излизат заострени тичинки и венчелистчета, които лично аз оприличавам при някои видове и на перлички. Най-разпространена у нас е кавказката скабиоза (Scabiosa caucasica). Освен с изящен облик, скабиозата притежава и лечебни свойства - сведения сочат, че е използвана от римлянине за лечение на проказа, а в днешни дни се прилага при множество кожни заболявания. Друг любопитен факт е, че в някои местности в Германия тя е защитен вид. 

Скабиозата може да е едногодишна или многогодишна

Счита се, че повечето видове скабиози са многогодишни и зимоустойчиви, като моят личен опит в отглеждането им потвърждава това твърдение. Част от многогодишните разновидности са: "Blue Perfection", "Clive Greaves", "Miss Willmott", "Perfecta Alba", "Pink Mist", "Mariposa Violet". За да си гарантирате присъствието на едногодишните скабиози във вашата градина и през следващата година, съберете добре узрелите семена на прецъфтелите цветове. Едногодишните видове са: "Ace of Spades", "Fata Morgana", "Salmon Queen", "Burgundy Beau", "Black Knight". 

Засаждане на скабиоза

Скабиозата се засажда предимно в градината, но може и в саксия

Засажда се предимно в градината, на места, защитени от ветрове и течения, когато пролетните слани преминат и успешно се съчетава с почти всички растения в нея. Не е изключено като вариант и отглеждането ѝ в саксии или сандъчета, но имайте предвид, че височината може да надмине 60 см. За упора обикновено използваме метални или дървени укрепления, най-често колове.

Няма специални изисквания по отношение на  почвата - достатъчно е да е дренирана и да е богата на хранителни вещества. Не пренебрегвайте факта, че тежката, неотцедлива и постоянно мокра почва ще унищожи скабиозите ви. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, пясък - колкото по-въздушна и лека е тя, толкова по-добре. Теренът, върху който ще засадим тези прекрасни растения, трябва да е прекопан и обработен. Полезна е идеята да добавим угнил оборски тор към почвената смес, тъй като той оказва благоприятелно влияние върху цъфтежа. Следващата стъпка е да изкопаем дупки с дълбочина два пъти размера на коренището и в тях да поставим скабиозите. След това уплътняваме почвата около основата им и поливаме обилно. Оптималното разстояние между растенията е 25-30 см.

Скабиозата цъфти през лятото

Една здрава и добре развита скабиоза има способността да произведе от 20 до 50 цвята, като всеки един от тях е разположен на отделно стъбло. Цъфтежът започва през лятото и трае до късна есен, до появата на първите слани. За да увеличите неговата продължителност, винаги премахвайте прецъфтелите цветове. Поради дългите си дръжки, цветовете често биват отрязвани за букети, които носят своята уникалност и красота. Освен че събират погледите на всички любители на цветята, скабиозите привличат силно и пеперудите и пчелите.

Отглеждане на скабиоза

Скабиозата обича слънцето

В естествената си среда скабиозата вирее в сухи и топли места - по ливади, крайщата на горските териории, планинските склонове. Всички тези кътчета са добре огрявани от слънчевите лъчи. Нашата задача е осигурим подходяща среда за живот на скабиозата и у дома, съобразявайки тези условия. Както вече разбрахме, тя обича слънчевото местоположение, като на по-сенчестите места също вирее добре, но цъфтежът се намалява значително. Приема се, че директните слънчеви лъчи, дори и по време на горещините, не биха изгорили растението, но въпреки това следобедната сянка се препоръчва.

Поливайте редовно скабиозите

Поливането е пряко свързано с климатичните особености и времето. Възприето е, че дъждовната вода е достатъчна за нуждите на скабиозата, но при дълготрайно засушаване трябва да напояваме редовно, но умерено. Препоръчва се по-чести поливки в периода на формиране и развитие на корените, като след това растението може да понесе и по-сухи периоди. Както не веднъж е споменавано и в други статии от блога, най-сигурният индикатор за необходимостта от поливки, е горният слой на почвата. Ако при разравяне с пръст той е сух, то е време да доставим вода. Този трик ще ви бъде от полза най-вече, ако отглеждате скабиоза в саксия или сандъчета - обикновено те се поливат три пъти седмично, но по малко.

Друг белег, който показва, че скабиозите страдат от липса на вода, са увисналите и умърлушени листа. Удачното време за поливка в летните дни е сутрин или вечерта -  трябва да избягваме горещините, защото ако растението е изложено на жарките слънчеви лъчи след напояването, има потенциална опасност от изгаряне. От друга страна, вечерните поливки са подходящи и защото удължават времето за абсорбация на водата - така цялото количество ще бъде усвоено.

Скабиозата не изисква често подхранване

Скабиозата не изисква често подхранване - през пролетта (във фазата на растеж), при здрава коренова система, с тор за цъфтящи растения или естествени средства за торене. Най-желаните хранителни елементи са калий и фосфор - те оказват влияние върху цъфтежа, като му придават повече яркост и интензитет. Не се нуждае и от подрязване - въпреки че не е задължително, можем да направим такова в края на активния сезон (късната есен) и по този начин да зазимим скабиозите - отрязват се стъблата до основата, и се добавят допълнителен слой почвена смес, листа и малки клонки. Това се отнася най-вече за едногодишните видове, който се самозасяват и така се появяват в градината през пролетта.

При многогодишните скабиози няма опасност от измръзване през зимата. Скабиозите се пресаждат веднъж на 5 години. Размножават основно чрез семена, които се събират след узряване и се засаждат рано пролетта, като се прави разсад, който се държи на закрито и със затопляне на времето се засажда в градината. Семената за разсад се сеят през януари или февруари месец. Допустимо е и засяване директно в почвата, но това може да стане едва, когато топлото време се е установило трайно - края на април и началото на май. 

Скабиозата се размножава чрез семена, от които се правят разсади

За скабиозите е характерно и размножаването по естествен път чрез самозасяване, като новите растения, пораснали от семена не носят съвсем същите белези като тези на своите родители. Интересен факт е, че едно поле, засято със скабиози, може да произведе до 2000 семена, които да останат в почвата за много години. Освен че те  могат да ни дарят с голямо количество семена на сезон, самите семена са с голям срок на годност.

Възрастните скабиози се размножават и чрез разделяне на коренището

Възможно е да умножите броя на вашите скабиози и чрез разделяне на коренището, което се извършва рано през пролетта. При възрастните растения, които са отглеждани 4 -5 години в градината, такова разделяне и последващо пресаждане е наложително и се прави с цел възстановяване на енергията и силите на скабиозата. Внимателно разкопайте около растението, като предпазите корените му и след това го извадете. Ако има изсъхнали части, се премахват. Новите издънки се разделят и засаждат самостоятелно, а старата скабиоза се връща на същото място. Полейте добре.

Потенциални проблеми в отглеждането на скабиоза

Скабиозата е устойчива към вредители и заболявания. Възможни неприятели са листните въшки, които се третират със силна струя чиста или сапунена вода, след което те обикновено изчезват. Цветари, които са отглеждали скабиози в сенчести и неогряти от слънцето места, споделят, че те често развиват гъбични заболявания като брашнестата мана. В случая помагат прилагането на фунгициди, като най-удачно е преместването на растенията в подходящи условия за живот и развитие.

Най-пагубно за скабиозите се оказва преполиването и виреенето в постоянно мокри почви. Това води до загниване на кореновата система и последващо унищожаване на растенията. Първите белези са пожължяване и увяхване на надземните части. Друг важен съвет е да премахвате винаги плевелите около скабиозите, защото те ги задушават и спират развитието им.

---

Източници на информация: 
www.flowers.about.com,  www.thegardenhelper.com, www.northamericanfarmer.com,

www.flowers.org.uk, www.segabg.com, www.casaegiardino.it, www.bhg.com, www.plantopedia.com, www.wikibotanika.ru