Коледната роза кукуряк
Кукурякът (Helleborus) е впечатляващо многогодишно растение, на което всеки от нас със захлас може да се любува през зимните месеци, но истински ще оцени стойността му, само ако го притежава у дома. Откроява се с атрактивни зелени листа и с възхитителни цветове, които заедно създават нежна обстановка в градината. Вирее предимно навън, като се допуска и отглеждането му в саксия. Веднъж установил се на подходящо място, той не изисква много грижи и внимание, но пък приковава погледите със своята красота!
Легенда за коледната роза
Древна легенда разказва за коледно чудо, случило се на бедно момиче. Наглеждайки своите овце, момиченцето видяло група мъдреци и пастири, които носели дарове на новородения Иисус. То живеело в недоимък и нямало възможност да поднесе подарък, въпреки силното си желание. Клетето дете се натъжило и разплакало. Един ангел чул риданията му, издухал снега надалеч и се разкрила удивителна гледка - в полето се появили красиви бели цветя, които били наречени "коледни рози". Момиченцето набрало прекрасен букет от тях и го дарило на Младенеца. Неслучайно според езика на цветята кукурякът се определя за свещеното цвете на Господ и символизира освобождаването от болката.
Отглеждане на кукуряк
Подходящо местоположение за засаждане на кукуряк
Кукурякът е зимоустойчиво растение, което издържа на слани и температури до -20°. Обича местоположенията с шарена сянка, на които има леко сутрешно и следобедно слънце. Често е възприеман за сенколюбиво цвете, но господстващото мнение е, че индиректната светлина благоприятства цъфтежа. Хубаво е да го засадим през есента или пролетта под дърветата в градината, където през пролетта ще получава достатъчно светлина, а през лятото тяхната корона ще го предпази от жаркото слънце. Кукурякът расте през есента и пролетта, а с настъпването на лятото поради високите температури, растежът спира.
Напояване
През активния период растението получава необходимо и достатъчно количество вода посредством дъждовете и снега, а през топлите месеци се препоръчва напояване при засъхване на почвата, като в горещите дни поливките са по-чести, умерени и се прилагат рано сутрин или вечер. Устойчиво е на засушаване, но не бива да се злоупотребява с неговата издържливост, тъй като сушата ще увреди кореновата система.
Подходяща почва и пресаждане
Почвата е богата на хранителни вещества и е добре дренирана. Примерната почвена смес е съставена от градинска и горска почва (кукурякът обича леката киселинност), пясък, листовка и угнил оборски тор. Кукурякът не обича пресаждането. Ако се наложи да го преместим, трябва да сме подготвени за негодуванието на цветето - то ще прояви известни капризи, като бавен растеж, оскъден или липсващ цъфтеж. Подрязване не се прави, тъй като растението е вечнозелено, студоустойчиво и не достига огромни размери. Премахват се само увредените части. Хубаво е ежегодно да се отстранява горния слой почва и да се добавя нов и свеж субстрат.
Задължително ли е да торим кукуряка?
Подхранва се два пъти годишно, през юни и декември месец. Някои градинари споделят, че е напълно достатъчно и еднократното торене през есента, а пък други твърдят, че изобщо не торят и се радват на ослепителни цветове. Подходящи са течните торове за цъфтящи растения, в чиито състав влизат елементите азот, фосфор и калий. Преторяването с азот води до развиване на листната маса и неналичие на цъфтеж.
Отглеждане на кукуряк в саксия
Както вече бе споменато, кукурякът може да се отглежда и в саксия, като подходящите видове са тези, които не изискват големи пространства: Helleborus lividus, Helleborus versicarius, Helleborus sternii и Helleborus ballardiae. Те могат да се закупят най-вече от чуждестранни разсадници и магазини за цветя. Можете да засадите всякакъв сорт кукуряк в саксия, но имайте предвид, че резултатите няма да бъдат така задоволителни, както при растенията, отглеждани навън. Това е съвсем нормално - той е градинско растение и именно там се чувства най-добре. Стайните условия не са подходящи, защото през зимата помещенията се отопляват и високите температури ще възпрепятстват растежа и съответно цъфтежа. Ето защо саксията е добре да се остави на северна тераса или балкон.
Кога цъфти кукурякът и какви са най-широко разпространените видове?
Кукурякът цъфти от декември до март, но е възможен цъфтеж и в останалото време от годината. Той принадлежи към семейство "Лютикови", сред чиито представители са добре познатите ни кандилки, анемоне, ранункулус.
Коледната роза е най-ранноцъфтящият кукуряк
Широко разпространен е черният кукуряк (Helleborus niger), който е познат още като "коледна роза" или "новогодишна роза" и противно на асоциацията, която произтича от името му, той притежава бели цветове, които наподобяват в известна степен тези на шипката. За него е характерно, че е най-ранноцъфтящият кукуряк - цъфтежът стартира през декември и януари.
Розовият кукуряк цъфти през февруари или март
За розовия кукуряк (Helleborus orientalis) са характерни както типичните розови цветове, така и тези, които са оцветени в червено, бордо, лилаво, бяло и зелено. Някои специалисти обединяват под латинското му наименование всички хибридни разновидности кукуряк. Обикновено започва да цъфти в началото на Великите пости. Любопитно е, че към този вид принадлежат екзепляри с кичести и двуцветни цветове или такива със светла основа и тъмни крайща. Последно посочените описания се събират в кукуряка Windcliff Double Pink, който е повече от въздействащ върху сетивата ни.
Зеленият кукуряк дарява цветове в периода февруари - април
Зеленият кукуряк (Helleborus viridis) достига височина до 60 см. Близък до същността му е майорският кукуряк (Helleborus lividus), чието име произтича от остров Майорка, където откриваме неговия произход. Той е горд носител на престижна награда за принос в градинарството на Кралската градинарска общност във Великобритания (Royal Horticultural Society). Отличава се с уникални цветове, които са в розово-цикламени до сиво-зеленикави нюанси. Достига до 45 см височина и около 90 см широчина.
Размножаване на кукуряк
Размножава се през пролетта, след приключване на цъфтежа или късно есента, чрез разделяне на туфите. Не засаждайте кукуряка твърде на дълбоко, тъй като той ще произведе малко цветове. Саморазмножава се чрез семена, като при новопоникналите растения се наблюдават различия в цветовете, а за да започнат да цъфтят, са необходими от 3 до 5 години.
Потенциални проблеми в отглеждането на кукуряк
Растението е устойчиво към заболявания и вредители. Възможно е развитието на гъбични заболявания, които са причинени от преполиване, особено, ако цветето е засадено на сенчесто място. Виреенето в постоянно мокра и недренирана почва също води до тези неприятни последици. В условията на топъл и влажен климат не е изключена появата на кафяви или черни петна по листата, които представляват спори, предизвикващи последващо пожълняване и евентуално загиване на цветето. В края на есента те се преместват на повръхността на почвата и се активизират отново през пролетта. Препоръчително е премахване на горния слой почвата при наличие на такъв проблем. Сред потенциалните неприятели са листните въшки, които атакуват растенията през пролетта, а в борбата с тях помага сапунената вода.
Източници на информация:
Коментари
Публикуване на коментар