Как да подхранваме цветята?

Храненето както при хората, така и при растенията, е основен жизнен процес, чрез който се изграждат и обновяват тъканите и клетките, регулират се жизнените функции и организмът се зарежда с калории. Представителите на флората са автотрофни - те се хранят самостоятелно чрез преобразуването на неорганични вещества в органични, но това се оказва недостатъчно за пълноценното им развитие. Ето защо е необходима намесата на човека, който подпомага гореспомената активност, като увеличава притока на хранителни елементи чрез регулирано и подходящо торене.

Какво представява торенето на цветята като процес?

Фотосинтезата е основен източник на хранене за цветята

Както всички знаем, фотосинтезата е първостепенен биохимичен процес, при който растенията усвояват слънчевата светлина посредством листата си или по-точно чрез хлорофила в тях (зеленият пигмент) и с участието на вода трансформират въглеродния диоксид в органични съединения. Вследствие на това се синтезират захариди и се отделя кислород. 

Торенето е вторична дейност по хранене на растенията

Торенето е дейност по въвеждане или подновяване на химическите съединения в почвата, които служат за храна на растенията. Тяхната цялостна липса или отсъствието на един от тях възпрепятства растежа и оказва неблагоприятно влияние върху цъфтежа. Представлява вторичен метод за набавяне на хранителни вещества, тъй като основният начин за това е фотосинтезата. Можем да обобщим, че цветята получават енергия от почвата, водата и слънчевата светлина.

Начини за усвояване на хранителните вещества при цветята и видове торове

Търговската мрежа изобилства от множество торове, като най-голямото им предимство е, че те са балансирани. Предлагат се под различна форма - прахообразна, течна, на гранули, капсули, спрейове. Продават се специализирани торове, чиято формула съответства и задоволява нуждите на съответния вид. В този ред на мисли разграничаваме торове за: стайни, балконски, зелени, луковични или цъфтящи растения, орхидеи, киселолюбиви цветя, кактуси или сукуленти, рози и др. В зависимост от начина на абсорбиране торовете могат да бъдат почвени или листни.

Цветята приемат хранителни вещества от почвата чрез корените си

Както стана вече ясно, един от начините за набавяне на полезни вещества е чрез приемането им от почвения субстрат чрез кореновата система. Ето защо е важно цветята да притежават добре развити и здрави корени. Да подхранваме често и по много младите и/или нововкоренени растения, не е добра идея, тъй като те нямат силни и разклонени корени. Новозакупените цветя нямат нужда от скорошно торене, тъй като те са получили достатъчно хранителни елементи с цел постигане на възможно най-добър търговски вид. Тях можете да започнете да торите едва след около 6 седмици.

Новопресадените растения също не се подхранват, тъй като те са засадени в нова, свежа и плодородна почва. По поведението на цветята можем да разберем за недостига на енергия, а основните белези, които го издават, са: бавно развитие; ниска устойчивост спрямо заболявания и/или вредители; бледи листа с крехки дръжки; окапване на листата в основата; отсъстващ или оскъден цъфтеж с дребни, деформирани и/или обезцветени цветове.

Листното торене е вторично подхранване

Листните торове не заместват почвеното торене, което се обособява като основно. Тяхното предназначение е свързано най-вече с ускоряване на растежа и доставяне на определени елементи, когато те не са в наличност. Счита се, че улесняват пълноценното хранене на растенията и имат по-бързо действие. По-ефикасни са върху младите листа, защото те имат по-добра абсорбираща способност. Последно споменатата може да се увеличи, когато листата са предварително намокрени, а растението е полято.

В топлите часове от деня и в горещините листно торене не се прилага, тъй като има опасност от изгаряне. Чрез листното подхранване могат да се доставят както макроелементи, така и микроелементи. Изключение прави фосфорът - той не може да бъде приет по такъв начин и листното подхранване с него е безполезно. Много от течните торове са пригодени и за двата типа подхранване (листно и почвено), но ако имате у дома тор с високо съдържание на фосфор, то вече знаете, че той не е подходящ за листно торене. Листното подхранване е изключително полезно при недостиг на желязо и развитието на хлороза, причиняваща пожълтяването на листата.

Кога е добре да подхранваме цветята?

Подхранват се само здрави цветя и винаги редом с напояването

Най-същественият съвет, който може да се даде във връзка с торенето е винаги то да се извършва редом с напояването. Полейте добре, изчакайте водата да се усвои и едва след това приложете подхранване. В противен случай рискувате да увредите корените, тъй като те са дехидратирани и когато се осъществи контакт със съответния тор, се получава изгаряне.

Идентични са последствията при използването на неразредени или превишени дози тор. Запомнете, че торовете не са лекарства - ако едно растение не е в добра кондиция, страда от болести или не е получило адекватни грижи, подхранването няма да разреши проблема. Дори в някои случаи то може да усложни ситуацията. Следователно, торят се само здравите цветя.

Общата схема на торене е веднъж на всеки две седмици

Всяко растение има потребности и изисквания - ето защо е важно да разучим конкретния сорт, за да можем да приложим и адекватно подхранване. Възприето е, че общата схема за торене е веднъж на две седмици. Правилната насока в това направление е по-често торене, но в по-малки количества и винаги по време на активната фаза, т.е. по време на вегетацията. Цветята, които са в покой (за нашите ширини това време обикновено съвпада със зимните месеци) не се торят! Имайте предвид още, че има и такива, които цъфтят през есента и зимата - за тях тези сезони са активни, а през пролетта и лятото - те почиват.

Какви са последиците на преторяването и как да се справим с тях?

Прекаленото подхранване се оказва в пъти по-опасно от липсата на такова. То може да се разглежда в две насоки - твърде често торене и/или използването на прекомерни количества тор. Признаците, които разкриват наличието му са: аномалии в растежа, повята на кафяви петна по листата или завиването и изсъхването на крайщата им. Обикновено те (или част от тях) се проявяват до 4 седмици след преторяване. Решението е да се прекрати всякакъв вид торене (органично и неорганично) за около 2 месеца, както и да се направи веднага промивка на почвата - полейте обилно и изчакайте водата да се отцеди. Съществуват препарати (на основата на аскорбинова и лимонена киселина), които се прилагат при преторяване и които имат именно почистващо действие за субстрата.

Основни хранителни елементи за цветята - минерални (неорганични) торове

Хранителните вещества се разделят условно на МИНЕРАЛНИ (неорганични торове) и ОРГАНИЧНИ (натурални торове), като това разграничение се основополага на произхода им. 

МАКРОЕЛЕМЕНТИ

Имат структурна и жизненоважна роля, а самото им наименование ясно говори за изискуемото им присъствие в почвения субстрат - "макро" означава голям. Три са главните макроелементи: азот (N), калий (K) и фосфор (P).

Подхранване с азот

Азотът (N) отговаря за разрастването на стъблата и листната маса, а синтезът му в тъканите на младите растения е много по-голям в сравнение с този при възрастните. С него е хубаво да подхранваме в началото на вегетационния период, като избягваме дъждовните дни, тъй като се възприема, че елементът лесно се отмива от почвата. Удачно наторените с азот цветя се отличават с бърз растеж и отлична продуктивност, силни разклонения, наситени цветове. Белезите, които сигнализират за липсата на азот са: нарушено или слабо общо развитие; пожълтяване (започва най-напред при старите листа в основата) и/или опадане на листата; трудното израстване на издънките; оскъден цъфтеж и лесното откъсване на цветовете; минимална устойчивост спрямо паразити, заболявания и студ.

Недостигът на азот се усеща най-вече през пролетта, когато стартира активният период за повечето растения. Именно тогава е хубаво да подхранваме с торове, които имат високо съдържание на азот. Когато има завишени нива на азот в почвата, цветята дават следните знаци: прекомерно развитие на надземните части за сметка на корените; закъсняване или съкращаване на цъфтежа; листата са с уголемени размери, а цветът им е по-тъмен от нормалните нюанси.

Подхранване с калий

Калият (К) помага за укрепването на растителната тъкан (правейки я по-устойчива) и за развитието и качеството на цветовете. За недостиг на калий, можете да се ориентирате по: пожълтяване на листата, което започва от ръбовете и постепенно обхваща цялата повръхност (засяга най-вече възрастните листа); малки и недоразвити цветове, които често са с неприветлив и нестандартен вид. Когато калият е в повече, растението не се засяга пряко, но се нарушава баланса с останилите елементи и най-вече с магнезия. Подхранването с калий е полезно през целия активен период.

Подхранване с фосфор

Фосфорът (P) благоприятства развитието на кореновата система, формирането на цветните пъпки и развитието на цветовете. За дефицит на форфор, можете да разберете по следните фактори: цялостно забавено развитие; съкратено разрастване на кореновата система; дребни листа и опадане на възрастните такива; пожълтяване на листните гънки, най-вече при младите листа; златисто, синкаво или червеникаво оцветяване на листата; закъсняване на цъфтежа. Липсата на фосфор се усеща най-вече в алкалните почви (pH > 7), като например варовитите почви. Излишъкът на фосфор не предизвиква сериозни директни щети, а по-скоро индиректни - той се свързва с елементи, като желязо, мед, азот, бор и когато нивата му са завишени, се получава нарушение на равновесието. Препоръчва се да торим с продукти, богати на фосфор, във фазите на начално развитие на растението, когато се образуват корените и при пъпкообразуването. Удачно е подхранване с този елемент през целия летен сезон.

МЕЗОЕЛЕМЕНТИ

Според господстващите възгледи магнезият, калцият и сярата се причисляват към т. нар. "мезоелементи", тъй като нуждите от тях са по-малки в сравнение с тези от макроелементите (въпреки това, някои автори ги определят като макроелементи). Те присъстват в почти всички торове, които се предлагат на пазара и се възприемат като задължителна добавка към макроелементите. Магнезият (Mg) участва във фотосинтезата (чрез него цветята улавят слънчевата светлина) и в изграждането на хлорофила. Неналичието му прави растенията уязвими, листата им стават бледи и с червеникави петна (първо тези в основата).

Калцият (Са) отговаря за здравината на тъканите, разклоняването на кореновата система и устойчивостта на растенията към заболявания и вредители. Неутрализира киселинността на почвата. Липсата му засяга най-вече новия растеж - връхните части се завиват надолу и спират развитието си. Сярата (S) участва в синтезирането на белтъчините, азотната обмяна и образуването на хлорофил, стимулира деленето и растежа на клетките, регулира окислително-редукционните процеси и подобрява устойчивостта на растенията. При оскъдни количества сяра наблюдаваме пожълтяване на листата. Съдържанието в почвения субстрат може да се повиши вследствие на киселинните дъждове и така да се увеличи киселинността на почвата.

МИКРОЕЛЕМЕНТИ

Микроелементите са потребни за цветята, като тяхното влияние се реализира най-вече в ускоряването на метаболитните процеси. Както разкрива името им, съдържание им е по-минимално, но това не ги прави по-малко необходими. Основните микроелементи са следните. Желязото (Fe) контролира киселинността на почвата (като я увеличава), участва във фотосинтезата и изграждането на хлорофила. Липсата му предизвиква заболяването хлороза - видима липса на хлорофил в листата, изразяваща се в избледняването и пожълтяването им (за лечение се използва железен сулфат, известен още като "зелен камък").

Ако има високо съдържание на калций в почвата, усвояването на желязото се блокира. Манганът (Mn) и цинкът (Zn) участват във фотосинтезата и в образуването на ензими, допринасят за развитието на растенията. Недостигът на цинк се проявява в дребните и деформирани листа. Подобно е действието на микроелементите мед (Сu), бор (B), молибден (Mo).

Основни хранителни елементи за цветята - органични торове

ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ са естествени средства за наторавяне, които доставят полезни вещества и подобряват структурата на почвата. За тях е характерно това, че се усвояват много по-бавно от минералните торове - тяхното въздействие е продължително във времето.

Подхранване с оборски тор

Оборският тор представлява отпадъчен продукт при отглеждането на селскостопански животни. Вследствие на торенето с него растенията придобиват здрава и бързоразвиваща се структура, а цъфтежът е обилен и дълготраен. При компостирането му и неговото разлагане, се освобождават множество подхранващи за растенията елементи, сред които така важните макроелементи - азот (N), калий (K) и фосфор (P) и микроелементи - мед (Cu), манган (Mn) и цинк (Zn). В зависимост от нивото на разлагане той се дели на пресен, полуразложен, разложен и прегорял.

За подхранването на цветята се използва прегорелият оборски тор - той се разлага напълно за около 1 до 2 години и едва след това е годен за употреба. Останалите не са подходящи, защото съдържащите се в тях вещества не са в благоприятно състояние - непрегорелият тор е доста силен и може да изгори кореновата система, което неминуемо води до унищоване на растението. Общото правило е да подхранваме с оборски тор в началото на вегетационния период, т.е. през пролетта, но се допуска и есенно торене. Добра практика е в края на есента да зазизим розите, слагайки в основата им известно количество оборски тор.

Как да обезпаразитим оборския тор?

Оборският тор е привлекателна среда за някои неприятни и вредни насекоми - ето защо е наложително неговото обезпаразитяване (особено, когато ще го използваме за саксиини цветя). Някои градинари отделят необходимата маса тор и я "попарват" с вряла вода и след това я оставят да се отцеди и изсъхне. Други я обработват с негасена вар - за няколко дни до седмица негасената вар обеззаразява субстрата, без да унищожава полезните вещества. Добро влияние оказва и гасената вар (хидратна вар), но за целените резултати тя трябва да се прилага в разтвори, които са скоро приготвени. Търговската мрежа предлага и разнообразни препарати, които са предназначени за дезинфекция на почвени субстрати.

---

Източници на информация:
www.edendeifiori.it, www.coltivarefacile.it, www.cird.unive.it, www.greenious.it, www.wikipedia.org, www.florpagano.com,  www.ideegreen.it, www.gov.mb.ca, www.ecochem.com