Българската маслодайна роза

Българската маслодайна роза е един от най-значимите символи на нашата страна, прославил ни по всички континенти и превърнал се в недостижимо постижение на родината ни в областта на розопроизводството. Държавата е един от най-големите производители на розово масло, което често е наричано "течното злато" на България, защото е три пъти по-скъпо от истинското злато. Както диамантите не се променят с течение на времето, така и българското розово масло не изменя своите свойства и благодарение на високото си качество е признато за еталон в световен мащаб.

Историята на маслодайната роза и пренасянето ѝ по българските земи

Розата привлича човека още от антични времена със своя изящен вид и завладяващ аромат - неслучайно е наричана "царицата на цветята", като нейната величественост е разкрита в множество легенди. Индийските митове разкриват почитта към това цвете и посочват, че най-вероятно неговата родина е Средна Азия, а според други източници произхожда от Дамаск, Сирия (от този град произлиза латинското наименование Damascena).

Елините я възприемали за божествен дар, докато за римляните розата олицетворявала строгата нравственост и била използвана като награда за забележителни дела. Макар че по време на упадъка на Рим се превърнала в символ на порока и разточителството на средства в името на разкоша, с времето тя надвила предубежденията и била обявена за райско цвете. Персия била наричана "страната на розите", като понятията за цвете и роза били утъждествявани с името "гюл", и именно там още в Древността се произвеждала розовата вода.

През 1612 г. в Персия по интересeн начин било открито и розовото масло. Царицата разпоредила да се изкопае канал и да се напълни с розова вода. Скоро в царството забелязали, че по повръхността се появила пяна - установило се, че ароматната субстанция се е отделила от розите вследствие на топлината и така се поставило началото на дестилирания метод за добиване на розово масло, който бил донесен от турчин и по нашите земи през 1680г.

Една от най-старите легенди твърди, че маслодайната роза е пренесена от Мала Азия още в началото на робството и е засадена най-напред в околностите на днешния град Шипка. Затова и името на града произлиза от старобългарското название на розата „шипък“. Друго предание разказва, че първите насаждания на Балканите били около гр. Одрин, а маслодайната роза украсявала най-често градините и сараите на пашите и бейовете, а след това се използвала за направата на розова вода, която се превръща във важна стока на Одринския пазар. 

Къде се отглежда българската маслодайна роза?

Връщайки се съвременния свят, смело заявяваме, че българската Розова долина се причислява към приказните кътчета земя, които изобилстват по нашата териотория и с които всички ние се гордеем. Ако през активния сезон на маслодайната роза преминаваш през централните части на страната, на юг от планинската верига Стара планина, ще останеш завладян от уникалното благоухание, което се усеща навсякъде в района - според последните данни той обхваща общините Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица, Хисаря, Чавдар и Челопеч. "Столицата" на Розовата долина е гр. Казанлък, който още в годините на турското робство е бил наричан "турският гюлистан", защото "розите там растат по нивите на бразди, както картофите”. 

Запитвали ли сте се защо именно този регион е така благоприятен за виреене на маслодайната роза? Отговорът е категоричен. В различни области от страната са били правени опити за отглеждане на този вид и съответно за развиване на розопроизводството, но за съжаление резултатите не са задоволителни. Подбалканската долина крие своите тайни за успех - най-подходящ комплекс от почвено-климатични условия и надеждно защитена местност (от студения вятър от север и от топлите течения от юг).

Зимата е мека, а пролетта - хладна и продължителна. Честите и краткотрайни превалявания през май-юни поощряват цъфтежа, а хладният и влажен въздух съдейства за образуване на изобилна роса по време на розобера. Всички тези фактори са отлична предпоставка за един ползотворен сезон и обикновено са налице в точния момент. Разбира се, не всяка година природата е в унисон с очакванията на розопроизводителите, и се случва да има и не толкова добри реколти. 

Розовата и бялата дамасцена са основните сортове маслодайна роза, които се отглеждат в България

В света се отглеждат 4 вида маслодайни рози: Rosa Damascena, Rosa Centifolia, Rosa Gallica и Rosa Alba. Българската казанлъшка маслодайна роза е от вида Rosa damascene Mill. f. trigintipetala (Dieck) и заема почти 100 % от площта на маслодайната роза у нас, а на ограничени площи се отглежда бялата маслодайна роза (Rosa alba L). Каква привилегия е да има част от нашата родина, на която тази не толкова широко разпространена роза да се чувства добре и да дарява с красота пространството и с поминък местните жители!

Отглеждане на маслодайната роза в България

Маслодайната роза обича сравнително високите температури, като големите температурни амплитуди са необходими за нарастването на цветните пъпки и за съхраняване на образуваното масло (през нощта температурата трябва да бъде поне 10 часа около 4°, а през  останалата  част от деня – над 15°). Чувствителна е към измръзвания, като пролетните такива причиняват по-големи загуби в сравнение с есенните. Отлично ѝ се отразяват добре огретите от слънцето места, защото обожава светлината - нейният  недостиг забавя цъфтежа, води до по-малки цветове и намалено съдържание на етерично масло. Не е взискателна към вода и почва, но не трябва да се допуска засушаване, защото това ще ѝ навреди.

Фази на развитие на маслодайната роза

Фазите на развитие на розата са: разпукване на пазвените пъпки, разлистване, бутонизация, цъфтеж и втори прираст. Развива мощна коренова система (до 5 м дълбочина), а розовият храст се формира от 10-15 основни стъбла и от множество странични разклонения, достагащи 2,5 м височина. Листата ѝ са сложни, назъбени, покрити с власинки (предпазват от прекомерно изпарение) и окапват през зимните месеци. Цветовете са събрани в съцветие от 4-5 цвята, като всеки отделен цвят тежи 2 -2,5 грама.

Розопроизводството в България

Розопроизводството в България е нелек и дълъг процес, който датира от 1712 г. В миналото розоварните (познати още като "гюлпанати") задължително са се строели до чиста течаща вода, а преработката на розовия цвят се е извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. В началото на XX-ти век маслото се е дестилирало в медни дестилационни съдове, под­грявани на огън.

Нестихващият към усъвършенстване и познание български дух подтиква розопроизводителите да използват опита от производ­ството на ракия, за да създадат редица подобрения в процеса  - чрез двойната дестилация се увеличава количеството на получе­ното масло и се запаз­ват изключител­ните му качества и аромат. Данните от последните проучвания сочат, че засадените маслодайни рози се разпростират на над 38 хил. дка площ.

Добив на маслодайната роза и производството на розово масло и розова вода

Стойността на розовото масло се състои освен в качеството му, още и в трудоемкия и скъп процес на добиването му, тъй като се използва главно човешкия труд. Освен това отглеждането на маслодайните рози е съпроводено от множество тънкости и търпение. Насажденията изискват период на израстване поне 3 години, преди да дадат добра реколта, като срокът им за даряване на годна продукция е не повече от 15 години (след това се пресаждат, обикновено чрез резници от старите растения). Розоберът продължава 20–30 дни (от края на май до средата на юни) и се осъществява рано сутрин, преди да се е изпарила росата, защото розовите цветове бързо опадат и губят ценните си свойства.

Подходящ за откъсване е отвореният цвят, а не затворената цветна пъпка. Цветовете се преработват веднага, без отлагане, за да не се лишат от важните съставки. Розовото масло се извлича след двойна дестилация на розовия цвят, при която се използва бук за нагряване на казаните и голямо количество чиста вода. Розовият цвят, събран в чували (с премерено предварително тегло), се изсипва в казана и се смесва с вода в съотношение 5 към 1. След това се въздейства директно и индиректно с пара, за да се извлекат полезните елементи от цвета и да се получи първичният дестилат. При вторичната дестилация се отделя водата от маслото, преминавайки през специален съд, откъдето се получават двата продукта – розовото масло и розовата вода.

Достоен за възхита е фактът, че розовото масло има над 300 съставки, които зависят от фактори, като ранния час на розобера, климатичните условия по време на розобер, бързината на транспортиране до розоварната, дестилацията, съотношението вода – цвят и др. Любопитно е още, че розовото масло дори от две последователни сутрини е различно. Истинското розово масло при правилно съхранение (подходяща температура и съдове), е практически вечно, тъй като маслото е естествен консервант. Съществува начин, по който да се провери неговата автентичност - то става на кристали и замръзва при температура под 17°. Произведеното розово масло се из­мерва със специална единица за тегло, наречена "мускал", който е равен на  4, 9844 гр. Традицион­ният мускал се състои от две части: външна дървена част — мускал, и по­ставено в него стъклено шишенце, наречено "фиолка".

За производството на 1 кг розово масло са необходими около 3000 до 3500 кг розов цвят, за един мускал - от 7 000 до 15 000 цвята, а за 1 кг розова вода - 1 кг розов цвят. Изкупната цена на килограм набран розов цвят стига до 4,50 лв, а  килограм розово масло - над 8 000 евро. Цената на 1 грам розово масло възлиза на около 45 лв, а на 10 грама - 370 лв., като при продажбата задължително се дава оригинален сертификат за качество, който гарантира произхода му. За сравнение, цената на 1 грам злато към днешна дата е 42 лв. 

Износ и изкупна цена на маслодайната роза

Днес почти 99% от производството на розово масло се изнася в чужбина, като най-големите купувачи са САЩ и Франция, а сред новите пазари се очертават Япония, Тайван, Корея и Германия. За нуждите на българската продукция се изразходват около 15 кг масло годишно. В последните години се наблюдава тревожен спад в изкупната цена на българската маслодайна роза, като тя варира в рамките на 2-3 лв за килограм. Данните от 2020г. показват, че цената е спаднала до 1,50 лв.

Ползотворните качества на маслодайната роза

Едно от най-разпространените приложение на продуктите от маслодайната роза е в областта на парфюмерийната и козметичната индустрия.  Редица световни марки са вдъхновени от аромата на българската роза и създават години наред известни парфюми с нейно участие. Розовото масло и розовата вода се използват за успокояване и възобновяване на кожата - те имат противовъзпалително, охлаждащо и успокояващо действие. Притежават значителни лечебни качества и са източник на много витамини (сред които C, D, E, A и B3), както и на други полезни съставки (флавоноиди, цинк, лимонена и ябълчена киселина). Може би не е толкова известен фактът, че в лабораторно изследване, розовото масло активира антибактериална защита срещу 15 щама бактерии. 

В търговската мрежа се предлагат редица био продукти, сред които и ефикасният чай от рози, който има детоксикиращ и обезболяващ ефект. Приготвя се от сухи или свежи цветове, като те не трябва да бъдат третирани с пестициди. От тях се приготвя и лечебно вино с невероятен аромат. От листата ѝ може да се направи сладко или сироп - рецептата не е нещо по-трудно от тези за стандартните сладка, но крайният резултат е впечатляващо очароващ - силен цвят и аромат.  Българските локум и бонбони от рози не отстъпват на произведените в южната ни съседна - Турция.

---

Източници на информация: 
www.damascena.net, www.saveti.framar.bg, www.savetivzemedelieto.bg, www.miroslav.eu, www.kazanlak.com, www.propackmagazine.bg, www.bilkalifestyle.com, www.fragrantica.it, www.karlovobg.eu,  www.liternet.bg, www.wikipedia.org