Игликата е пролетната примула

Игликата е многогодишно растение, носещо радост, цвят и настроение в пролетната градина. В превод от латински името ѝ означава "първа" и в това няма нищо случайно - докато другите цветя все още се събуждат от зимния си сън, тя разцъфтява в пълния си блясък през ранната пролет и се превръща в типичен символ на този сезон. Според езика на цветята игликата олицетворява младостта - колко е хубаво да отглеждаш и поддържаш в дома си младостта, която сякаш всяка година през пролетта се ражда отново и отново!

Легенди за цветето иглика

Съществуват интересни предания, свързани с игликата. Едно от тях разказва за Свети Петър -пазителят на вратите на рая, който притежавал ценна връзка с ключове от злато. Един ден те се изплъзнали от ръцете му и паднали на земята, а на това място поникнало удивително цвете с жълти цветове. Друга легенда ни запознава с норвежката богиня на любовта - Фрея, която обикаляйки със своята каляска, теглена от две пухкави котки, освободила пролетта от плен с ключове, които всъщност били иглики. Пролетта, изпълнена с благодарност, се качила в нейната каляска, а от косите и се сипели цветните иглики. Така игликата станала свещеното цвете на богинята Фрея.

Още от дълбока древност се смятало, че който притежава това растение в дома си, ще открие невиждани и жадувани врати, водещи към мечтани земи. Впечатлени от въздействието на поверията около това цвете, древните народи го нарекли "цветето ключ". Други митове свързват игликата с феите и техните магически сили. Според тях хората ги засаждали пред входната врата, за да привлекат феите, които благославяли къщата и всички, които живеят в нея. Така игликата се превърнала в символ на безопасността и закрилата, а в Древна Гърция жълтата иглика се считала за цветето, което дава сила и дълголетие.

Символика на формата на цветовете на игликата 

Петте венчелистчета на игликата означават - раждането, началото, съвършенството, спокойствието и краят. Срещат се редки видове с шест венчелистчета, при които към гореизброените значения се прибавя късметът в любовта и брака.

Отглеждане на иглика - в саксия или в градината?

В естествена ѝ среда у нас можем да я открием в балканските и предбалканските райони, по ливади, поляни и гори. Игликата е устойчива и лесно се адаптира. Произхождаща от умерените зони на Европа, Азия и Америка, тя вирее отлично на открито - в градината (по-добрият вариант) или в саксии. Най-често срещаните иглики в българския двор са обагрени в лилави, жълти или бели цветове. Днес пазарът изобилства от разнообразни хибридни видове, които са пригодени за отглеждане в саксия, дори и през зимата. Така цъфтежът може да е налице през цялата година. 

Игликата е студоустойчива

Игликата е студоустойчиво растение, което без проблеми издържа ниските температури. Подходящото за нея местоположение е това, на което има шарена сянка, тъй като именно там цветето ще получава непряка слънчева светлина. По-високите температури се отразяват неблагоприятно върху цъфтежа - оптималните са около 10° - 13° (не по-високи от 16°). През зимните месеци игликите получават по естествен път необходимото количество вода и не се нуждаят от допълнително напояване. През лятото е необходимо да поливате периодично, така че почвата да се поддържа влажна, но не и постоянно мокра. Най-разумният режим за поливане е при засъхване на горния слой на почвата. Избягвайте преполиването, защото то ще доведе до загниване. 

Игликата се пресажда след цъфтеж

Подхранва се при появата на цветните пъпки и по време на цъфтеж с течни торове с ниско съдържание на азот и богати на калий и фосфор. Торенето не е задължително, а е само препоръчително - лично аз се наслаждавам на прекрасни цветове иглики в пролетната ми градина, без да се налага да използвам средства за подхранване.

Пресаждане се извършва веднъж на две години, като подходящият за това период е есента, като ежегодно можете да добавяте нов слой свежа почва. Ако решите да преместите игликата, можете да го направете и след цъфтежа, като осигурите сянка в първите дни след пресаждането. Тези цветя се чувстват отлично в богата на хранителни вещества почва, която е лека и е добре дренирана. Примерната почвена смес е съставена от листовка, градинска почва, угнил оборски тор (чудесен източник за естествено подхранване), пясък. Можете да добавите и известно количество горска почва. Подрязване не се извършва - премахват се единствено изсъхналите листа. 

Размножаване на иглика

Игликата се размножава чрез разделяне на коренището

Най-разпространеният метод за размножаване е чрез разделяне на коренищата. Той е и най-удачният, защото при него качествата на растенията се запазват напълно. Опитните градинари не съветват да размножаваме чрез семена, защото последните много бързо губят своята кълняемост. Въпреки това, ако разполагате с такива, то задължително ги засейте на малка дълбочина не по-късно от една година след събирането им (добре е да се направи разсад, който да засадите в градината напролет).

Проблеми в отглеждането на иглика

Игликата е устойчива спрямо вредители и заболявания. Пожълтяването на листата може да е знак за засушаване, ниска въздушна влажност или високи температури. Поради същите причини цъфтежът става краткотраен. Посивяването на листната маса е провокирано от развитието на гъбични заболявания вследствие на твърде висока влажност на средата. Сред възможните неприятели най-разпростанени са листните въшки, като с тях можем да се преборим, използвайки сапунена вода.

Защитени видове иглика

Лечебна иглика

Познаваме няколко характерни за нашите земи разновидности на красивото пролетно цвете. Лечебната иглика (Primula veris) е жълта на цвят и притежава редица лековити свойства, което прави категорично нейното приложение в народната медицина. Използват се както надземните ѝ части, така и нейните корени, като особеното е, че последните се събират обикновено през есента (може и пролетта преди цъфтежа), а листата и цветовете ѝ - в началото на цъфтежа при сухо време (не се събират прецъфтели и неразцъфтели растения). Според Закона за лечебните растения (чл.10), поради ограничените и бързо унищожаващите се запаси, всяка година със заповед на министъра на околната среда и водите се налагат ограничения за количеството на събираната иглика, извън тези за лични нужди. Съгласно този закон "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, които са събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва: за корени и коренища е 1 кг, а за цветове до 0,5 кг.

Рилска иглика

Други защитени в България видове иглика са следните. Рилската иглика (Primula deorum)  е тъмновиолетова на цвят и с издължени стъбла. Расте на височина до 2800 м и издържа на температури до - 40° - именно поради това често е наричана "божествена". Разпространена е в планините Рила и Витоша.

Старопланинска и пиринска иглика

Старопланинската иглика (Primula frondosa) притежава светлорозови цветове и се среща около поточета, на височина до 2000 м, най-вече в Средна Стара планина. Пиринската или дългоцветната иглика (Primula halleri) е част Червената книга на България. Единственото място, където можем да я открием, макар и изключително рядко, е в северните части на Пирин. 

Кавказка иглика 

Кавказката иглика (Primula acaulis subsp. rubra) е четвъртият защитен вид иглика у нас. Расте по Южното Черноморие и Странджа планина. Позната е още като "безстъблена иглика", защото растението не притежава стъбло, а специфични цветни дръжки (стръкове). 

---

Източници на информация: www.ideegreen.it, www.elicriso.it, www.parkzlatnipiasaci.com