понеделник, 4 юни 2018 г.

Алое вера


Алое вера е растението, което изуми и покори света със своите ценни лечебни качества. Известно е като "чудото на природата", а древните египтяни често го засаждали пред входовете на пирамидите и му дали името "растението на безсмъртието". Родом от Арабския полуостров, то представлява сукулент, който можем да срещнем в естествената му среда да се разпрострира смело и по тропическите земи. Замисляли ли сте се в колко много продукти ще откриете като съставен елемент алое вера? Започваме изброяването от разнообразна козметика, напитки, и не приключваме с хранителни добавки и лекарства - всичко това обхваща всички сектори на хранителното, фармацевтичното и козметичното производство. За много страни култивацията на алое се превръща в силно развита индустрия, а добрата новина е, че всеки, който желае да притежава и отглежда това растение у дома, може да го направи без много усилия и усложнения. Именно в последното твърдение ще ви убеди настоящата статия, която ще ви разкрие тайните за отлични резултати.


Алое вера произвежда две основни съставки. Едната представлява гел, който е прозрачен, прилича на желе и се извлича от клетките във вътрешните централни части на листата. Другата е известна като "латекс", жълта е на цвят и се добива от долната им повръхност. Някои продукти съдържат цели парчета от листата - така обхващат и двете важни съставки. Тези вещества имат антисептично, антивирусно, противовъзпалително действие. Подобряват, поддържат и хидратират състоянието на кожата и косата, помагат при сърбежи, изгаряния, измръзвания и редица кожни заболявания (акне, псориазис и др.). Ползват се при лечение на депресии, нарушено зрение, остеоартрит, стомашни проблеми, температура, възпаления, астма, диабет. Укрепват имунната система. Алоето притежава над 200 активни компоненти, които включват витамини (А, С, Е, В12, фолиева киселина, холин и др.), минерали (калций, селен, манган, цинк и др.), захариди (монозахариди и полизахариди), аминокиселини, ензими, хормони, лигнин, салицилова киселина и др. Не можем да не отбележим, че благоприятното му влияние се разпрострира не само върху човека, но и върху растенията. Повече по този въпрос можете да научите в статията Естествени вкоренители в този блог и безплатната електронна книжка на "Красивият свят на цветята" - "Грижи за цветята с естествени средства".


Тъй като всеки читател, попаднал на тази публикация, иска на узнае как може да направи въпросния  гел от листата на алоето, ще засегнем накратко и тази тема. С помощта на остър нож се отрязват желания брой листа до основата на растението. Удобно е да обелите листата с белачка за зеленчуци от двете страни, с лъжица да отстраните желираната прозрачна субстанция и да я сложите в съд, например стъклен буркан. Друг вариант е да премахнете с нож ръба на листото, да го нарежете на по-малки сегменти и за 10 мин да ги накиснете в купа с вода. Последното не е задължително, но се счита, че така отстраняването на листната обвивка ще стане по-лесно. Гелът се разбива с вилица или блендър и е готов за употреба. Срокът му на годност обикновено е около 7 дни, при съхранение в хладилник. В следващото видео е показен и нагледно описаният процес, като авторката предлага лесна рецепта - смесваме 2 листа алое и съдържанието на 2 капсули витамин Е. Тя може да се използва като маска за лице или коса, а ако желаете да консумирате гела като фреш, пропуснете добавянето на витамин Е. 


Алое вера е многогодишно вечнозелено растение, което се отличава с месести удължени листа, наподобяващи триъгълни форми. В естествената си среда достига до 1 метър височина. У дома можем да го засадим в саксия, като през летните месеци е хубаво тя да бъде изнесена навън, тъй като това ще ускори растежа и развитието. С настъпването на есента се прибира отново на закрито. Размерът на саксията се съобразява с големината на растението, като нейният диаметър ориентировъчно трябва да е наполовина дължината на листата. Така, например, ако най-дългите листа са 40 см, то диаметърът на саксията трябва да е минимум 20 см. През зимата алоето преминава през период на покой, през който възстановява силите си за следващия активен сезон. Подходящото местоположение при виреене навън е слънчевото, като се допуска и наличието на частична сянка. През студените месеци, когато алоето е вкъщи, е задължително осигуряването на добра осветеност и постоянни температури. Оптималните такива (независимо от сезона) през деня са между 20° и 24°, а нощните такива са между 10° и 14°. През зимата те не бива да падат под 5°.


Напояването е умерено и регулирано, като се прилага само когато при разравяне почвата е суха. Избягвайте преполиването и виреенето в постоянно мокра среда. Счита се, че растението толерира повече засушаването, отколкото прекомерната влага. Това означава, че между отделните поливки субстратът трябва да се остави да се засуши. Няма строги изисквания по отношение на почвата - тя трябва да е добре дренирана и да е богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставено от градинска почва, листовка, угнил оборски тор и пясък. Пресаждането  се осъществява през пролетта, само когато корените се покажат през дупките на дъното на саксията. Това е белег, че наличното пространство е тясно и алоето се нуждае от нова по-голяма саксия. Цъфтежът настъпва през пролетта и лятото, като той зависи от конкретния вид. 


Подхранването се реализира веднъж на 3-4 месеца, като подходящи са  торовете за зелени растения. Съществува много ефикасен метод за естествено торене, който е достъпен и е проследен в следващото видео. Оказва се, че банановите обелки стимулират бързото развитие на това растение. На дъното на саксията се поставя слой почва, след това се добавят нарязаните на малки парчета бананови обелки, следва редуване на почва и обелки, като завършваме с почвен слой и засаждане на растението.


Алоето се размножава чрез вкореняване на резници през лятото. Резниците  всъщност са листа, които се отрязват от долната част на растението, т.е. подходящи са листата, които са най-близо до почвата. Едно възрастно растение може да създаде от 20 до 30 такива листа годишно. Резниците трябва да бъдат с дължина поне 8 см - имайте предвид, че прекалено дългите резници се вкореняват по-трудно. Оставят се за известно време на проветливо място, за да засъхнат разрезите (обикновено отнема няколко дни). Засаждат се на 5 см дълбочина в отделни малки чашки или кофички с почвена смес от пясък и торф. Поливат се и се държат на топло. Появата на нови листенца е знак за успешно вкореняване. В следващото видео много ясно е показан този метод за размножаване:


Възрастните растения периодично произвеждат издънки, които се отделят и се пресаждат. Това става поначало заедно с пресаждането през пролетта. Внамателно извадеде алоето от саксията, разделете съответните издънки и ги засадете в отделни саксийки. При затруднение, изгледайте следващото видео:


Проблемите, който могат да засегнат алоето са най-често загниването на корените вследствие виреенето в постоянно мокра почва и/или преполиване. Някои градинари поливат със сяра (около 4 гр прахообразна сяра се разтваря в 1 л вода) веднъж седмично до отстраняване на заболяването и споделят, че тази практика помага. Потенциални вредители са листните въшки, които се третират най-напред със сапунена вода, като е препоръчително механичното им отстраняване (чрез напоен в нея памук). Премахвайте винаги увредените или изсъхнали листа.


Завършваме с внушителни кадри от плантация за производство на алое вера, които показват пълния производствен цикъл:









Използвана информация и снимков материал:
https://www.giardinaggio.net/https://en.wikipedia.org/https://draxe.com/aloe-vera-benefits/
http://www.lemiepiante.it/https://www.casaegiardino.it/https://www.giardinaggio.net/