четвъртък, 24 май 2018 г.

Флокс


Ако се чудите с какво растение да допълните вашата градина и да сътворите невероятни цветни килими - флоксът е повече от добро решение! Произхождащ от Северна Америка и североизточните части на Азия, флоксът е високо ценено цвете по цял свят, включително и на Балканите. В естествената си среда вирее във високопланински, прерийни и горски територии, а името му в превод означава "пламък". По нашите ширини растението се отглежда предимно като градинско цвете, но се допуска и засаждането му в саксии. Символизира силната и изпепеляваща любов. През Средновековието кавалерите имали навика да подаряват на дамата, с която танцували, букет от флокс. Така изразявали своята почит, адмирации и обич. 

Преди да разгледаме основните насоки за отглеждане, нека се запознаем с различните видове флокс. Чудесна идея е да ги комбинирате, така че вашата градина да е озарена от привличащите внимание цветове от пролетта чак до есента. Съществуват едногодишни и многогодишни сортове, такива, които цъфтят през пролетта, и такива, които ни радват с впечатляващите си цветове през лятото. Най-разпространен е метловидният флокс (Phlox paniculata). Той е многогодишен, студоустойчив и високорастящ -  може да достигне до 1,20 м височина. Цветовете му са ароматни и решени в бели, розови, червени или лилави нюанси. Цъфтежът стартира през пролетта и продължава до есента - от юни до септември. 


Шиловидният флокс (Phlox subulata) или т.нар. "алпийски флокс" е студоустойчив и многогодишен. Притежава игловидни листа, които изглеждат сякаш са покрити с мъх. Цветовете му са гъсти, имат заострена и звездовидна форма и са бели, червени, розови, сини. Цъфти в късната пролет или ранното лято - обикновено през март до май месец. Нискорастящ е  - достига височина до 10см. Лично на мен обилно разцъфтелия се алпийски флокс ми напомня в известна степен на прекрасната кампанула, макар цветовете им да не са съвсем еднакви.



Едногодишният флокс (Phlox drummondii), както подсказва името му е едногодишно растение, което се захваща ежегодно чрез семена. Цъфти през лятото (от юли до септември) в жълти, бели, розови, червени цветове и не надвишава височината от 50 см. Съществуват и видове - джуджета едногодишен флокс, които израстват до 25 см височина. Листата му са светлозелени и продълговати. Цветовете са звездовидни или овални, с лек аромат.


Флоксът обожава слънчевите местоположения, където разгръща в пълната си сила своя цъфтеж. Ако се намира на по-сенчесто място, ще произвежда повече листа за сметка на цветове. Издържа на високи температури и се счита, че успешно понася и ниските такива. Въпреки това не се препоръчват тези под 7°. Не толерира течения и ветрове. Засажда се през пролетта, като се препоръчва да се направи разсад, който се отглежда в парник или на друго закрито място. Семената се засяват в сандъчета обикновено през месец февруари и се покриват с найлон. Първоначално се държат на тъмно място, а когато семената покълнат и растежът стартира, се отстранява найлонът и постепенно се увеличава светлината. Когато младите цветя достигнат стабилна височина, се разсаждат в самостоятелни малки саксии.


Напояването е регулирано - това означава, че трябва да е достатъчно, но не и прекалено. В горещите дни се полива по-често и обилно, но само в сутрешните часове. Средата се поддържа влажна, но не и постоянно мокра. Трайното засушаването довежда до увреждане и погубване на цветето.


Почвата трябва да е лека, дренирана и богата на хранителни вещества. За оптимално развитие и цъфтеж, флоксът трябва да се отглежда в плодородна почвена смес, а примерната такава е съставена от листовка, градинска почва, угнил оборски тор и пясък. Отглежданите в саксия растения се пресаждат, когато корените им се появят през дупките в долната част на саксията. Подхранване се прави веднъж на 25 дни, като се използват течни торове за цъфтящи растения. Прилага се винаги редом с напояването.


Растението се размножава чрез семена или чрез вкореняване на резници. Възприето е, че възрастните растения (4 - 5-годишните) могат да се размножават и чрез разделяне на коренището. Методът на засяване на семената вече бе разгледан в началото на публикацията. Подгответе за вкореняване резници с дължина 7-10 см, като премахнете долните им листа и оставите по една двойка от връхните. Поставете ги в малка чашка с малко количество вода в нея. Добре вкоренените млади цветя се засаждат поотделно в кофични до пълното им стабилизиране. 


Флоксът е изключително устойчив спрямо заболявания и вредители. Потенциални неприятели са листните въшки, които нападат листата и цветоветеи които могат да бъдат отстранени чрез употребата на сапунената вода. Ако растениета вирее в постоянно мокра среда и/или ако се преполива, съществува реална опасност от развитиета на гъбични заболявания, които водат до загниване. 


На финала на настоящата статия ще ви запозная с един прекрасен фестивал, който се провежда през април и май всяка година в Япония и е посветен на флокса, а именно - "Fuji Shibazakura Festival". Всеки, който е посетил парка Шибазакура, не може да остане равнодушен пред зашеметяващата гледка - безкрайни цветни килими, заобиколени от чудни природни форми - езерото Мотосу и почти постоянно покритият със сняг затихнал вулкан Фуджи. Пред смаяните погледи на посетителите се откриват над 800 000 розови, лилави и бели флоксове, покрили 2,4 хектара територия. Думите наистина не стигат, за да се пресъздаде тази приказна атмосфера, затова нека се пренесем мисленно в далечните японски земи и да се потопим в морето от великолепие в следващите видеоклипове:










Използвана информация и снимков материал: www.google.comwww.pinterest.com

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О