сряда, 16 май 2018 г.

Кандилки


Кандилките са емблематични за българския двор пролетни цветя, които няма как да останат незабелязани, тъй като създават в градината приказни цветни килими. Ето защо е редно да намерят място в страниците на блога и с голямо удоволствие ще ги удостоим с внимание. Аквилегия (Aquilegia) е латинското наименование на тези многогодишни растения, което в превод означава "събирам вода". Любопитно е как две напълно различни една от друга птици - орел и гълъб, могат да дадат едновременно имената си на едно и също растение, което у нас познаваме най-вече като "кандилка". Всички те произлизат от формата и позиционирането на цветовете. Кандилките произхождат от умерените климатични пояси на Европа, Америка и Азия и в естествената им среда на живот могат да се срещнат до 2000 м надморска височина.


Цъфтежът обикновено започва през късната пролет и продължава до началото на лятото. В зависимост от времето, той продължава от 4 до 6 седмици и е решен в многообразни багри - жълти, оранжеви, кремави, червени, розови, лилави, бели, сини. Самите цветове са едноцветни или многоцветни, с проста или кичества форма. Съществуват видове "джуджета" и високорастящи кандилки, които могат да достигнат до 1 м височина. Дългогодишната работа на селекционерите създава внушителни хибриди. В последните години се установява практиката именно нискорастящите кандилки да се засаждат в сандъчета и да украсяват балконите и терасите.


Кандилките са изключително студоустойчиви и лесни за отглеждане. Счита се, че оцеляват дори и в най-екстремни условия. В същото време са щедро отблагодаряващи се за положените макар и малки грижи. Издържат както на минусови, така и на високи температури. От значение е да им осигурим слънчево местоположение със следобедна шарена сянка. Така ще си гарантираме обилен и събиращ погледите цъфтеж.


В началото на пролетта растенията получават необходимото количество вода от топящите се снегове или от дъждовете. Напояването се реализира, едва когато горният слой на почвата при разравяне е сух. Хубаво е да поддържаме субстрата влажен, но не и постоянно мокър, тъй като това ще доведе до увреждане на кореновата система и загниване. Счита се, че кандилките издържат на продължително засушаване. Въпреки това е препоръчително периодично поливане през лятото.


Почвата трябва да е добре дренирана и да е богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, пясък, листовка и угнил оборски тор, като последно споменатите оказват силно благоприятно влияние върху цъфтежа. Пресаждането  се осъществява през есента (октомври месец) или през пролетта (март месец). Въпреки, че кандилките са типични градински цветя, те могат да се отглеждат и в саксии. За постигането на привлекателен декоративен ефект, засадете в саксия с диаметър 20-25 см 3 - 4 растения. 


От личен опит мога да споделя, че аквилегията цъфти прекрасно и без допълнително подхранване (като изключим добавянето на оборски тор, който по своята същност е вид естествено торене).  По желание можете да торите два пъти месечно с течен тор за цъфтящи растения от април до юли и винаги редом с напояването. Подрязване може да се направи в края на сезона с цел почистване от изсъхналите цветове и стъбла (след събирането на семената).


Имайте предвид, че кандилките имат нужда от подновяване след 2-3 години, тъй като те загубват силата и съответно красотата си с течение на времето. Размножават се чрез разделяне на коренището или чрез семена, като подходящият период за това е есента или ранната пролет. Младите цветя обикновено цъфтят едва на втората си година. Разкопайте почвата около растението и внимателно разделете коренището. След това засадете на плитка дълбочина и на разстояние около 30 см отделените цветя, добавете свежа почва и полейте добре.


Характерно за тях е саморазмножаването чрез семена, които след узряването им падат по естествен път в се самозасяват в почвата. Опитните градинари споделят, че за покълването на семената е необходимо те да бъдат оставени на студено място за 3-4 седмици. Можете да засеете семената директно в почвата през есента и да очаквате растеж през пролетта. Важно е да знаете, че размножаването чрез семена не гарантира, че новите цветя ще притежават същите белези като тези при майчиното растение. Такива отклонения по-трудно се проявяват при размножаването чрез разделяне на корените. Кандилките са привлекателни за пчелите, които от своя страна ги опрашват и по този начин лесно се кръстосват отделните видове и цветове.


Кандилките са устойчиви по отношение на заболявания или вредители. Рядко се случва наличието на проблеми при тези растения. Въпреки това, както вече бе споменато, вследствие на преполиване и/или виреене в постоянно мокра и неотцедлива почва, се провокира развитие на гъбични заболявания. В този случай е необходимо да се прекратят поливките и да се изчака субстрата да изсъхне. Появата на кафяви петна по листата се провокира от прекалено силно слънце или разпространение на специфично заболяване, което е наложително да се третира с фунгицид. Възможни вредители са листните въшки, с които можем да се справим, използвайки сапунена вода - повече за нейното въздействие научете в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в този блог. 















Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com
http://www.elicriso.it/https://www.giardinaggio.net/https://www.giardinaggio.it/