понеделник, 5 март 2018 г.

Кливия


Блогът е завладян от огнените цветове на впечатляващата кливия - вечнозелено растение, което се среща най-често в оранжеви и жълти нюанси, а всеки, който зърне нейната изискана красота, не може да остане в равнодушно състояние. Кливията произхожда от южните части на Африка, а по нашите ширини се отглежда предимно в саксия. Няма да ви затрудни по отношение на грижите, които трябва да положите за нея, а за отделеното внимание - ще ви се отблагодари щедро. Неслучайно според езика на цветята, кливията символизира щедростта. В настоящата статия ще разгледаме един от най-разпространените видове - Clivia miniata.


Любопитен факт е, че това растение е посветено на херцогинията на Нортъмбърланд (регион Североизточна Англия) - Лейди Шарлот Клайв, която през 19-ти век първа започнала да отглежда великолепното цвете, което по-късно в нейна чест било кръстено "кливия".  Тя представлява растение с изключителна декоративна стойност, която се дължи на множеството произлизащи от основата листа, отличаващи се с наситени зелени тонове и гладка, лъскава повръхност. Към тях добавяме разкошните цветоноси, които разцъфтяват на централното стъбло, което също израства от основата. Както вече бе споменато, цветовете са оранжеви или жълти, като можем да срещнем и кливия в червено. Резултатът от дългогоишната работа на селекционерите е бялата кливия, с която е трудно да се сдобием, тъй като е рядко срещана.  


Кливията обича топлия и влажен климат, а предпочитаното от нея местонахождение е добре осветеното, със защита от ветрове, течения и директни слънчеви лъчи. Положително ѝ се отразява сутрешното слънце и следобедната сянка. Чрез интересен трик можете да проследите дали полученото количество светлина е достатъчно - ако положението на листата е вертикално, то това означава, че кливията се нуждае от повече осветеност. Това поведение е обяснимо - листата се изправят нагоре в стремежа си да достигнат до светлината. Оптималните за отглеждане температури са около 21°, като при по-високите такива е необходимо да се увеличи и влажността на средата. Растението не е студоустойчиво - минимателните температури, които понася са 13°. Кливията обожава свежия въздух - отлична практика е със затоплянето на времето (когато градусите се вдигнат над 15°), тя да се отглежда навън, като ѝ се осигури място с шарена сянка. С настъпването на есента тя се прибира отново у дома.


Напояването през активния сезон трябва да е достатъчно, така че почвената смес да се поддържа влажна, но не и постоянно мокра. Следете състоянието на горния слой на почвата - ако при разравяне той е сух, време е за поливка. Препоръчва се поливане по крайщата на саксията и никога в основата на цветето. Хубаво би било да пулверизираме периодично листта маса с чиста вода - това оросяване ще повиши влажността. Избягвайте мокренето и поливането на растението в горещите часове от деня - извършвайте го само сутрин. Чудесно би било още и ако от време на време почистваме листата с влажна микрофибърна кърпа. Опитните цветари споделят, че подреждат в подложката на саксията малки камъчета, след което сипват вода, така че когато поставят отгоре саксията, помежду им да няма пряк контакт. Този съвет е удачен за прилагане през лятото. През зимата настъпва периодът на покой за растението, по време на който поливките са строго ограничени. 


Почвата трябва да е богата на хранителни вещества и задължително да е дренирана. Кливията обича леко киселата почва, като примерната почвена смес е съставена от градинска почва, угнил оборски тор, листовка, пясък, малко количество горска почва и борова кора. На пазара се предлагат готови почвени субстрати, които ще улеснят работата ви. Подхранва се от началото на пролетта до края на лятото с течен тор за цъфтящи растения два пъти месечно и винаги с поливката. Торовете трябва да са богати на азот, калий, фосфор, желязо, манган, мед, цинк, бор, молибден.


Според господстващото мнение пресаждане се осъществява веднъж на две години през пролетта. Кливията развива голяма коренова система и бързо изпълва разполагаемото пространство в саксията. Въпреки това, не се препоръчва ежегодно пресаждане, защото това ще възпрепятства цъфтежа - достатъчно е да добавим нов слой свежа почва. Размерът на саксията трябва да се съобрази с големината на растението - за едно самостоятелно цвете е целесъобразна саксията с диаметър от 20 см. По-удачният вариант са керамичните саксии. Глинените саксии позволяват на почвата "да диша" (т.е. повишават аерацията в нея) и са доста по-стабилни от пластмасовите (имайки предвид обемната надземна маса). За предпочитане са още по-тесните и дълбоки саксии. Подрязване не се извършва. Премахват се единствено увредените листа. 


Размножаването се осъществява чрез отделянето на издънките от майчиното растение. За да може да се извърши това разделяне, освен че трябва да има наличие на издънка, то тя трябва да притежава поне 5-6 листа. Подходящият за това период е ранната пролет, когато се реализира и пресаждането. Цветето се изважда от саксията и се почиства внимателно от почвата (стремете се да не наранявате корените), а издънката се разделя от голямата кливия чрез остър нож (който предварително сте дезинфекцирали). Хубаво да поръсите отделените части с канела, която от своя страна действа като естествен фунгицид. Издънките се засаждат на плитка дълбочина в малки саксийки, с диаметър 12-13 см. Полейте добре и изчакайте субстратът да се засуши преди следващата поливка. Оставете ги на място с шарена сянка и температури около 16°. След като издънките се вкоренят и проспособят към новата среда, се преместват на по-светло разположение и се третират като възрастни. Нагледно този процес можете да проследите в следващото видео:


Кливията, която отглеждаме като саксийно цвете у дома, започва да цъфти през пролетта. Цветоносите включват еднакви по размер цветчета, които разцъфтяват само за няколко дни. Прецъфтелите такива се премахват веднага. Чудесната новина е, че цъфтежът бързо се повтаря и тази краткотрайност не се възприема така негативно. Основно условие за постигане нацъфтеж е растението да е преминало през полагащия период на почивка през зимните месеци. Счита се, че кливията започва да цъфти месец след прекарания "зимен сън".


Кои са най-често срещаните проблеми, които могат да засегнат кливията? Пожълтяването и сбръчкването на листата сигнализира за неправилно поливане, което може да е както прекалено, така и оскъдно. Кафеникавото им оцветяване говори за твърде много светлина или излагане на директни слънчеви лъчи, които провокират изгаряне. Сред възможните вредители са щитоносната и листната въшка, акарите. В борбата с тях помага сапунената вода (за повече информация по приложението ѝ -  Как се прави сапунена вода за цветя?). Ако не постигнете желаните резултати с нея, използвайте инсектициди.


В края на тази публикация мога искрено да споделя, че останах покорена от красотата и нежното излъчване на това удивително цвете. Несъмнено добавям кливията към растенията, които бих желала да отглеждам у дома и на които с наслада бих се радвала всеки ден!


Известно време след публикуването на статията, мога да споделя радостта си от приказния цвят на кливията, която вече притежавам с удоволствие:





Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com