четвъртък, 15 март 2018 г.

Какво трябва да знаем за подхранването на цветята?


Стремежът на всеки градинар е да се любува на здрави и обилно цъфтящи цветя. Тайната за постигане на тази цел се крие освен в познаването на конкретния вид, още и в осигуряването на подходящи условия за отглеждане. Храненето както при човека, така и при растенията, е основен жизнен процес, чрез който се изграждат и обновяват тъканите и клетките, регулират се жизнените функции и организмът се зарежда с калории. Представителите на флората са автотрофни - те се хранят самостоятелно чрез преобразуването на неорганични вещества в органични, но това се оказва недостатъчно за пълноценното им развитие. Ето защо е необходима намесата на човека, който от своя страна подпомага гореспомената активност, като увеличава притока на хранителни елементи чрез едно регулирано и подходящо торене. В настоящата статия, без да навлизаме в дълбочините на химията и нейната терминология, ще се запознаем с най-съществените насоки в подхранването, които са ни нужни, за да знаем как успешно да зареждаме с енергия любимите ни цветя и след това да се наслаждаваме на красивите резултати.


Торенето е дейност по въвеждане или подновяване на химическите съединения в почвата, които служат за храна на растенията. Тяхната цялостна липса или отсъствието на един от тях възпрепятства растежа и оказва неблагоприятно влияние върху цъфтежа. Представлява вторичен метод за набавяне на хранителни вещества, тъй като основният начин за това е фотосинтезата. Както всички знаем, фотосинтезата е първостепенен биохимичен процес, при който растенията усвояват слънчевата светлина посредством листата си или по-точно чрез хлорофила в тях (зеленият пигмент) и с участието на вода трансформират въглеродния диоксид в органични съединения. Вследствие на това се синтезират захариди и се отделя кислород. Можем да обобщим, че цветята получават енергия от почвата, водата и слънчевата светлина. Както във всяка област има писани и неписани указания за постигане на успехи, така и по отношение на подхранването съществуват златни правила, които е препоръчително да ги съблюдаваме.


Кои растения подлежат на торене? Както стана вече ясно, един от начините за набавяне на полезни вещества е чрез приемането им от почвения субстрат чрез кореновата система. Ето защо е изключително важно цветята да притежават добре развити и здрави корени. Следователно, да  подхранваме често и по много младите и/или нововкоренени растения, не е добра идея, тъй като те нямат силни и разклонени корени. Новозакупените цветя нямат нужда от скорошно торене, тъй като те са получили достатъчно хранителни елементи с цел постигане на възможно най-добър търговски вид. Тях можете да започнете да торите едва след около 6 седмици. Новопресадените растения също не се подхранват, тъй като те са засадени в нова, свежа и плодородна почва. По поведението на цветята можем да разберем за недостига на енергия, а основните белези, които го издават, са следните: бавно развитие; ниска устойчивост спрямо заболявания и/или вредители; бледи листа с крехки дръжки; окапване на листата в основата; отсъстващ или оскъден цъфтеж с дребни, деформирани и/или обезцветени цветове. 


Най-същественият съвет, който може да се даде във връзка с торенето е винаги то да се извършва редом с напояването. Полейте добре, изчакайте водата да се усвои и едва след това приложете подхранване. В противен случай рискувате да увредите корените, тъй като те са дехидратирани и когато се осъществи контакт със съответния тор, се получава изгаряне. Идентични са последствията при използването на неразредени или превишени дози тор. Запомнете, че торовете не са лекарства - ако едно растение не е в добра кондиция, страда от болести или не е получило адекватни грижи, подхранването няма да разреши проблема. Дори в някои случаи то може да усложни ситуацията. Следователно, торят се само здравите цветя.


Кога трябва да подхранваме? Всяко растение има собствени потребности  и изисквания - ето защо е важно да разучим конкретния сорт, за да можем да приложим и адекватно подхранване. Възприето е, че общата схема за торене (тъй като важи за повечето цветя) е веднъж на две седмици или казано по друг начин - два пъти месечно. Правилната насока в това направление е по-често торене, но в по-малки количества и винаги по време на активната фаза, т.е. по време на вегетацията. Цветята, които са в покой (за нашите ширини това време обикновено съвпада със зимните месеци) не се торят! Имайте предвид още, че има и такива, които цъфтят през есента и зимата - за тях тези сезони са активни, а през пролетта и лятото - те почиват. Растенията имат способността да се приспособяват към средата, както и към нашето отношение към тях - това означава, че едно уравновесено торене би допринесло за тяхното благосъстояние.


Какъв е ефектът на преторяването? Специалистите споделят, че прекаленото подхранване се оказва в пъти по-опасно от липсата на такова. То може да се разглежда в две насоки - твърде често торене и/или използването на прекомерни количества тор. Признаците, които разкриват наличието му са: аномалии в растежа, повята на кафяви петна по листата или завиването и изсъхването на крайщата им. Обикновено те (или част от тях) се проявяват до 4 седмици  след преторяване. Решението е да се прекрати всякакъв вид торене (органично и неорганично) за около 2 месеца, както и да се направи веднага промивка на почвата - полейте обилно и изчакайте водата да се отцеди. Съществуват препарати (на основата на аскорбинова и лимонена киселина), които се прилагат при преторяване и които имат именно почистващо действие за субстрата.


Кои хранителни елементи оказват най-благоприятно влияние за доброто развитие на растенията? Хранителните вещества могат да се разделят условно на МИНЕРАЛНИ (неорганични торове) и ОРГАНИЧНИ (натурални торове), като това разграничение се основополага на произхода им.
                                                             
                                                                 
                                                           МИНЕРАЛНИ ТОРОВЕ

Веществата, без наличието на които растежът на цветята би бил немислим, са т.нар. "макроелементи". Те имат структурна и жизненоважна роля, а самото им наименование ясно говори за изискуемото им присъствие в почвения субстрат - "макро" означава голям. Три са главните макроелементи: азот (N), калий (K) и фосфор (P).


АЗОТЪТ (N) отговаря за разрастването на стъблата и листната маса, а синтезът му в тъканите на младите растения е много по-голям в сравнение с този при възрастните. С него е хубаво да подхранваме в началото на вегетационния период, като избягваме дъждовните дни, тъй като се възприема, че елементът лесно се отмива от почвата. Удачно наторените с азот цветя се отличават с бърз растеж и отлична продуктивност, силни разклонения, наситени цветове.

Белезите, които сигнализират за липсата на азот са: нарушено или слабо общо развитие; пожълтяване (започва най-напред при старите листа в основата) и/или опадане на листата; трудното израстване на издънките; оскъден цъфтеж и лесното откъсване на цветовете; минимална устойчивост спрямо паразити, заболявания и студ. Недостигът на азот се усеща най-вече през пролетта, когато стартира активният период за повечето растения. Именно тогава е хубаво да подхранваме с торове, които имат високо съдържание на азот. Когато има завишени нива на азот в почвата, цветята дават следните знаци: прекомерно развитие на надземните части за сметка на корените; закъсняване или съкращаване на цъфтежа; листата са с уголемени размери, а цветът им е по-тъмен от нормалните нюанси.
КАЛИЯТ (К) помага за укрепването на растителната тъкан (правейки я по-устойчива) и за развитието и качеството на цветовете. За недостиг на калий, можете да се ориентирате по: пожълтяване на листата, което започва от ръбовете и постепенно обхваща цялата повръхност (засяга най-вече възрастните листа); малки и недоразвити цветове, които често са с неприветлив и нестандартен вид. Когато калият е в повече, растението не се засяга пряко, но се нарушава баланса с останилите елементи и най-вече с магнезия. Подхранването с калий е полезно през целия активен период.
ФОСФОРЪТ (P) благоприятства развитието на кореновата система, формирането на цветните пъпки и развитието на цветовете. За дефицит на форфор, можете да разберете по следните фактори: цялостно забавено развитие; съкратено разрастване на кореновата система; дребни листа и опадане на възрастните такива; пожълтяване на листните гънки, най-вече при младите листа; златисто, синкаво или червеникаво оцветяване на листата; закъсняване на цъфтежа. Липсата на фосфор се усеща най-вече в алкалните почви (pH > 7), като например варовитите почви. Излишъкът на фосфор не предизвиква сериозни директни щети, а по-скоро индиректни - той се свързва с елементи, като желязо, мед, азот, бор и когато нивата му са завишени, се получава нарушение на равновесието. Препоръчва се да торим с продукти, богати на фосфор, във фазите на начално развитие на растението, когато се образуват корените и при пъпкообразуването. Удачно е подхранване с този елемент през целия летен сезон.
Според господстващите възгледи магнезият, калцият и сярата се причисляват към т. нар. "мезоелементи", тъй като нуждите от тях са по-малки в сравнение с тези от макроелементите (въпреки това, някои автори ги определят като макроелементи). Те присъстват в почти всички торове, които се предлагат на пазара и се възприемат като задължителна добавка към макроелементите. Магнезият (Mg) участва във фотосинтезата (чрез него цветята улавят слънчевата светлина) и в изграждането на хлорофила. Неналичието му прави растенията уязвими, листата им стават бледи и с червеникави петна (първо тези в основата). Калцият (Са) отговаря за здравината на тъканите, разклоняването на кореновата система и устойчивостта на растенията към заболявания и вредители. Неутрализира киселинността на почвата. Липсата му засяга най-вече новия растеж - връхните части се завиват надолу и спират развитието си. Сярата (S) участва в синтезирането на белтъчините, азотната обмяна и образуването на хлорофил, стимулира деленето и растежа на клетките, регулира окислително-редукционните процеси и подобрява устойчивостта на растенията. При оскъдни количества сяра наблюдаваме пожълтяване на листата. Съдържанието ѝ в почвения субстрат може да се повиши вследствие на киселинните дъждове и така да се увеличи киселинността на почвата.


Микроелементите са изключително потребни за цветята, като тяхното влияние се реализира най-вече в ускоряването на метаболитните процеси. Както разкрива името им, съдържание им е по-минимално, но това не ги прави по-малко необходими. Основните микроелементи са следните. Желязото (Fe) контролира киселинността на почвата (като я увеличава), участва във фотосинтезата и изграждането на хлорофила. Липсата му предизвиква заболяването хлороза - видима липса на хлорофил в листата, изразяваща се в избледняването и пожълтяването им (за лечение се използва железен сулфат, известен още като "зелен камък"). Ако има високо съдържание на калций в почвата, усвояването на желязото се блокира. Манганът (Mn) и цинкът (Zn) участват във фотосинтезата и в образуването на ензими, допринасят за развитието на растенията. Недостигът на цинк се проявява в дребните и деформирани листа. Подобно е действието на микроелементите мед (Сu), бор (B), молибден (Mo). 


Кои са най-често използваните видове минерални торове? Търговската мрежа изобилства от множество торове, като най-голямото им предимство е, че те са балансирани. Предлагат се под различна форма - прахообразна, течна, на гранули, капсули, спрейове. Продават се специализирани торове, чиято формула съответства и задоволява нуждите на съответния вид. В този ред на мисли разграничаваме торове за: стайни, балконски, зелени, луковични или цъфтящи растения, орхидеи, киселолюбиви цветя, кактуси или сукуленти, рози и др. В зависимост от начина на абсорбиране торовете могат да бъдат почвени или листни.


Листните торове не заместват почвеното торене, което от своя страна се обособява като основно. Тяхното предназначение е свързано най-вече с ускоряване на растежа и доставяне на определени елементи, когато те не са в наличност. Счита се, че улесняват пълноценното хранене на растенията и имат по-бързо действие. По-ефикасни са върху младите листа, защото те имат по-добра абсорбираща способност. Последно споменатата може да се увеличи, когато листата са предварително намокрени, а растението е полято. В топлите часове от деня и в горещините листно торене не се прилага, тъй като има опасност от изгаряне.


Чрез листното подхранване могат да се доставят както макроелементи, така и микроелементи. Изключение прави фосфорът - той не може да бъде приет по такъв начин и листното подхранване с него е безполезно. Много от течните торове са пригодени и за двата типа подхранване (листно и почвено), но ако имате у дома тор с високо съдържание на фосфор, то вече знаете, че той не е подходящ за листно торене. Листното подхранване е изключително полезно при недостиг на желязо и развитието на хлороза, причиняваща пожълтяването на листата.



ОРГАНИЧНИ ТОРОВЕ

Органичните торове са естествени средства за наторавяне, които доставят полезни вещества и подобряват структурата на почвата. За тях е характерно това, че се усвояват много по-бавно от минералните торове - тяхното въздействие е продължително във времето. На тях ще обърнем внимание в отделна статия - Как да обогатим почвата за цветята с естествени средства?, а настоящата публикация ще завършим с един от най-използваните торове с органичен произход - оборският тор.


Оборският тор представлява отпадъчен продукт при отглеждането на селскостопански животни. Вследствие на торенето с него растенията придобиват здрава и бързоразвиваща се структура, а цъфтежът е обилен и дълготраен. При компостирането на оборския тор и неговото разлагане, се освобождават множество подхранващи за растенията елементи, сред които така важните макроелементи - азот (N), калий (K) и фосфор (P) и микроелементи - мед (Cu), манган (Mn) и цинк (Zn). В зависимост от нивото на разлагане той се дели на пресен, полуразложен, разложен и прегорял. За подхранването на цветята се използва прегорелият оборски тор - той се разлага напълно за около 1 до 2 години и едва след това е годен за употреба. Останалите не са подходящи, защото съдържащите се в тях вещества не са в благоприятно състояние - непрегорелият тор е доста силен и може да изгори кореновата система, което неминуемо води до унищоване на растението. Общото правило е да подхранваме с оборски тор в началото на вегетационния период, т.е. през пролетта, но се допуска и есенно торене. Добра практика е в края на есента да зазизим розите, слагайки в основата им известно количество оборски тор.


Важно е да се отбележи, че оборският тор е привлекателна среда за някои неприятни и вредни насекоми - ето защо е наложително неговото обезпаразитяване (особено, когато ще го използваме за саксиини цветя). Някои градинари отделят необходимата маса тор и я "попарват" с вряла вода и след това я оставят да се отцеди и изсъхне. Други я обработват с негасена вар - за няколко дни до седмица негасената вар обеззаразява субстрата, без да унищожава полезните вещества. Добро влияние оказва и гасената вар (хидратна вар), но за целените резултати тя трябва да се прилага в разтвори, които са скоро приготвени. Търговската мрежа предлага и разнообразни препарати, които са предназначени за дезинфекция на почвени субстрати.



Повече информация относно употребата на естествени продукти в цветарството можете да откриете и в безплатната електронна книжка на "Красивият свят на цветята", носеща заглавието "Грижи за цветята с естествени средства". Ако все още не я притежавате, посетете официалната страница на блога във Фейсбук и се запознайте с тази публикация:








Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com
http://www.edendeifiori.it/http://www.coltivarefacile.it/http://cird.unive.it/http://www.greenious.it/https://bg.wikipedia.org/http://www.florpagano.com/,  https://www.ideegreen.it/https://www.gov.mb.ca/http://www.ecochem.com/

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О