Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


сряда, 14 февруари 2018 г.

Камелия


Камелията е разкошно вечнозелено растение, което завладява със своите красиви и изящни цветове. В началото на 18-ти век камелиите са пренесени в Европа от далечните азиатски територии, където в естествената им среда можем да ги срещнем под формата на храсти или дървета, достигащи размери от височина над 10 метра. У нас камелията се отглежда предимно в саксии, а много от нас смятат, че тя е капризна и трудна за поддържане, но това не е така - достатъчно е да се научим да познаваме нейните изисквания и след това да ги съблюдаваме.

Според езика на цветята камелията символизира перфектната красота, уважението и възхищението. Червената камелия олицетворява любовта, страстта и надеждата, розовата - желанието за близост, а бялата - благодарността. В Китай растението изобразява връзката между двама влюбени - венчелистчетата представляват жената, а чашката, която е тяхната опора и ги запазва е мъжът. Тази връзка остава и след прецъфтяването и опадането на цвета, символизирайки безкрайната любов и преданост.

През своя годишен жизнен цикъл камелията вирее в зависимост от конкретния сезон навън или на закрито. В периода от октомври до май камелията се съхранява на закрито у дома, в помещение с хладни температури (между 5° и 10°), с добра осветеност и висока влажност. Поливайте умерено - когато горният слой на почвата е сух при разряване. Между отделните напоявания оставете почвената смес да изсъхне. Не допускайте преполиване и заддържане на водата, защото това ще причини загниване на кореновата система. Не забравяйте, че комбинацията между прекалените поливки и студа е пагубна за растенията. Другата крайност - сушата, също има негативно влияние. Тя спира развитието, възпрепятства образуването на цветовете и уврежда корените.

Камелията цъфти в тази част от годината, когато повечето растения, отглеждани по нашите ширини, преминават през своя "зимен сън". Тя ни покорява с деликатните си, нежни и прекрасни цветове през зимата и пролетта, като периодът на цъфтеж започва обикновено през февруари и продължава до май (различните видове имат и различен период на цъфтеж в рамките на месеците от октомври до май). Цветовете варират в различните нюанси на червеното, розовото и бялото, а размерите им в диаметри са от 7 до 14 см, решени в прости или кичести форми. Листата са овални и се отличават с наситени тъмнозелени багри и лъскава повръхност.

При това цвете е характерно извършването на т.нар. "разреждане на цветовете" - техника, която се прилага при дърветата, когато има наличие на свърхпроизводство на плодове. Целта е получаване на по-малко цветове, но с по-високо качество и по-големи размери. Разликата между цветните пъпки и пъпките на растежа е, че първите са по-овални, по-обемни и се откъсват по-лесно. Основното правило е на всяко стъбло да останат максимум по две цветни пъпки. Общият брой цветни пъпки е пряко свързан с количеството светлина, което получава растението - счита се, че трябва да оставим по-малко такива, когато камелията е на по-слънчево място. Следващото видео показва реализирането на разреждането на цветовете:


След приключване на цъфтежа се прави резитба, като правилата за подрязване не се различават от тези, които са характерни за повечето храсти и подобни цветя. Целта е освен оформяне и придаване на привлекателен вид, още и намаляване на гъстотата на разклоненията - така ще се постигне по-лесно достигане на въздух и светлина във всички участъци. Най-напред се премахват изсъхналите и/или увредени клонки - те обикновено се установяват във вътрешните части на растението. За да не отнемат енергията и силите му, се отрязват и издънките в основата. Осъществява се още и "прищипване" на върховете, като стремежът е насърчаването на новия растеж и придаване на форма (отрязват се върховете на стъблата до един - два листни възела надолу). Запомнете, че не бива да се увличате в резитбата и да премахвате повече от 1/3 от обема на цялото цвете, защото това ще доведе до неговото дестабилизиране.

От май до октомври камелията се отглежда навън, като задължително трябва да се остави на място, където ще е предпазена от жарките слънчеви лъчи, но ще получава и достатъчно количество светлина. Най-подходящи са месторазположенията с шарена сянка и добра циркулация на въздуха. Напояването през пролетта и лятото е често, но умерено - средата трябва да е влажна, но не и постоянно мокра. Най-лесно можем да разберем за нуждите на цветето от вода от горния слой на почвата - ако при разравяне той е сух, е време за поливка. Камелията изисква около себе си да има висока въздушна влажност - препоръчително е да оросяваме листната маса няколко пъти седмично. Пулверизирането и напояването се прилагат единствено в часовете с по-хладни температури. Съчетанието между горещините и водата причинява сериозни увреждания на растенията - загниване, изгаряне, поява на петна по листата.

Подхранване се прилага веднъж месечно след приключване на цъфтежа (в периода от март до септември). Цветовете изразходват солидно количество от хранителните запаси и е нормално то да се нуждае от снабдяване с нови запаси. Можете да използвате течните торове за киселолюби растения. В началото на пролетта подхранвайте с торове, които са богати на елемента азот - той благоприятства развитието здрави листа с наситени цветове. Други важни вещества са фосфорът и калият, които отговарят за здравата коренова система и пъпкообразуването на по-късен етап. Позитивно въздействие оказва поставянето на ръждясали пирони или железни стърготини в почвата - те повишават киселинността.

Хубаво е да пресаждаме младите камелии веднъж на 2 години (един път на 3 години - старите растения), като най-уместният момент за това е в периода между септември и октомври. Желателно е да добавяме ежегодно допълнителен слой почва към саксията. Камелията се засажда на плитка дълбочина, така че основата да бъде на нивото на почвата. На дъното на саксията осигурете добър дренаж, след което изсипете известно количество от почвата. Поставете във вертикално положение цветето, след което го покрийте и укрепете с още почва. За финал полейте новозасадената или пресадена камелия. Опитните градинари съветват да използваме глинени саксии. Преимуществата на керамичните съдове в сравнение с пластмасовите се състои в това, че са изработени от естествен материал - глина, която възпрепятства възможността от преполиване, тъй като поема влагата. Глинените изделия предпазват корените, като им осигуряват аерация, а през зимата защитават от ниските температури. В следващото видео можете нагледно да проследите как правилно да извадите растението от старата саксия, без да го нараните или пречупите и как да го пресадите в новата такава:


Камелията е киселолюбиво цвете - това означава, че вирее в почви с висока киселинност (pH 6-6,5). Най-удачна е употребата на готовите почвени смеси - за азалии, гардении, рододендрони. Да добавим органични вещества към субстрата е едно отлично решение - типични обогатители и натурални средства са листовката, боровите иглички или кора, горската почва. Най-успешно се размножават чрез вкореняване на резници в почва през лятото. Резниците трябва да са с дължина от 8 до 15 см и се взимат от стъблата със светло кафеникаво оцветяване (младите и зелени стъбла не са удачни за вкореняване). Премахват се всички долни листа, като се оставя една двойка от горните такива. Резниците се засаждат в малка саксийка, запълнена със смес от торф и пясък. Средата се поддържа влажна, а оптималните за вкореняване температури са между 25°-30°. Директните слънчеви лъчи се избягват. Авторът на следващото видео показва интересна тънкост за успешно стимулиране на коренообразуване - премахва малка част от външната обвивка на долната част на резника, така че да се покаже зелената тъкан:


Съществува един любопитен и нестандарнен начин за размножаване - чрез издънки. Той се оказва доста по-сложен и най-вече отнема значително по-дълго време - успешното вкореняване се постига за около 2 години. Въпреки това си заслужава да го разгледаме. Използват се долни стъблени издънки, чиито диаметър не бива да превишава 1 см. Те се накланят към земята, като част от стъблото се засажда (образувайки U-образна крива), а другата се издига вертикално и се укрепва с опора (без да се прекъсва цялостта на издънката). След изстичането на горепосочения период и наличието на развити млади корени, растението се отделя от майчиното такова, като се отреже свързващото ги стъбло.

За да притежавате здрави и добре развити камелии, които да ви радват дълго време със своя пленителен цъфтеж, освен че трябва да удовлетворявате техните потребности, е необходимо още своевременна и правилна реакция при забелязването на наличието на даден проблем. Ако листата пожълтяват или характерният им зелен цвят избледнява, това означава, че цветето страда от недостиг на хранителни елементи, сред които най-вече азот. Не бива да се прекалява с торенето с азот, тъй като това би възпрепятствало пъпкообразуването и последващото отваряне на цветовете. Слабо оцветените цветове пък говороят за липсата на калий, а дребните листа, които се откъсват лесно - за дефицит на фосфор. Пожълтяването на растението сигнализира за неподходяща почвена смес.

Eдин от най-неприятните моменти е, когато дългоочакваните цветни пъпки, вместо да се разтворят, опадат. Това поведение може да се провокира от различни причини - ниска влажност, слаба осветеност, прекалено високи температури или тяхното рязко понижаване, неправилно поливане и недостиг на хранителни вещества. Ако растението произвежда пъпки, които не разцъфтяват или изобщо такива липсват, първопричината се крие в самото залагане на цветовете, което се осъществява през лятото (най-често през месец август). Едно продължително засушаване води след себе си именно такива неблагоприятни последици. Сред най-често срещаните заболявания е загниването на кореновата система, вследствие на преполиване, заддържане на вода в неподходяща почва, поливане при високи температури. Имайте предвид, че през пролетта цветето сменя част от листната си маса чрез падането на по-старите листа, въпреки че е вечнозелено и нелистопадно растение. Ако листата падат през другите сезони - това сигнализира за проблем в условията на отглеждане, който най-често е свързан с неподходяща или бедна на хранителни елементи почва, дълбоко засаждане. Възможните вредители са листните въшки и акрите, които се третират със сапунена вода. Повече информация за сапунената вода можете да откриете в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога.


Господстващото мнение е, че камелията е външно и студоустойчиво растение. Тя предпочита свежия въздух и външната среда за отглеждане. Съществуват сортове, които понасят температури до - 20° и могат да се засадят в градината и да прекарат там зимните месеци. Повечето издържат на минусови температури до -10° и въпреки това при тях практиката е да се отглеждат у дома през зимния период. Възприето е още, че камелиите с прости цветове са по-устойчиви в сравнение с кичестите. Познати са над 250 вида, сред които най-често срещаните са:

Camellia sasanqua е бързорастяща, студоустойчива и цъфти от ноември до февруари (дори при продължителни температури около 0°). Впечатлява не само с пленяващата си форма, но и с прекрасния си аромат. Цветовете са с големина 7-10 см и варират в нюнсите на бялото, розовото и червеното, като притежават ясно изразени жълти тичинки;

Camellia reticulata цъфти през пролетта, като цветовете са с кичеста форма и с внушителни размери (достигат до 25 см в диаметър). Те най-често са оцветени в розово, наситено или пурпурно червено. Цъфтежът продължава около 2 месеца. Този вид камелия не понася прекалената резитба;

Camellia sinensis е вид чаено дърво, от чиито листа и пъпки се създават различни видове чайове. Цветовете са бели с жълти тичинки. Семената, които произвежда растението, са суровина за извличането на чаено олио, което се използва в редица азиатски държави в кулинарията - за сосове, салатени дресинги, марината. Те служат още и за получаването на етерично масло, чието приложение откриваме в козметичната индустрия;

Най-разпространеният сорт камелии е обикновената камелия (Camellia japonica), която е известна още под наименованието "кралицата на зимата", тъй като цъфти именно в този период.









Използвана информация: