четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Зюмбюл


Завладяна от неповторимото благоухание на току-що разцъфналия се зюмбюл в близост до мен, реших, че е напълно заслужено и това уникално растение да намери място из страниците на блога. Зюмбюлът несъмнено е едно от най-силно въздействащите пролетни цветя, чийто цъфтеж започва обикновено през месец март. Сякаш е напълно достатъчно да си помислим или да заговорим за него, за да усетим запомнящия се аромат. Родом от земите по Източното Средиземноморие, зюмбюлите впечатляват с нежни и гъсти цветове, които са съставени от множество малки цветчета със звездовидна форма. Познати са още от древни времена, а благодарение на дългогодишната работа на селекционерите, днес можем да се наслаждаваме на богата палитра от нюанси - розови, бели, жълти, оранжеви, червени, лилави, сини. 


Отглеждане на зюмбюли в градината

Зюмбюлът е градинско цвете, но може да се отглежда и като стайно растение. В зависимост от средата на виреене, различаваме някои особености, свързани с неговите изисквания и предпочитания. Счита се, че свежият въздух навън му се отразява много по-благоприятно от този в едно затворено помещение. Освен това при засадените в градината зюмбюли се забелязва по-бърз растеж и дълготраен цъфтеж. Най-подходящото място за засаждане в градината е това, което е най-добре огрявано от слънцето, като местата с частична сянка също са допустими. Люковиците на зюмбюла се засаждат през есента, като е препоръчително това да стане преди падането на първите слани. Най-навременен е периодът между месеците септември и октомври. Подгответе терена, като го прекопаете, почистите и добавите към него свежа и плодородна почва. Важно е да се отбележи, че дълбочината на засаждане на луковиците трябва да бъде 15-20 см, а разстоянието между тях е хубаво е около 7-10 см. Можете да оформите цветни лехи, които ще придадат спиращ дъха колорит на пролетната ви градина. Зюмбюлите са уместни за комбиниране и с други луковични растения, като например, нарцисите, лалетата, минзухарите и др.


Тези ароматни цветя са студоустойчиви - това означава, че при правилно засаждане луковиците няма да пострадат от ниските температури. През зимния сезон растенията получават необходимото количество вода по естествен път (чрез валежите от сняг или дъжд). През лятото поливките трябва  да са умерени и не бива да се позволява преполиване или виреене в мокра среда, защото това ще причини загниване и последващо унищожаване на луковиците. Горещите температури бързо изсушават почвата - ето защото в този период напояването е по-често, но регулирано. С настъпване на есента то постепенно се намалява. Това е примерната схема за напояване при условие, че оставяме луковиците в градината и не ги изваждаме. 


Независимо дали са засадени навън или се отглеждат в саксии, зюмбюлите се нуждаят от дренирана и лека почва, която да е богата на хранителни вещества. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, угнил оборски тор и пясък. Оборският тор е богат на значими елементи (като азот, фосфор, калий, магнезий, калций, цинк и др.) и влияе положително върху формирането на цветовете, тяхната гъстота и дълготрайност. Пясъкът осигурява дренажа и придава на почвата въздушност. 


За подхранване на зюмбюлите са подходящи т.нар. "бавноосвобождаващи се торове". Те се предлагат в търговската мрежа най-вече под формата на гранули. За тях е характерно, че хранителните вещества се освобождават и съответно усвояват поетапно в течение на продължителен период от време. Следователно, растенията не получават изведнъж голямо количество торове, а ги приемат частично (след всяко напояване). Те се прилагат обикновено при засаждане - в конкретния случай е добре да ги добавите през есента, като последващо торене не е необходимо. Натуралните средства за подхранване са типичен пример за бавноосвобождаващи се торове.  


При зюмбюла, както и при всички луковични цветя, подрязване не се извършва. Опитните градинари съветват да премахнем прецъфтелите цветове, за да може растението да не губи излишна енергия. След приключване на цъфтежа листната маса се оставя да изсъхне по естествен път и едва след това се отразвя стъблото на около 1 см от основата. Това позволява на цветето да натрупа и складира достатъчно хранителни елементи в луковицата, както и да оформи добре развити детки. Именно чрез разделянето на последните се осъществява размножаването. Детките представляват дъщерните луковички, които се образуват в края на всеки активен сезон. Те се отделят внимателно от майчината луковица и цъфтят едва след 2 години. Удачното време за размножаване е лятото (след прецъфтяването) или през есента. 


Съществува мнение, според което не е необходимо зюмбюлите да се пресаждат ежегодно. След определен брой години вследствие на естественото размножаване, лехата от тези прекрасни цветя се сгъстява и едва тогава се появява нуждата от леко разреждане. Според други възгледи  към средата на лятото (юни месец) луковиците се изваждат от земята и се пресаждат на друго място или се съхраняват до есента, когато отново се засаждат. Както беше вече споменато, зюмбюлите  издържат успешно зимните условия по нашите ширини. Въпреки това е добре да прибавите допълнителен слой почва при засаждането на луковиците. 


Зюмбюлите са устойчиви растения, не само спрямо климатичните особености, но и към заболявания и вредители. Не са познати неприятели, за които тези цветя са атрактивни. Единствените проблеми, които могат да възникнат, са свързани със загниването на луковиците, което от своя страна се причинява от преполиване, заддържане на вода в почвата (вследствие на лош дренаж), неправилно съхранение на луковиците. Луковиците могат да се увредят, ако се оставят навън, без да са засадени в градината, ако се държат в найлонови пликчета или ако са във влажна среда.


Стайно отглеждане на зюмбюли

Ако искате да украсите вашия дом с тези невероятни цветя или нямате възможност да ги отглеждате в градина, то трябва да им осигурите местоположение, на което има достатъчно индиректна светлина. Предимството, което ще получите, е по-ранен цъфтеж. Възприето е, че отглежданите в саксии зюмбюли не толерират студеното време - ето защо не бива да се оставят на температури под 10°, а оптималните за тях са около 13°. Предпочитанията по отношение на вида почвена смес и торенето, съвпада изцяло с гореописаните. Размерът на саксията се съобразява с големината на луковицата. Интересна идея е да засадим в по-широка (но недълбока) саксия няколко луковици, а защо не и в различни цветове. Те не бива да се докосват помежду си, както и да опират стените на саксията.


Дълбочината на засаждане не трябва да е много голяма, като се препоръчва малка част от луковицата да се подава на повръхността. Прекалената дълбочина би затруднила покарването и понякога се оказва причина за загниване или липса на цъфтеж. За удължаване трайността на цвета е желателно растенията да са в хладна стая и да са далеч от отоплителни системи и уреди. Поливките се осъществяват при засъхване на горния слой на почвата и са умерени, тъй като преполиването предизвиква разпространението на гъбични заболявания.


Възниква въпросът: как да накараме зюмбюлите, които отглеждаме на закрито, да цъфтят? Ще се наложи да реализирате любопитен трик, чието изпълнение е типично за много от луковичните цветя и се практикува масово, както от професионалисти, така и от любители цветари. Луковиците на зюмбюлите се нуждаят от период на покой (от 8 до 12 седмици) в хладна и тъмна среда (с температури над 0° или по-точно между 1° и 7°). Попадала съм на информация, според която те се оставят в хладилник, където не се съхраняват плодове. Може би този варинт е успешен, но лично аз бих се доверила на стандартния метод. След изтичане на указания период луковиците се засаждат в подходяща почвена смес и се преместват на светло място, с умерени температури. Очаква се да започнат да цъфтят след около 13 седмици. Луковиците, които се продават на пазара са преминали през тази подготовка и не се нуждаят от т.нар. "форсиране".


Напоследък става актуално отглеждането на зюмбюли в декоративни вазички с вода. Освен че тази тенденция е доста оригинална, тя е привлекателна, защото носи красота и чувство за уникалност и различност. Въпросните вази се продават  в магазините за домашни потреби и големите вериги, които предлагат такива стоки, цветя и аксесоари за тях. Към този момент се разпространени масово луковици зюмбюли в комплект с интересните вазички. Характерно за тях е, че са прозрачни и горната им част е леко стеснена - форма, която позволява луковицата да се закрепи на едно равнище, така че да не се докосва до водата. Това е задължително изискване, тъй като в противен случай ще се причини загниване. Преди да поставите луковицата в стъкления съд добавете вода, която да достига разстояние не по-малко от 0,5 см под луковицата. Оставяме я в хладно и тъмно помещение с температури около 10°, докато не стартира растежът - в най-общия случай това става за около 10 седмици.


Когато водата се поизпари, долейте известно количество, спазвайки горепосоченото изискване. При растеж около 5-6 см и когато корените стигнат до дъното на вазичката, преместете зюмбюла в стая, която е с една идея по-топла и светла. След 3-4 дни (период на климатизация) вече можете да го поставите на слънчево място, например върху перваза на прозорец. Препоръчва се, когато започне цъфтежът, да осигурите непряка светлина и по-умерени температури. В следващото видео нагледно проследете правилното поставяне на луковицата в специалната вазичка:


Как да процедираме след приключване на цъфтежа? На първо място трябва да изчакаме листата да пожълтеят и изсъхнат, и едва след това можем да отрежем стъблото на около 1 см от основата. Когато извадим луковицата от вазата, е хубаво да я изсушим, например върху салфетка или хартия, която да поеме влагата. Увредените или изсъхнали корени се почистват. Луковицата се съхранява на хладно, тъмно и сухо място до есента. Специалистите споделят, че тя може да се форсира по всяко време от годината, като преди това се е осигурил период на почивка. Някои градинари съветват за следващото отглеждане на зюмбюла във вода да добавим специален разтвор, съдържащ хранителни вещества, но това не е задължително - и без него ще се радвате на задоволителни резултати. 


Съществува още един вариант за отглеждане на зюмбюли в стъклен съд, който не се различава много от гореописания, с изключение на това, че при него вместо вода, се използват декоративни камъчета или т.нар. "еко почва". Подходящи са всички видове вази (независимо дали са с квадратна, цилиндрична или правоъгълна форма), като изборът зависи изцяло от вашите предпочитания. На дъното на вазата се поставят камъчетата, като с тях се запълва около 1/2 от обема. Върху тях се подреждат луковиците. Добре е да ги покрием с още камъчета, така че 1/3 от повръхността им да остане открита. Добавете вода, като съобразите изискването нейното ниво да остане под луковиците и последните да нямат пряк контакт с нея.


Еко почвата представлява гел, който притежава способността да поема и заддържа вода. Вследствие на това тя увеличава размерите си многократно. С нея се процедира изключително лесно - според указанията на опаковката, към определената доза еко почва се прибавя вода и се оставя да кисне известно време (обикновено до 8 часа). Когато гранулите набъбнат, почвата е готова за употреба. Преместват се в подходящия съд и на повръхността се поставя луковицата на зюмбюла. Преимуществата на този вид почва е, че тя съдържа регулирано количество влага и хранителни вещества, които се усвояват постепенно от растението. Разнообразна е по форма и цветове, има висок декоративен ефект и е на достъпна цена. 












Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com