Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


събота, 13 януари 2018 г.

Зефирантес


Градината ни през летните месеци не би била същата без присъствието на покоряващата дъждовна лилия, на чийто обилен цъфтеж можем да се радваме чак до късна есен. Известна е още като "зефирантес" - наименование, което е пряко свързано с древногръцкия бог Зефир, който се слави като бога на топлия западен вятър, и често носи след себе си дъждове. Произхожда от Централна и Южна Америка и притежава внушителна красота - издължени и заострени листа, наподобяващи трева и нежни цветове, които от своя страна приличат в голяма степен на тези на минзухарите. Към нейните достойнства прибавяме и положителното послание, което оставя според езика на цветята, а именно - надеждата, очакването и успеха след изпитаните трудности!


Любопитен факт е, че тези растения в естествената си среда разцъфтяват обикновено след дъжд. Вярва се, че западните ветрове донасят дъждовете и провокират цъфтежа. Цветовете са обагрени в бяло, розово или жълто, а тяхната продължителност трае едва няколко дни до седмица. За сметка на това цъфтежът може да се повтаря непрекъснато, като се стимулира чрез обилно напояване след периоди на частично засушаване. Счита се, че ако спазим това условие, след 10 дни се появява новият цъфтеж. Подходящи са за отглеждане както в градината, така и в саксии.

Луковиците се засаждат през пролетта, като се държат на закрито и топло, докато опасността от слани и измръзвания отмине окончателно. Това е наложително, тъй като тези цветя не са студоустойчиви. С настъпването на късната есен, когато е и края на активния сезон за тях, луковиците се изваждат от земята и се съхраняват на хладно и сухо място през зимните месеци. Ако зефирантесът се отглежда в саксия, не е необходимо да изваждате луковиците. Приберете саксията у дома, в помещение с температури около 10° и прекратете поливането до пролетта. Със затоплянето на времето, растенията се "събуждат" от зимния им сън, като се преместват в светло и топло помещение, и се възстановява напояването. Пресаждат веднъж на 2-3 години, когато луковиците са се размножили и са заели цялото разполагаемо пространство. Ежегодно можете да добавяте нов свеж почвен слой.

По отношение на дълбочината на засаждане, е важно да отбележим, че тя се равнява на удвоената височина на луковицата (ако я оставите на по-голяма дълбочина, тя ще изгние). Разстоянието между отделните луковици е около 15-20см. За по-красив декоративен ефект, саксията трябва да е дълга и ниска - именно този вид саксии е най-подходящ и заради плиткото засаждане на луковиците. Растението няма особени изисквания към почвата, но е добре тя да е богата на хранителни вещества и задължително да е дренирана. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листофка, угнил оборски тор и пясък.


Дъждовните лилии са сред цветята, които най-добре виреят в умерения климатичен пояс. За да разгърнат целия си блясък, те се нуждаят от слънчево местоположение. Предпочитат да бъдат отглеждани навън. Не толерират студа и сланите. Не се отразяват благополучно температурите под 5°, а оптималните такива за активния сезон са около 25°. Напояването трябва да е регулирано. Счита се, че са устойчиви на засушаване, но продължителното такова ще причини увреждане. Луковиците изгниват лесно, вследствие на преполиване или заддържане на вода в почвата. Както вече бе споменато в публикацията, обилното напояване, реализирано в продължение на 10 дни след засушаване предизвиква цъфтежа. Това означава, че е препоръчително да се полива при изсъхване на горния слой на почвата и да се оставя субстрата да изсъхва добре и след това да се осъществи следващата поливка. Нормално е в горещите дни нуждите от вода да са по-чести, като тогава напояването задължително е сутрин. През пролетта и есента то се намалява.



Тори веднъж месечно, заедно с поливките и само през активния период с течни торове за цъфтящи растения, особено с тези, които са богати на елемента калий - той отговаря за насърчаване и удължаване на цъфтежа. Подрязване не се извършва, премахват се само изсъхналите части. Дъждовните лилии се размножават чрез разделяне на луковиците. Характерно за тях е, че през есента около основната луковица или т.нар. "луковица - майка" се образуват малки луковици, наречени "детки". Вашата задача е да ги отделите внимателно и да ги съхраните през зимата. Напролет засадете всички луковици и очаквайте цъфтеж, както от майчината луковица, така и от детките. Някои любители на цветята споделят, че луковиците им не искат да покарват - причината е, че за да стартира растежът е необходимо наличието на топлина, светлина и вода. Задължително условие е луковиците да са здрави.

Зефирантесът е устойчив спрямо заболявания и вредители. Потенциална опасност за него е загниването на луковиците, което може да се провокира от недренирана почва и/или преполиване. Пожълтяването на листата се дължи на изсъхване вследствие на липса на напояване или прекалено количество влага. Не забравяйте, че в края на сезона е нормално това поведение. Не отрязвайте листата преди да са изсъхнали напълно, тъй като те захранват луковиците. Отсъствието на цъфтеж е причинено от недостиг на светлина, хладно време или дълбоко засаждане.