четвъртък, 9 ноември 2017 г.

Българската маслодайна роза


Българската маслодайна роза е един от най-големите символи на нашата страна, прославил ни по всички континенти и превърнал се в значимо постижение на родината ни в областта на розопроизводството. Нашата държава е един от най-големите производители на розово масло в света, което от своя страна често е наричано "течното злато" на България, защото розовото масло е три пъти по-скъпо от истинското злато. Както диамантите не се променят с течение на времето, така и розовото масло не променя своите свойства, а благодарение на високото качество на истинското българско розово масло, то е признато за еталон в световен мащаб.

 

Розата привлича човека още от древни времена със своя изящен вид и завладяващ аромат. Неслучайно е наричана "царицата на цветята", а нейната величественост е разкрита и в множество легенди и предания. Връщайки се назад във времето, получаваме първите сведения за розата в древните индийски митове, разказващи за уважението към това цвете и именно от тях разбираме, че най-вероятно нейната родина е Средна Азия. В Древна Гърция розата се смятала за божествен дар. Легенда разказва как розата се родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на богинята на любовта - Афродита, когато тя излязла от морето. Като видели върху нея цветето, боговете пръснали върху красавицата нектар, даряващ безсмъртие, а на розата дали само прекрасен аромат. Богинята получила ужасната вест, че нейният любим Адонис е смъртно ранен и се устремила към него, а шиповете на розите, застилащи пътя й, ранили краката ѝ. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се превърнали в червени. 



От Гърция розата била пренесена в Рим, където розата била възприета като олицетворение на строга нравственост и била използвана като награда за забележителни дела. Макар че по време на упадъка на Рим се превърнала в символ на порока и разточителството на средства в името на разкоша, с времето тя надвила предубежденията и била обявена за райско цвете.  Персия пък била наричана "страната на розите", като понятията за цвете и роза били утъждествявани с името "гюл", и именно там още в древността се произвеждала розовата вода. Любовта на персите към розата възприели и всички мюсюлмани. През 1612 г. в Персия се открило и розовото масло по интересен начин. По разпореждане на царицата бил изкопан канал, които се напълнил с розова вода. Не след дълго време в царството забелязали, че по повръхността се появила пяна. Установило се, че ароматната субстанция се е отделила от розите вследствие на топлината и така се поставило началото на дестилирания метод за добиване на розово масло, който бил донесен от турчин и по нашите земи през 1680г. Една от най-старите легенди твърдяла, че маслодайната роза била пренесена от Мала Азия още в началото на робството и била засадена най-напред в околностите на днешния град Шипка. Затова и името на града идва от старобългарското название на розата „шипък“. Друга легенда пък разказва, че първите насаждания на Балканите били около гр. Одрин, а маслодайната роза украсявала най-често градините и сараите на пашите и бейовете, а след това се използвала за производството на розова вода, която от своя страна се превръща във важна стока на Одринския пазар. 

 

Розовата долина е едно от приказните кътчета на България и се намира в централните ѝ части, на юг от планинската верига Стара планина. Освен че покорява със своята красота, традиции и прекрасния аромат на рози, който можеш да усетиш навсякъде в района, то се очертава и като едно от най-важните места в страната за икономиката на държавата към днешна дата. Според последната информация (от 2015г.) районът обхваща следните общини: Антон, Гурково, Златица, Казанлък, Карлово, Копривщица, Мирково, Мъглиж, Николаево, Павел баня, Панагюрище, Пирдоп, Сливен, Сопот, Стрелча, Твърдица, Хисаря, Чавдар и Челопеч."Столицата" на розовата долина е гр. Казанлък, който още в годините на турското робство е бил наричан "турският гюлистан", защото "розите там растат по нивите на бразди, както картофите”.

 

Запитвали ли сте се защо именно този регион е толкова подходящ за отглеждането на маслодайната роза, че чак е наречен "долина на розите"? В различни области от страната са били правени опити за отглеждане на маслодайната роза и съответно за развиване на розопроизводството, но за съжаление резултатите не са задоволителни. Подбалканската долина крие своите тайни за успех - най-подходящ комплекс от почвено-климатични условия и надеждно защитен район (от студения вятър от север и от топлите течения от юг). Зимата е мека, а пролетта хладна и продължителна, а честите и краткотрайни превалявания през май-юни благоприятстват цъфтежа и образуването на етерично масло. Хладният и влажен въздух съдейства за образуване на изобилна роса по време на розобера. Всички тези фактори обикновено са налице в точния момент и това е отлична предпоставка за един ползотворен сезон. Разбира се, не всяка година природата е в унисон с очакванията на розопроизводителите, и се случва да има и не толкова добри реколти. 


В света се отглеждат 4 вида маслодайни рози: Rosa Damascena, Rosa Centifolia, Rosa Gallica и Rosa Alba. Българската казанлъшка маслодайна роза е от вида Rosa damascene Mill. f. trigintipetala (Dieck) и заема почти 100 % от площта на маслодайната роза у нас, а на ограничени площи се отглежда бялата маслодайна роза (Rosa alba L). Каква привилегия е да има кътче от нашата родина, на което тази не толкова широко разпространена роза да се чувства добре и да дарява с красота пространството и с поминък местните жители. А най-хубавото е, че именно този поминък прави страната ни уникална и я прославя по света.

 

Особеностите на този вид роза са любопитни и в следващите редове ще се запознаем с най-основните. Маслодайната роза има своите изисквания относно условията за отглеждане.Обича сравнително високите температури, като големите температурни амплитуди през деня и нощта са необходими за нарастването на цветните пъпки и за съхраняване на образуваното масло (през нощта температурата трябва да бъде поне 10 часа около 4°С, а през  останалата  част от деня – над 15°С). Чувствителна е откъм измръзвания, като пролетните причиняват по-големи загуби в сравнение с есенните. Отлично ѝ се отразяват добре огретите от слънцето места, защото обожава светлината. При недостиг на светлина цъфтежът се забавя, цветовете са малки и съдържанието на етерично масло намалява. Не е взискателна към вода и почва, но не трябва да се допуска засушаване, защото това ще ѝ навреди. Фазите на развитие на розата са: разпукване на пазвените пъпки, разлистване, бутонизация, цъфтеж и втори прираст. Развива мощна коренова система (до 5м дълбочина), а розовият храст се формира от 10-15 основни стебла и от множество странични разклонения, достагащи 2,5м височина. Листата ѝ са сложни, назъбени, покрити с власинки (предпазващи от прекомерно изпарение) и окапват през зимните месеци. Цветовете са събрани в съцветие от 4-5 цвята, като всеки отделен цвят тежи 2-2,5 грама.


В последните години все повече се обсъжда въпросът за създаване на Закон  за розопроизводството, който до момента съществува само във формата на проект. Такава законова регламентация е нужна, за да внесе ред и ясни правила в сектора, които да се прилагат еднакво и справедливо спрямо всички. "Да се гарантират минимални изкупни цени на розовия цвят, да се гарантира сортовата чистота на разсадите с маслодайна роза, да се вземат сериозни мерки срещу незаконните прекупвачи на розов цвят, които стресират пазара, както и да се осигури начин за създаване на подходяща техника за обработка на розовите насаждения" - това са част от исканията на българските  розопроизводители, розопреработватели и розотърговци, и изглеждат съвсем основателни. Горепосоченият проект е насочен главно към тези проблеми, а превръщането му в закон би стимулирало и развило розопроизводството, би разширило дейността и би повишило качеството и позициите на нашата страна в международния пазар (ако желаете да разгледате целия текст на проекта, посетете тази връзка).

 

Розопроизводството в България е нелек и дълъг процес, който датира от 1712г. В миналото розоварните (познати още като гюлпанати) задължително са се строели до чиста течаща вода, а преработката на розовия цвят се е извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. В началото на XX-ти век маслото се е дестилирало в медни дестилационни съдове, под­грявани на огън. Нестихващият към усъвършенстване и познание български дух подтиква българските розопроизводители да използват опита от производ­ството на ракия, за да създадат редица подобрения в процеса на производство на розово масло - чрез двойната дестилация се увеличава количеството на получе­ното масло и се запаз­ват изключител­ните му качества и аромат.

 

Днес продължават да се спазват традициите в розовоизводството, макар и самият процес да е леко променен и подобрен вследствие на новите технологии. Ценността на розовото масло се състои и в трудоемкия процес на добиването му - използва се главно човешкия труд в повечето етапи на производството. Освен това отглеждането на маслодайните рози е изградено от множество тънкости и търпение. Розовите насаждения изискват период на израстване поне 3 години, преди да дадат добра реколта, като срокът им за даряване на годна продукция е не повече от 15 години (след това се пресаждат, обикновено чрез резници от старите растения). Розоберът продължава 20–30 дни (от края на май до средата на юни) и се осъществява рано сутрин, преди да се е изпарила росата, защото розовите цветове бързо опадат и губят ценните си качества. Подходящ за откъсване е отвореният цвят, а не затворената цветна пъпка. Цветовете се преработват веднага, без отлагане, за да не се лишат от важните съставки. Розовото масло се извлича след двойна дестилация на розовия цвят, при която се използва бук за нагряване на казаните и голямо количество чиста вода. Розовият цвят, събран в чували (с премерено предварително тегло), се изсипва в казана и се смесва с вода в съотношение 5 към 1. След това се въздейства директно и индиректно с пара, за да се извлекат полезните елементи от цвета и да се получи първичният дестилат. При вторичната дестилация се отделя водата от маслото, преминавайки през специален съд, откъдето се получават двата продукта – розовото масло и розовата вода.

 

Изключителен и достоен за възхита е фактът, че розовото масло има над 300 съставки в различно съотношение. Те зависят от различни фактори: ранния час на розобера, климатичните условия по време на розобер, бързината на транспортиране до розоварната, дестилацията, съотношението вода – цвят и др. Любопитно е още, че розовото масло дори от две последователни сутрини е различно. Истинското розово масло при правилно съхранение (подходяща температура и съдове), е практически вечно, тъй като маслото е естествен консервант. Съществува начин, по който да се провери автентичността на розовото масло - то става на кристали и замръзва при температура под 17°C. А сега нека поговорим за розовото масло в цифри ! За производството на 1 кг розово масло, са необходими около 3000 до 3500 кг розов цвят, за един мускал - от 7 000 до 15 000 цвята, а за 1 кг розова вода - 1 кг розов цвят. Изкупната цена на килограм набран розов цвят стига до 4,50 лв, а  килограм розово масло достига цена над 8 000 евро. Цената на 1 грам розово масло възлиза на около 45 лв, а на 10 грама - 370 лв., като при продажбата задължително се дава оригинален сертификат за качество, който гарантира произхода му. За сравнение, цената на 1 грам злато към днешна дата е 41,99 лв.

 

Произведеното розово масло се из­мерва със специална единица за тегло, наречена мускал, който от своя страна е равен на  4,9844 гр. Традицион­ният мускал се състои от две части: външна дървена част — мускал, и по­ставено в него стъклено шишенце, наречено фиолка. През 1893 г. Алеко Константинов среща на из­ложението в Чикаго розотър­говеца Ганю Сомов, който бил известен с това, че съхранявал му­скалите с розово масло в пояса си и така ги разнасял по панаири и изложения, и впечатлен от неговата личност по-късно го из­ползва за прототип на така познатия ни образ на Бай Ганьо.

 

Днес почти 99% от производството на розово масло се изнася в чужбина, като България е световнопризнат доставчик на висококачествено розово масло. Най-големите потребители на българското масло от рози са САЩ и Франция, а сред новите пазари се очертават Азия, Япония, Тайван, Корея и Германия. За нуждите на българската продукция (най-вече парфюмерийна и козметична) се изразходват около 15 кг масло годишно. Данните от последните проучвания сочат, че засадените маслодайни рози се разпростират на около 38 хил. дка площ, като обезпокоителен проблем е това, че старите насаждения превъзхождат количествено новите. Освен това купувачът изисква качествен продукт, а за постигането на такъв са необходими редица спазени изисквания - започват от качествен разсад и не завършват с количеството и качеството на работната ръка. Бизнесът с маслодайната роза не е евтин, напротив, той излиза скъпо не само за потребителя, но и за производителя. 
  

Едно от най-разпространените приложение на продуктите от маслодайната роза е в областта на парфюмерийната и козметичната индустрия. Това е съвсем обяснимо, имайки предвид полезните свойства на розовото масло и вода, от една страна, и от друга - уникалният им аромат. Редица световни марки са вдъхновени от аромата на българската роза и създават години наред известни парфюми с нейно участие (Roberto Cavalli - "Just Pink", Elizabeth Arden - "5th Avenue" , Emporio Armani - "City Glam", Carolina Herrera - "Chic", Bvlgari - "Omnia Amethyste", Chanel - "Allure Sensuelle", Cacharel - "Noa Fleur", Dior - "Addict" и др.). Розовото масло и розовата вода се използват за успокояване и възобновяване на кожата.Те имат противовъзпалително, охлаждащо и успокояващо действие. Изключително много помагат при суха и възпалена кожа, сърбежи, при лечението на белези, спукани капиляри и алергии. 


Българската маслодайната роза има значителни лечебни качества и е източник на много витамини (сред които C, D, E, A и B3), както и на други полезни съставки - флавоноиди, цинк, лимонена и ябълчена киселина. Притежава спазмолитично, противосърбежно, обезболяващо, успокояващо и антимикробно действие. Може би не е толкова известен фактът, че в лабораторно изследване, тя активира антибактериална защита срещу 15 щама бактерии. В българската народна медицина венчелистчетата на розата се използват като слабително средство - общоизвестно е лекото слабително действие на сладкото, приготвено от цветовете на розата. Друго нейно успешно приложение е при стомашно-чревни заболявания и за регулиране на стомашната секреция.

 

Чаят от от рози има детоксикиращ ефект, подобрява циркулацията на кръвта и дейността на стомаха, има и обезболяващо влияние. Облекчава менструални болки, безсъние, премахва чувството на умора и депресия, може да се използва и като гаргара против афти в устата. Приготвя се от сухи (най-добрият метод за сушене е на директна слънчева светлина) или свежи цветове от маслодайната роза, като задължително те не трябва да бъдат третирани с пестициди. В търговската мрежа се предлагат редица био продукти, сред които и ефикасният чай от рози. Примерна рецепта за чай от рози можете да откриете тук. 
 

От цветовете на маслодайната роза можете да приготвите лечебно вино с невероятен аромат. За целта ще ви бъде необходимо още бутилка бяло вино и малко повече търпение. Не забравяйте, че съдържанието на алкохол в тази напитка не се променя и въпреки полезното въздействие, което оказва върху имунната система на човека, тя трябва да бъде консумирана с мярка. Ако идеята за такова вино ви е допаднала и желаете да си го приготвите у дома,  разгледайте тази рецепта. 


От листата на маслодайната роза може да се приготви сладко или сироп. Това е едно интересно и различно предложение за всички любители на сладката и сладките напитки. Рецептата не е сложна и не е нещо по-трудно от стандартните рецепти за сладка, но крайният резултат е впечатляващо възхитителен - силен цвят и аромат.  Информация за пълната рецепта за сладко от рози, можете да получите тук.

 

Пазарът предлага продукти за здраве, получени от маслодайната роза, които се приемат вътрешно и съдържат комбинация от целеви хранителни вещества. Те имат превантивен, разкрасяващ и лечебен ефект върху кожата, косата и ноктите. Такива продукти са, например: конфитюрът, бонбоните и локумът от рози. За повече информация относно тези продукти, посетете официалния сайт на производителя.


Според последните изследвания използването на розово масло върху кожата има успокояващ и релаксиращ ефект. То понижава кръвното налягане и забавя ускореното дишане. Вдишването на розово масло при ароматерапия намалява стреса и напрежението. А лекарите често предписват розово масло като съпътстващо лечение при проблеми със сърцето.


Празникът на розата е празник, провеждащ се ежегодно в гр. Казанлък през първата седмица на месец юни и е посветен на българската маслодайна роза. Има над 110 годишна традиция, като днес празникът е съхранил най-съществената част от древните ритуали, като пресъздава радостта от настъпващия розобер и гостоприемството на трудолюбивите казанлъчани. По стар обичай първият петък от месец юни е официалният празник на града – Денят на Казанлък, когато се коронясва новоизбраната Царица Роза и започват кулминационните тридневни тържества. Съботният и неделният ден са наситени с празнични събития, като акцентите са официалните ритуали Розобер и Розоварене в неделната сутрин и пъстроцветното Карнавално шествие на Казанлък в неделя на обяд, което е най-големият уличен карнавал в България.

 

Най-въздействащото и подходящо заключение на публикацията, посветена на ценното богатство на България - българската маслодайна роза, е отново български продукт - незабравимата песен на Паша Христова - "Една българска роза" :



"И не забравяй нито ден ти таз българска роза и мен.
Нека тя да ти напомня с ароматния си глас за Балкана, за морето и за всички нас "





Използвана информация и снимков материал:  http://www.damascena.net/http://saveti.framar.bg/,

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О