събота, 4 ноември 2017 г.

Якобиния (Юстиция)


Настоящата статия има удоволствието да ви представи едно великолепно растение, носещо екзотичния дух на своята родина - Бразилия, а именно якобинията (Jacobinia carnea). Известна още под името "юстиция", тя определено приковава вниманието със своята висока декоративна стойност - наситено зелени листа, с нежен блясък и грациозни цветове, събрани в класовидна форма. В някои раойони е позната още като "бразилско перо" - интересна асоциация с уникалното съцветие, от което сякаш  елегантно падат пера в различни посоки.  


За якобинията можем да кажем, че към момента не е широко разпространена у нас, но тепърва предстои нейното преоткриване. И вярвам, че всеки читател още към края на тази публикация, ще пожелае да има в цветната си колекция саксия с това чаровно цвете. Най-често срещаната якобиния е тази, която цъфти в розово, но съществуват юстиции, даряващи цветове, обагрени в бяло, жълто или червено. В естествената си среда се развива като храст и достига размери до 2 м височина, а в нашия климатичен пояс се отглежда като саксийно цвете.  Напомня в известна степен на друго южноамериканско цвете - пахистахис.


Създайте благоприятни условия за живот на вашата якобиния и тя ще ви се отблагодари щедро. Екзотичното бразилско цвете обича филтрираната светлина и топлината, като добре се развива и на места с шарена сянка. През летните месеци може да се отглежда навън, като задължително трябва да се предпази от жарките слънчеви лъчи. Поливайте редовно, но умерено. Проверявайте състоянието на горния слой на почвата - то ще ви подскаже за нуждата от напояване. През лятото напояването се осъществява веднъж дневно или веднъж на два дни. Влажността на въздуха трябва да се поддържа във високи нива. Обикновено цъфти през лятото и есента, като е възможен и целогодишен цъфтеж, въпреки че специалистите съветват да осигурим период на почивка след приключването на цъфтежа през есента.


Якобинията не е студоустойчива и е чувствителна към слани -  за растение, произхождащо от тропическите и субтропическите пояси, е съвсем нормално да не толерира студеното време. Ето защо с настъпването на есента, се прибира у дома в светло помещение (светлината трябва да е индиректна), в което температурите да не падат под 10-15°. Поливките са строго ограничени (до един - два пъти в месеца), торене не се прила - растението се оставя в пълен покой.


Удачната за якобинията почва е богатата на хранителни вещества и добре дренираната. Примерна почвена смес е тази, която е съставена от листовка, добре угнил оборски тор, пясък, торф, градинска почва. По отношение на подхранването можем да кажем, че то не се прилага често - достатъчно е да торим растението веднъж през пролетта, когато започва новия растеж, след което да повторим през лятото и ранната есен. Подходящият тор е този за цъфтящи растения, който можем да открием в търговската мрежа. Основните елементи, които трябва да съдържа са: азот - отговаря за растежа и формирането на здрави листа, фосфор - грижи се за изграждането на силна коренова система и насърчава цъфтежа, и калиий - влияе положително върху цвета и размера на цветовете, както и върху силата и здравето на цялостното растение. Торенето се прилага заедно с поливката, като се препоръчва преди това почвата да е влажна с цел по-доброто усвояване на веществата и предпазване от изгаряне на корените. Пресаждане се извършва веднъж на две до три години, като ежегодно може да се добавя нов слой почва. Счита се, че якобинията се чувства по-добре в по-малки саксии.


Подрязването се осъществява рано напролет, преди новият растеж да е започнал. Отстраняват се изцяло изсъхналите и увредените листа и стъбла, а прекалено старите и издължени клонки -до първия листен възел след основата. Прави се и т.нар. "прищипване" - отрязват се върховете на стъблата, за да се стимулира новото развитие. Така растението се сгъстява, развивайки се на ширина, а не на височина. Премахването на долните стъбла след приключване на цъфтежа, допринася за повече цветове в горните части.


Якобинията лесно се размножава чрез вкореняване на резници през пролетта и есента. Резниците трябва да са с дължина 10-12см и да са от връхните части на растението. Премахват се долните листа и се оставят само една двойка от горните. Засаждат в почвена смес, поливат се добре и се захлупват с буркан. За да се осигури необходимага влага, може да се използва и друг успешен метод за вкореняване - засадените саксийки се поставят в разрязана на половина пластмасова бутилка, след което се залепват двете части с помощта на тиксо и капачката на шишето се затваря. Периодично се полива, като се следи състоянието на почвата. Младите коренчета се появят до месец. Нововкоренените растения се пресаждат в по-голяма саксия и се третират като възрастни такива. 


Якобинията е устойчива по отношение на заболявания и вредители. Някои от често срещаните проблеми са свързани с падането на листата на растението, което може да се дължи на преполиване, засушаване, студено време. Сухият въздух причинява тяхното свиване и създава условия за разпространение на вредители. За да увеличаване на цъфтежа, винаги премахвайте прецъфтелите цветове. Сред неприятелите, които могат да нападнат якобинията, можем да посочим най-вече листнити въшки - те изсмукват соковете на растението и отнемат жизнените му сили, вследствие на което то става поддатливо и на гъбични заболявания. Ако забележите вредители, трябва да действате веднага, защото те се размножават изключително бързо - първоначално опитайте да ги премахнете механично, използвайки намокрен памук или сапунена вода. Процедурата трябва се приложи няколко пъти и ако след това няма положителен резултат, третирайте с инсектицид.





Използвана информация и снимков материал:www.pinterest.comwww.google.com,