Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


понеделник, 24 юли 2017 г.

Пустинна роза


Пустинната роза е сукулентен храст, който при правилните грижи и условия се превръща в невероятно цъфтящо растение. Слави се с дълготрайна продължителност на живот и може да се използва за бонсай. Тези от вас, които никога не са виждали адениум, било то на живо или на снимка, трудно биха могли да си представят нюансите на белите, розовите и червените цветове, които без много усилия и съвсем естествено преобразяват всяко едно място в специално. По нашите ширини се отглежда като саксийно цвете, което през летните месеци вирее отлично навън, а през зимата се прибира у дома, тъй като ниските температури не оказват благоприятно влияние върху него. Пустинната роза символизира силната любов, която устоява на всички трудности и препятствия.

Въпреки че наричаме адениума "пустинна роза", поради това, че произхожда от арабските земи, е по-правилно да се отнасяме към него както с растенията, виреещи във влажните тропически зони (например, хибискусът). За да се развива добре, пустинната роза се нуждае от светлина и топлина, като недостигът им води до удължени стъбла и слаб цъфтеж. Пълното огряване от слънчевите лъчи е най-благоприятно, въпреки че се допуска и отглеждане под частична сянка - счита се, че 6-7 часа директни слънчеви лъчи на ден са достатъчни. Оптималните температури са около 25° (вирее дори и при 48°). Адениумът не понася студа - издържа с леки увреждения на температурите около 4°, но тези под -1° причиняват увреждане. С настъпването на есента се прибира у дома и се приготвя за период на почивка. През зимата се държи в хладно помещение с температури около 10-12° и се полива веднъж месечно, като окапването на листата не бива да ви притеснява, защото то е нормално за този сезон. 

Почвата е добре дренирана и леко кисела (pH около 6). Примерна почвена смес е следната: 50% кокосов торф, 30% едрозърнест пясък, 10% дървени въглища и 10% счукани тухли. Диаметърът на саксията трябва да е малко по-голям от удвоения диаметър на най-дебелата част от стъблото на растението. Не засаждайте адениума на голяма дълбочина. Подхранвайте два пъти месечно през пролетта и веднъж месечно през останалата част от активния период, с течни торове за кактуси. 

В топлото и слънчево време корените абсорбират много по-бързо влагата в почвата. Ето защо е важно да се следи нейното състояние, което е сигурен индикатор за нуждата от вода. В горещите дни пустинната роза се полива ежедневно, а в по-хладните и облачни дни напояването се намалява до веднъж на няколко дни. Съществува и мнението, че колкото повече листа има пустинната роза, толкова повече се нуждае от поливане. Използвайте мека и престояла вода, със стайна температура. Не позволявайте задържане на вода в почвата, защото това води до загниване на кореновата система - проблем, който можете да избегнете с регулирано поливане и добре дренира почвена смес. Не бива да забравяме, че трайното засъхване на почвата също причинява увреждане на растението. Пустинната роза обича да бъде периодично пулверизирана с вода, като по време на цъфтеж не бива да се пръскат цветовете.


Адениумът расте бавно и не е необходимо да се пресажда всяка година - достатъчно е веднъж на три години за възрастните растения и всяка година за младите такива, като новата саксия трябва да бъде един размер по-голяма от предходната. Пресаждане се извършва през пролетта, когато е и времето за подрязване на двугодишните и по-големи растения - премахват се изсъхналите, тънките и удължените клонки.

Размножава се най-често чрез вкореняване на връхни резници с дължина около 10-12 см. Оставят се за няколко дни да засъхнат и се засаждат в малки саксии с пясък, а появата на коренчета можем да очакваме до 6 седмици. С цел увеличаване на влажността някои цветари ги покриват с найлонови торбички, които прикрепят с помощта на ластик. Същият ефект се постига и чрез захлупване с буркан. Вкоренените по този метод растения не образуват така характерните дебели стъбла. Адениумът се размножава и чрез присаждане на калеми върху основа (която може да бъде олеандър, например). Опитът показва, че новопоникналите или нововкоренените адениуми не бива да се зазимяват. 



Цъфтежът започва през април - май и продължава до септември месец. Самите цветове се задържат до 2 седмици. Честото пресаждане нарушава цъфтежа, тъй като растението се нуждае от период за адаптация и време за изграждане на коренова система, която да изпълни новата саксия. Недостъгът на светлина може да е причина за отсъствието му. Неосигуряването на период на почивка и дефицитът на хранителни вещества също водят след себе си идентични последици.

Пустинната роза е устойчива по отношение на вредители и заболявания. Най-често се случва загниването на корените и развитието на гъбични заболявания вследствие на излишък на вода и нейното заддържане в почвата. Пожълтяването на листата сигнализира за преполиване и липса на подхранване, а тяхното почерняване показва, че температурите са по-ниски от допустимите. Покафеняването на крайщата им пък говори за недостиг на вода или хранителни вещества. 



Използвана информация: