четвъртък, 13 април 2017 г.

Гардения


Нежна и изящна, деликатна и прекрасна, гарденията несъмнено пленява всяко сърце, което цени природната красота. Родом от тропическите и субтропическите части на Африка, Азия, Мадагаскар и Тихоокеанските острови, тя очарова с белите си силно ароматни цветове и вечнозелените си лъскави листа. Високата ѝ декоративна стойност привлича все повече и повече почитатели, въпреки че гарденията се възприема за капризно и трудно за отглеждане растение. Наистина, тя изисква повече и по-специални грижи, но когато те са приложени правилно и уместно, задоволителните резултати ще бъдат налице. В естествената си среда гарденията вирее като високорастящ храст, достигащ размери над 2 метра височина. Климатът по нашите ширини не позволява тя да бъде отглеждана като градинско цвете и поради това тя е разпространена като саксийно растение. Най-популярна и най-често срещана е Жасминовидната гардения (Gardenia jasminoides).



Всички ние се възхищаваме на богато цъфтящата гардения, а ключът за постигането на този резултат се крие в осигуряването на подходящите и правилни условия за развитие на това уникално цвете. Гарденията се нуждае от много светлина, като благоприятно ѝ се отразява местоположението, което е в близост до прозорец. Стая с южно изложение е идеална за вашата гардения, но във всички случаи преките слънчеви лъчи трябва да бъдат избягвани. През пролетта, лятото и есента растението получава необходимото количество светлина по естествен начин, но през зимата денят е къс и наличието на слънчева светлина се оказва недостатъчно - затова тя се допълва с изкуствена.


Практиката показва, че през топлите месеци можем да изнесем гарденията навън, като я поставим на място с шарена сянка. Важно е да се отбележи, че тя не толерира температури под 7-5 °C и със захлаждането и понижаването на температурите през есента, тя се прибира отново у дома. Поначало гарденията не обича честите премествания, затова е хубаво добре да подберете местоположението, както за периода, когато е вътре, така и за този, когато е навън. Тя е известна като растение на топлите дни и хладните нощи, като оптималните температури за нея за между 15 и 25 °C. През зимата може да се отглежда и в хладно помещение, като в този случай се преустановява поливането и подхранването и се осигурява период на покой (от 4 до 6 седмици).


Изключително важен фактор се оказва влажността, както на почвата, така и на въздуха. Гарденията предпочита относителна влажност на въздуха 50-60%, като това изискване се превръща в проблем най-вече през зимните месеци, когато се отоплява помещението. Особено неблагоприятно влияние за гарденията имат отоплителните системи с горещ въздух и поради това гарденията не бива да бъде изложена именно на такова въздействие. Как можем да повишим нивата на влажността на въздуха? На първо място, чрез пулверизиране с вода във въздуха и по самото растение, като се избягва мокрене на цветните пъпки. Друг вариант е да оставим съд с вода и камъчета в близост до гарденията или да използваме уреди, пригодени за овлаждяване на въздуха. През лятото може да се "къпе" отвреме навреме. Така ще предпазим растението и от вредители, които виреят в суха среда.  Почвата също трябва да се поддържа влажна, но не и постоянно мокра. Поливането е умерено и редовно (на 4-5 дни), като се препоръчва водата, с която се напоява да бъде мека, със стайна температура и да бъде преварена - чешмяната вода съдържа елементи, които не се отразяват добре върху гарденията. Проверявайте периодично горния слой на почвата и ако той е сух, това означава, че е дошъл моментът за поливка.


Гарденията обича богата на хранителни вещества почва, която задължително трябва да бъде дренирана и кисела (pH между 5 и 6). Подходящи за нея са почвените смеси за азалии, рододендрони, камелии. За обогатяване на почвата можете да добавите иглолистна тор и борова кора. Подхранване се прилата веднъж на две седмици през активния сезон (пролетта и лятото) заедно с поливането, като се препоръчва да се използват разтворими торове, които да са специализирани за киселолюбиви растения. Към водата за поливане е добре да добавим няколко капки оцет или лимонов сок. Опитните градинари съветват да сложим ръждиви пирони в почвата, тъй като гарденията обожава елемента желязо и често страда от недостига му. Можем да я подхраним още и с утайка от кафе - тя съдържа азот, магнезий и калий в богати количества. Пресажда се веднъж на няколко години. Специалистите препоръчват, когато си закупим гардения, да я пресадим веднага в малко по-голяма саксия и в подходящата почвена смес. Нормално е известно време след това растението да се климатизира и да не бъде в пълния си блясък или да паднат част от цветните пъпки и листата му. Подрязването се осъществява след цъфтеж, като се премахват изсъхналите стъбла, ако има такива, и леко се прищипват върховете с цел оформяне и насърчаване на растежа.


Гарденията изглежда елегантна и прекрасна по време на цъфтеж, но тя не губи своя чар и в останалото време - убедителен факт, който я нарежда сред най-разпространените и предпочитани цветя. Цветните пъпки се залагат при температура около 18 °C, като при по-хладна среда растението боледува, а при по-високи температури цъфтежът се забавя за сметка на развитието на зелена маса. Цъфтежът започва обикновено през месец март и продължава до няколко месеци след това, като е възможно да завърши чак през октомври. В добри условия и ако растението е здраво и развито, то може да произведе 30 - 40 броя цветове през един сезон, като те първоначално са снежнобели, а към момента на прецъфтяване е възможно да придобият жълтеникави оттенъци. Цветовете могат да се оцветят в жълто и когато бъдат намокрени. Прецъфтелите цветове се премахват с цел да се насърчи следващият цъфтеж.


Проблемите, свързани с растението, са свързани обикновено със следните фактори. Когато пъпките или цветовете падат, това се дължи на резки промени в температурата, по-високи температури, засушаване, сух въздух или преместване. Пъпките не се отварят при липса на влажност, а размерите им са дребни при дефицит на азот. Отсъствието на цъфтежа може да е причинено и от липса на торене.


Пожълтяването на листата на гарденията се дължи на недостиг на желязо (най-вече във варовити почви), преполиване или заддържане на водата (предизвикват гъбични заболявания на кореновата система), неправилно подбрана почва. Решението е да обогатите почвата с желязо (можете да приложите гореспоменатия пример с ръждивите пирони, които се слагат в нея), да подхранвате редовно, да пресадите растението ако е в неподходяща почва и да осигурите добър дренаж и регулирано напояване. Положително влияние ще окаже и поръсването на почвата със зелен камък или т.нар. "железен сулфат". Ако сте изпълнили тези изисквания и няма положителен резултат, то обърнете внимание на водата, с която поливате - тя не трябва да е варовита, а напротив - мека и най-добре преварена, с добавка от няколко капки оцет или лимонов сок. Появата на петна по листата, най-често кафяви, е белег за развитието на гъбични и бактериални инфекции. Най-често са причинени от преполиване или от другата крайност - засушаване. Те се третират с фунгицид веднъж или два пъти седмично в продължение на няколко седмици. Препоръчително е да се премахнат увредените части. Окапването на листата се дължи на рязка смяна на температурата на средата.


Размножаването на гарденията успешно се получава чрез вкореняване на резници в почва или във вода. Резниците се отрязват от горната част на стъблото, под листен възел и са с големина около 10-12 см. Те трябва да се взимат от здраво и добре развито майчино растение. Най-добрият период за това е началото на лятото. Премахват се всички долни листа и се оставят 2-3 на върха на резника. Засадете резника в малка саксийка с почвена смес от торф, пясък и градинска почва и полейте добре. За да се вкорени резникът, се нуждае от висока влажност и температури между 20 и 25 °C - покрийте саксийката с пластмасова бутилка или буркан и я оставете на светло място (без директни слънчеви лъчи). Можете да изградите своебразен парник, като разрежете наполовина пластмасова бутилка с подходящи размери, поставите в нея саксийката с резника и след това зелепите двете половини на бутилката. Поливайте внимателно и следете състоянието на почвата -  тя трябва да е влажна, но не и мокра, като не бива да задържа водата. Очаквайте появата на коренчетата до два месеца след засаждането на резниците.



Другият метод за вкореняване  - във вода, също изисква известна доза търпение. Поставете резника в бурканче или чашка с малко количество вода, като наблюдавате и контролирате нейното ниво. И при този начин за размножаване има интересна хитрост. Напълнете прозрачна и малка бутилка (за предпочитане е стъклена) с вода и предвиждайки размера на нейното гърло, омотайте резника в средната му част с хартиена кърпичка или салфетка. След това го поставете в бутилката и внимателно притиснете, за да се запълни отвора - намотката от хартия играе роля на коркова тапа, която ще затвори бутилката и по този начин ще увеличи влажността в нея и ще предпази водата от изпаряване. Нагледно проследете този процес в следващато видео:



Експеримент - вкореняване на гардения в почва

Ще проверим ефикасността на метода за вкореняване на гарденията в почва, като заложим резник от здраво растение в малка саксиика, която поставяме в разрязана на половина пластмасова и прозрачна бутилка от 5л. Поливаме добре и залепваме двете части на шишето. Резникът е заложен в началото на месец септември.

 

Днес, 29.05.2018г., отчитаме около 6 месеца след засаждането на резника и резултатите са положителни. Наличието на нови пораснали листа е белег за успешно коренообразуване. Извадих саксийката от бутилката и пресадих растението в нова саксия  (по-голяма по размер). При пресаждането забелязах коренчета, които се сетих, че е хубаво да снимам едва след като засадих цветето :) Полях добре и оставих малката гардения на място, защитено от слънцето. Ще проследим последващото развитие на нововкорененото цвете и с нетърпение и любопитство ще очакваме цъфтеж.



Очаквайте обновяване!



Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com