четвъртък, 9 март 2017 г.

Магнолия


Магнолията е световно ценено растение не само заради впечатляващите си цветове, но и поради внушителните си форми и красота, която внася във всяка градина. С изумителната си продължителност на живота между 90 и 120 години, растейки като храст или дърво, магнолията произвежда ефектни и ароматни цветове в розово, бяло, лилаво, червено, жълто или съвършена смесица между някои от тези багри. Част от видовете са вечнозелени, с бляскави листа, а други са листопадни - както повечето дървета у нас листата им окапват с настъпването на есента, за да се възродят отново през пролетта. Разновидностите на това уникално растение надброяват 200 броя, и са родом от умерените, субтропичните и тропичните зони на югоизточна Азия, източните части на Северна Америка, Централна Америка, Карибите и части от Южна Америка.


Магнолията е сред най-древните растенията по нашата Земя, датиращи още преди 100 милиона години, за който факт свидетелстват многобройните фосили. Сведенията сочат още, че нейната поява предшества тази на пчелите. Удивително е как е успяла да устои на промените и трудностите на времето и климатичните особености, непроменяйки своята същност и вид - днешната магнолия съответства изцяло на древната. Поради тази причина символиката на това невероятно цвете се свързва със стабилността и изяществото, които се запазват през годините. На много места по света се възприема като олицетворение на дълголетието. Според езика на цветята магнолията притежава различни значения в зависимост от нейния цвят - бялата магнолия означава невинност и чистота, розовата - женственост и любов, жълтата - слънце и радост, лилавата - кралско дойстойнство. Освен любопитна символика, магнолията притежава редица лечебни качества - използвана е от традиционната китайска медицина за лечение на лошо храносмилане, заболявания на белия дроб, далака, дихателните пътища, безсъние и др.


Преди да се заемете с приятната задача да отглеждате магнолия във вашата градина, е добре да знаете няколко основи предпоставки за постигането на задоволителни и впечатляващи резултати в това начинание. Магнолията е растение, което не може да вирее в затворено помещение и най-добре се чуства, когато е засадена навън при подходящи условия. Допустимо е нововкоренените растения да бъдат гледани известно време в саксии, след което е наложително да се засадят в градината. Важно е да прецените с какво пространство разполагате и какъв вид магнолия желаете да отглеждате - имайте предвид, че не всички сортове са подходящи за нашия климатичен пояс. Възниква въпросът кога е правилният момент за засаждане - по нашите ширини, както листопадните, така и вечнозелените магнолии е най-добре да бъдат засадени в градината през пролетта, като в първите месеци благоприятно им се отразява редовното торене и напояване. При закупуването на избрания вид, обърнете внимание на размера - препоръчително е той да бъде около 1 м (обикновено с тази големина са растенията на 3 до 5 години) - и на контейнера, в който е засадена фиданката - трябва да е голям и корените да са стабилни в едра бала. 


Магнолията обича слънцето и ето защо най-подходящото местоположение за нея е това, което е най-огрявано от слънчевите лъчи, като се допуска и частична сянка. То трябва да бъде защитено от вятър и течения, с цел да се предпази и удължи цъфтежът. Изберете точното място за нея, защото тя не обича преместването. Нейната коренова система е слабо разклонена и при едно пресаждане, тя лесно може да се повреди. Почвата е необходимо да бъде добре дренирана и богата на хранителни вещества, като се препоръчва и добавянето на леко кисела почва (pH 5 - 6.5) към почвената смес - горската почва е едно добро решение. За подхранване е подходящо прилагането на добре угнил оборски тор, както и кора от иглолистни дървета (мулч). Мулчът повишава киселинността на почвата, запазва влагата и не позволява израстването на плевели. Нуждае се от редовно поливане, особено при продължително засушаване на времето. По време на цъфтеж и в летните горещини се препоръчва и по-обилно напояване. Магнолията издържа да температури до -30° и въпреки това е добре малките растения да бъдат зазимени. Корените се покриват с тор, шума или мулч. Резитба не се препоръчва да се прави, защото най-активните пъпки се образуват по младите клончета. Размножаването на магнолията чрез вкореняване на резници е труден и продължителен процес - ето защо е по-добре да закупите добре вкоренено растение.


Специалистите разделят магнолиите на два основни вида - вечнозелени и листопадни, като последните се поделят на цъфтящи преди разлистване и цъфтящи след разлистване. Основната разлика между вечнозелените и листопадните магнолии е, че лиспопадните губят своите листа през зимните месеци, докато вечнозелените - не. В следващите редове ще разгледаме едни от най-разпространените видове сред двете категории.



Вечнозелени магнолии

Сред най-разпространените за отглеждане вечнозелени магнолии е Magnolia Grandiflora  - дървовидната или т.нар. "едролистна " магнолия. За нея е характерно, че расте много бавно и достига до 27.5 м височина, като се превръща в здраво и красиво дърво. Родом от южните части на САЩ, този вид притежава тъмнозелени лъскави листа и ароматни бели цветове, които от своя страна достигат внушителни размери - до 30 см в диаметър. Цъфтежът започва от късна пролет и продължава през лятото, като уханието, с което покорява, притежава деликатни лимонови нотки. Едролистната магнолия е подходяща за отглеждане у нас, като се счита, че издържа успешно и без щети на температури до -18°, а в ботаническата градина в Балчик се намира една от най-старите на Балканите.


Смята се, че вечнозелените магнолии предпочитат по-топлия климат, ето защо не е изключено една вечнозелена магнолия да се превърне в листопадна, ако е изложена на по-хладен климат. Пример за такъв вид е Magnolia virginiana. 



Листопадни магнолии, цъфтящи преди разлистване

Magnolia Liliiflora - Лилиевоцветна магнолия - достига до 4 м височина. Цветовете ѝ са чашковидни, наподобяващи лилия, като отвън са лилави, а отвътре - бели. Цъфти обилно през ранна пролет, преди появата на листната маса. Достоен за внимание е култивираният вид "Nigra", която се отличава с по-наситени и тъмни багри и произвеждането на вторичен цъфтеж.


Magnolia soulangeana - Суланжова магнолия. Това е ранноцъфтяща магнолия, която е хибрид. Развива се като храст и може да достигне 3 м височина. Цъфтежът се появява преди разлистването ѝ, а самите цветове са чашковидни и са решени в нюанси на бяло, розово, лилаво. Има наличие на слаб аромат.


Magnolia "Susan" - Магнолия Сюзън. Характеризира се с обилен, ароматен и продължителен цъфтеж в розово - пурпурни нюанси. Подходяща е за по-малки градини. 


Magnolia denudatа - Гола магнолия. Достига височина до 6 м, цветовете ѝ са бели и с формата на чашка. Ароматна е. 


Magnolia stellata - Звездовидната магнолия. Тя расте на най-малка височина - до 1,5 м. Цветовете ѝ са бели и с форма на звездички. Цъфтежът е обилен и ароматен. 



Листопадни магнолии, цъфтящи след разлистване

Magnolia obovata  - Обратно-яйцевидна магнолия. Дървовиден вид, с големи цветове и листа, както и със силен аромат.    


Magnolia tripetala - Чадъровидна магнолия. Листата достигат големина до 60 см. Цветовете са бели и също се отличават с внушителни размери.  







Използвана информация и снимков материал:  www.pinterest.comwww.google.com

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О