понеделник, 6 февруари 2017 г.

Хипеаструм (Амарилис)


Хипеаструмите или т.нар. "стаини лилии", са предпочитани и обичани растения, които впечатляват с изящните си цветове в разнообразни багри и изтънчена форма. Известни са под наименованието "амарилиси", въпреки че те не приспадат към конкретния род Амарилис, но наподобяват в огромна степен на неговите представители. Разликите между тях са свързани с родината, големината на луковицата, размера и броя на цветовете, наличието на аромат и разпространението им. В този ред на мисли е добре да отбележим, че в настоящата статия ще използваме наименованията "амарилис" и "хипеаструм", за да обозначим едно и също растение. Макар в естествената си среда хипеаструмът да вирее в тропичните и субтропични райони на Америка, лесно можем да му осигурим подходящите условия и у дома, където най-подходящо е да го отглеждаме като саксийно цвете. Ако положите необходимите грижи, то несъмнено ще се наслаждавате дълго на удивителния и величествен цъфтеж на това прекрасно цвете. И когато казваме "дълго време", това съвсем не означава няколко години - правилното отглеждане обещава продължителност на живота на луковиците от 15 до 20 години!



В превод hypeastrum означава "рицарска звезда" и напълно съответства на същността и излъчването на това растение. Хипеаструмът се захваща от луковица и цъфти основно през зимата или пролетта, като е възможен повторен цъфтеж през септември месец. У нас се предлага разнообразие от цветове и видове (едноцветни и двуцветни), които можете да откриете в магазините и борсите за цветя. Когато избирате съответния вид, освен от предпочитанията за цвят, трябва да се ръководите и от състоянието на луковицата - тя трябва да е здрава, голяма (диаметър минимум 10 см) и обезпаразитена. Смята се, че големите луковици произвеждат и по-големи цветове. Любопитен факт е, че в луковицата на амарилиса се развиват едновременно няколко съцветия, като всяко едно се формира след четири листа - така по броя на листата може да се предвиди колко цветове можем да очакваме.


Опитните градинари съветват преди засаждането да потопим корените на луковицата във вода със стайна температура за няколко часа до едно денонощие, за да стимулираме растежа. Самата луковица не бива да се мокри, защото може да загние или да развие бактериални заболявания. Размерът на саксията трябва да се съобрази с този на луковицата - общото правило за засаждане e 2/3 от нея да бъде в почвата и 1/3 - над нивото ѝ, а разстоянието от луковицата до стените трябва да е около два пръста. Амарилисът не толерира широките пространства, затова подсигурете малка саксия, съответваща на гореизложеното изискване. Почвената смес трябва да е богата на хранителни вещества, да е въздушна и отцедлива. Дренажът на дъното на саксията е задължителен - за повече информация относно правилното му изграждане, прочетете статията Как да направим добре дренирана почва? в този блог.


Хипеаструмът обича топлината и светлината, като оптималните за него температури са около 20 °. Перфектното за него място е прозорец с югоизточно изложение. Счита се, че именно топлината е факторът, който събужда луковицата. Директната слънчева светлина води до по-бързото увяхване и прецъфтяване на цветовете. Важно е да се отбележи, че поливането започва при появата на листата, а не при засаждането на луковицата. Препоръчва се поливане 1-2 пъти седмично, като с цел избягване на загниване на луковицата, е по-добре да сипвате водата в чинийката на саксията, като не ползволявате задържането ѝ. Преполиването води до сигурното унищожаване на растението. Подхранването се прилага  преди цъфтеж, като предпочитаният хранителен елемент е калий. Пресаждането се осъществява веднъж на 2-3 години, като след всеки активен период е хубаво да се сменя горния слой на почвата. 


Размножаването става чрез разделяне на образувалите се детки от луковицата, след цъфтежа. Съществува още един метод, с който да уможите броя на вашите растения, и макар да изглежда странен  и сложен, той дава резултат. И в този случай размножаването се осъществява след приключване на цъфтежа. Изрязва се цялата листна маса до основата на луковицата и след това се премахва повръхностната ѝ обвивка, която обикновено е с тъмен, кафяв цвят. С остър инструмент се разкопава около луковицата, като се внимава да не бъдат засегнати корените, които от своя страна трябва да останат в почвата. С нож се прави разрез на кръст до почвеното равнище (т.е не се разрязва докрай луковицата), така че да се получат 4 сегменти от нея. На мястото на разрезите се поставят метални пръчки. След 4 месеци се появява растеж от дъщерните луковици, които се разделят обикновено през пролетта на следващата година и цъфтят на третата година. В следващото видео можете да проследите този нестандартен вид размножаване и нагледно:


Температурата оказва влияние върху продължителността цъфтежа - обикновено цветовете се задържат около 2 седмици, но ако е прекалено топло, то увяхването ще настъпи много по-бързо. Добре е да завъртате периодично саксията, с цел цветоносът да не се изкривява вследствие стремежът му към светлината. За да предпазите цвета от пречупване от собствената му тежест, поставете в саксията опора и го завържете за нея.


След цъфтежа цветоносите се отрязват с помощта на подострена градинска ножица на 10 см височина от основата. За няколко месеци растението развива листна маса, като през този период то може да бъде изнесено навън, на място с шарена сянка (ако сезонът позволява). След това листата пожълтяват, изсъхват и се отрязват, луковицата се изважда и се оставя на хладно място в покой за 2-3 месеца. Допустимо е да оставите луковицата в почвата, като подмените само горния и слой и прекратите всякакво поливане и торене за времето за почивка.








Използвана информация и снимков материал: https://bg.wikipedia.org/http://gradinata.bg/, www.pinterest.com, www.google.com