четвъртък, 1 декември 2016 г.

Розата на Шарон


Любителите на цветята, следящи блога, знаят, че в него вече беше разгледана подробно темата за хибискуса, който се нарежда във водещите позиции на класациите за най-обичани растения, които отглеждаме у дома. Припомняйки си въпросната статия Хибискус, която ни запознава с тези невероятни творения на природата, плавно се пренасяме в настоящата публикация. В нея ще спрем вниманието си върху един конкретен вид хибискус, който пленява със своята красота, форма и непретенциозен характер, като разгледаме неговите особености и отличителни белези. Достигайки до финалните редове, вече ще сме се убедили защо растениeто, известно с имената - "сирийски хибискус (роза)", "дървовиден хибискус", "дървовидна ружа",  "градински хибискус", "Althea" и "розата на Шарон (Шарън)" - заслужава отделно и специално място в нашия блог.


Розата на Шарон е родом от Азия. Възприета е за национално цвете на Южна Корея, където е наричана "Mugunghwa", което в превод означава "безсмъртие" и "неизчерпаемо богатство". Тя присъства като символ в герба и редица други документи, като банкноти, пощенски марки и емблеми. Любопитен факт е, че по времето на династията "Goryeo" (918-1392г.) се връчвало на тези, които успешно преминат гражданската служба лист, който бил направен от "mugunghwa". Корейците, борейки се за своята независимост срещу Япония, засаждали дървовидния хибискус в знак на техните нестихващи мечти за независимост. Така това растение придобива символиката на необуздания и непреклоним дух на корейската нация. 


Градинският хибискус по своята същност е дърво, за което се счита ще има продължителност на живота до 100 години. В естествената си среда, достига височина до 4 метра. Отглежда се най-вече като храст, като може да се оформи като жив плет или ограда. Образува стабилна коренова система, здрави стъбла, които придобиват сив цвят при възрастните растения. Цветовете биват кичести и некичести, обагрени са най-вече в бяло, розово, лилаво, червено и привличат птици и пеперуди. Листата се различават от тези на китайската роза, например, с това, че са по-заострени и тесни, а с настъпване на есента те окапват.


Розата на Шарон е студоустойчива, като по нашите ширини спокойно може да прекара зимния период в градината. Възможно е при температури под -25º да има частично измръзване на надземната част от растението, но това не довежда до цялостното му погубване. В края на есента се препоръчва да се добави допълнителен слой почва към основата, като целта е да се предпази кореновата система.



За да ни радва с очарователните си цветове през цялото лято, е необходимно да засадим дървовидния хибискус на добре осветено от слънцето място. Положително се отразяват и местата с частична сянка. Хубаво е да имаме предвид, че дървовидната ружа изисква пространство, затова е добре да не засаждаме в непосредствена близост други растения около нея. Засаждаме растението в дупка, с дълбочина равна на два-три пъти ширината на корените на хибискуса, като уплътняваме добре с почва в основата. Почвата трябва да бъде пропусклива, дренирана и богата на хранителни вещества. Отлично се отразява и натуралното обогатяване на почвената смес, което служи за естествено подхранване (повече за него - Как да обогатим почвата за цветята с естествени средства?). Торенето се прилага два пъти - един път рано напролет и втори път късно есента. 


Напояването трябва да бъде редовно и умерено, като се избягва преполиването, което от своя страна води до загниване. Поначало розата на Шарон е сухоустойчива, но едно засушаване би възпрепятствало както растежа, така и цъфтежа, затова категорично трябва да се избягва. През летните месеци е нормално по-честото полива, като съветът на опитните градинари е да се избягват горещините и да се напоява сутрин или вечер.


За да се насърчи растежът и цъфтежът, рано напролет се извършва подрязване на храста, което не е задължително, но е препоръчително. Опитните градинари съветват резитбата да се направи над листен възел и под наклон. Общото правило при подрязването е да се премахва около 1/3 от растението всяка година. Отрязват се също и изсъхналите и увредени клони. Освен с цел развитие, подрязването се прави и с цел оформяне на растението. Градинският хибискус се размножава най-лесно чрез вкореняване на резници под буркан и това може да се реализира именно в този момент. 


Както беше вече споменато, формата основно може да бъде храст, плет или дърво. За повече информация относно оформянето на хибискуса във вид на дърво, прочетете публикацията Как да придадем на цветята форма на дръвче? в този блог. 


Един от най-често срещаните проблеми, свързани с дървовидната ружа, е опадането на цветните и пъпки. Цветните пъпки падат, когато растението е подложено на стресови условия - например, оскъдно поливане, прекалено торене. Важно е влажността на почвата да се поддържа еднаква, а това означава, че не бива да се допускат резки преходи от преполиване към засушаване и обратното. Следователно, регулираното напояване се оказва основно решение на този проблем. 





Използвана информация и снимков материал: www.google.comwww.pinterest.com

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О