събота, 27 август 2016 г.

Как да се грижим за бонсай?


Бонсай е древно японско изкуство за отглеждане на умалени растения, което днес се установява като страст за всички, които обичат нестандартното и различното. Думата "bon-sai" или на японски  " 盆栽 " означава "градинарство в поднос", като самото наименование разкрива идеята на отглеждането на бонсай - да се създаде миниатюрна, но реалистична презентация на природата във формата на дръвче, отглеждано в саксия. Важно е да се отбележи, че бонсаят не е специализиран вид - джудже, а всяко едно растение със здраво стъбло може да бъде превърнато в бонсай. 


Преди да се запознаем с техниките по оформяне и отглеждане на бонсай, нека се пренесем в Древен Китай, където всъщност се е зародило това изкуство и откъдето е пренесено в Япония, а едва към 1900-ната година се появило и в Европа. 


Една от най-старите легенди разказва за династията Хан (206 г.пр.н.е - 220г), по време на която императорът решил да събере в своя двор красотата на цялата империя - хълмове, долини, езера, рекички и причудливи дървета, макар и в малък вариант. Тогава това майсторство било наречено "pun-sai". Друго предание ни запознава с живота на китайския поет Гуен Минг, който започнал да отглежда хризантеми в саксии и така направил още една крачка в утвърждаването на тази способност. С течение на годините този талант бил пренесен в Япония, където под влиянието на будистките монаси бил популизиран и разработен. Първоначално бил предназначен само за благородническата класа, но с китайската инвазия по тези земи постепенно това изкуство започнало да се практикува от всички. 


На пръв поглед отглеждането на бонсай изглежда трудна и непосилна задача, но реално това не е така. Най-напред е необходимо да изберете най-удачните за нашите ширини разновидности, които да превърнете в бонсай и да проучите дали  желаният вид се отглежда във външни или вътрешни условия. Именно според този критерий разграничаваме външни и стайни бонсаи. Отглеждането на външните бонсаи не се различава от грижите, които полагаме по развитието на съответното дърво в естествените му размери и среда. Докато вътрешните бонсаи се нуждаят от малко повече внимание по отношение на фактори като вода, светлина и топлина. Изборът на бонсаи се ръководи и според цъфтежа, формата на листата, според това дали искаме да създадем миниатюра на някое любимо цвете, плодородно или неплодородно дръвче.


Вероятно ви е направило впечатление, че бонсаите се отглеждат в малки и плоски саксии, приличащи на поднос. Най-подходящи са керамичните саксии, като техният размер трябва да съответства на размера на растението. Осигуряването на дренаж е задължително, защото така растението ще бъде защитено от загниване, причинено от заддържане и неоттичане на водата. Търговската мрежа разполага с готови почвени субстрати, които са подбрани специално за бонсай и в които той се развива и чувства най-добре. Почвата трябва да бъде богата на хранителни вещества, да е отцедлива и въздушна. В състава на почвения микс се препоръчва да присъстват следните елементи: от неорганичен произход - акадама (тя придава стабилност, добра пропускливост на водата и въздуха), пемза (задържа водата и укрепва корените), лава, едър пясък; и от органичен произход - борова кора, торфен мъх, биохумус, компостирана оборска тор. За съдържанието на почвата има голямо значение и видът на съответното растение и неговите предпочитания. Ако сами приготвяте почвената смес, то задължително трябва да се погрижите за нейното пълно обезпаразитяване. Тя може да се използва както за засаждане, така и за пресаждане, което от своя страна се осъществява веднъж на 3 години. Подхранването обикновено се прилага при пресаждането. 

Водата е изключително важна за доброто развитие на бонсая, като се препоръчва поливането с дъждовна или престояла вода, чието съдържание на хлор е минимално. Колко често трябва да бъде напоявано растението зависи от неговия вид и размер, от годишното време и климата, от саксията и почвената смес. Ето защо няма универсален подход, който да важи за всички видове. Наблюдаването на бонсая е най-сигурното решение, което ще ви послужи като отличен индикатор за нуждите му. Винаги следете горния слой на почвата, като леко го разровите с пръст или пръчка - когато той е сух, това означава, че трябва да полеете. Някои цветари напояват бонсая, като поставят за около 10 мин саксията в напълнен съд с вода и след това я оставят да се отцеди за същото времетраене.


По отношение на най-благоприятното местоположение за отглеждане на бонсай от значение е дали той е външен или стаен. Външният бонсай се нуждае от светлина най-малко 4 часа на ден, като за някои видове е необходимо да се осигури местоположение с частична сянка. Изискванията му са идентични с тези на растенията в естествената им среда. Някои разновидностти не издържат ниските зимни температури по нашите ширини и поради това е необходимо да бъдат прибирани у дома, за да се предпазят от измръзване. Други пък не понасят директните  и силни слънчеви лъчи, които изгарят листната маса - за тях местоположението трябва да бъде с шарена сянка.


При стайните бонсаи има една любопитна и значима особеност - те се нуждаят от период на покой, по време на който годишният цикъл на растеж приключва и растението се нуждае от почивка и възстановяване на силите за новия сезон. Растението "заспива", когато светлината и температурите постепенно намаляват. Друга специфичност е, че вътрешният бонсай получава много по-малко количество светлина в сравнение с външния и това може да се окаже проблемно за съответния вид. Ето защо най-подходящото място за стайния бонсай е най-светлото у дома, като изкуствената светлина също би помогнала до известна степен като допълнение на естествената. Отново се препоръчна избягването на директните слънчеви лъчи. Задължително проветрявайте поне веднъж дневно стаята, в която е поставен бонсаят - той също се нуждае от свеж въздух. Едни от най-разпространените стайни бонсаи са: Фикус, Красула, Кармона, Сагеретия.
          

Препоръчително както при външните видове, така и при вътрешните, да поставите в близост съд с вода, който ще поддържа нивото на влажността на въздуха. А ако се колебаетe какъв вид бонсай да избрете, то следните растения са в класацията на най-подходящите: дъб, кленово дърво, бряст, акация, азалия, черешово дърво. 


Несъмнено подрязването на бонсая е сред най-важните грижи, които е необходимо да приложим по него. Преди да разгледаме техниките за оформяне, е добре да се запознаем с начина на растеж на дърветата. Дърветата имат естестена тенденция да се развиват на височина, като основното стъбло е най-здраво и израства на най-голяма височина (този феномен се обозначава с термина "апикална доминантност") в сравнение с останалите. Така най-голямо развитие имат върховете и външните крайща на растението, а листната маса около ствола обикновено е недоразвита и загива, именно поради засенченото си положение. Следователно, горните части растат за сметка на долните. Този принцип е заложен и в разрастването на бонсая.


Първиият метод за подрязване е т.нар. подрязване за поддръжка, чиято цел е да се почисти и възстанови формата на растението. Както вече бе споменато по-горе, дърветата концентрират своя растеж във външните крайща и върховете - именно тези области трябва да бъдат подрязани, за да се насърчи развитието на вътрешните части. Този тип резитба се осъществява през активния сезон - периодът от март до септември. Вторият метод е т.нар. структурно подрязване, което дава основен облик на бонсая. То се прави рано напролет, като от важно значение е видът и естествената форма на растението, по които се води и самата резитба. Главният принцип е бонсаят да се постави на равна повръхност,  да се премахнат изсъхналите листа и клончета и да се прецени кои стъбла трябва да се отрежат, за да се постигне желаното оформление. Специалистите дават някои насоки и съвети, които е препоръчително да се съблюдават - при наличието на две стебла на едно равнище, е добре да се премахне едното и да се остави другото, както и да се изрязват стъблата с неестествено завиване. Друга особеност, на която е хубаво да спрем вниманието е, че за да се постигне определена форма, е необходимо да се използва медна тел, която служи за армировка и по която се "подвежда" младото растение. Това продължава най-често около 6 до 8 месеца. На следващата снимка можете да видите основните стилове в оформлението на бонсая:


Отглеждането на бонсай започва със засаждането на резник, засяването на семена или най-лесния вариант - закупуване на разсад или вече отраснало растение. У нас бонсай можем да намерим в различни ценови категории, започващи от 10-20лв и стигащи до 100-200лв. в търговската мрежа (разсадници, цветарски и други магазини). Като извод можем да заключим, че в основата на отглеждането на бонсай стоят характеристиките и специфичните изисквания на избрания вид. Ако се запознаем с тях и му осигурим оптимални условия за живот и развитие, то със сигурност ще се радваме и на изяществото, което струи от здравия и разрастващ се бонсай. Разбира се, че за всичко хубаво се изисква търпение и този случай не прави изключение. Може би най-успешната формула е наблюдаването на състоянието и реакциите на растението - те са най-сигурният показател дали то получава подходящите грижи, а щом ги получава - няма начин да не ви се отблагодари!




Използвана информация и снимков материал: www.google.comwww.pinterest.com