сряда, 10 август 2016 г.

Лютиче ( Ранункулус)


Ранункулус, персийска роза и (азиатско) лютиче са наименованията, които обединяват едно впечатляващо растение - с цвят, умело съчетаващ формата на цветовете на розата и божура, със зелени, тънки стъбла и насечени и заоблени в крайщата листа. Лютичето разцъфтява в богата палитра от бели, червени, жълти, оранжеви, розови, лилави цветове, като за постигането на отличен декоративен ефект, растението може да се засади или на снопчета от няколко багри или като впечатляваща украса на пътеки и алеи. Освен заради красотата, която създава около себе си, ранункулусът се превръща в любимо цвете и поради лесното си отглеждане и непретенциозния си характер.


Лютичето по нашите ширини се отглежда като пролетно и лятно цвете, което се засажда предимно в градината, но вирее добре и в саксии. Пренасяйки екзотичната атмосфера на своята родина - Азия и Средиземноморието, персийската роза създава изтънчен и стилен облик на вашата градина - няма как да бъде по-различно, щом притежавате растение, което в началото на своя цъфтеж изглежда като роза, а с разтварянето на целия цвят се превръща в божур!


Расте на височина до 50 см, а в превод от латински името му означава "малка жаба". Характерно за него е, че привлича пчели и птици, а цветовете му се считат за отровни и предизвикващи алергии при човека и домашните любимци. Лютичето е грудково растение, което се засажда в началото на пролетта, като най-удачният месец е април, когато опасността от сланите е преминала и земята се е позатоплила.


Поначало обича слънчевите места и те му се отразяват благоприятно, но с оглед на летните горещини у нас, е добре да предвидите местоположение с шарена сянка, която ще го предпази от изгаряне. Осигурете богата на хранителни вещества почва, която да е добре дренирана, за да се избегне задържането на вода и почти сигурното загниване на грудките. Поливайте редовно, но умерено - това означава, че растението се нуждае от ежедневно напояване, но в нормални количества. Преполиването води до пожълняване на листата и развитието на гъбични заболявания, които причиняват неговото унищожаване. Другата крайност - засушаването, задължително трябва да се избягва, защото ранункулусът е влаголюбиво растение и при наличие на суша стъблата му се пречупват и изсъхват. Опитните градинари съветват да се подхранва веднъж на няколко седмици с тор, който съдържа калий.


Размножаването се  осъществява предимно чрез грудки, които се изваждат с настъпването на есента от земята и се съхраняват на сухо, тъмно и хладно място у дома. Отрежете с помощта на градински ножици стъблата, като оставите  няколко сантиметра от тях над основата. Внимателно разкопайте почвата около грудките, като е добре предварителтно да полеете земята, за да улесните изваждането им. Грудките могат да се завият с вестници и така да се съхранят до пролетта. Счита се, че те са студоустойчиви и могат да презимуват навън, но практиката показва, че в голяма степен те измръзват и загиват. Обикновено всяка една грудка образува до 8 детки, които служат за размножаване. Със затоплянето на времето настъпва и моментът за засаждането на грудките (както бе спомената по-горе, най-подходящото време е месец април), като се препоръчва те да бъдат предварително накиснати в хладка вода за 2-3 часа. Засаждат се на дълбочина до 5 см и разстояние до 15 см една от друга.


Друг метод за размножаване е чрез семена. След прецъфтяване на цвета, той се оставя да узрее и след това се събира и съхранява на сухо място до пролетта. Добре е да направите разсад, като засеете семената в сандъче на малка дълбочина през месец март и го оставите на топло и светло място, например в парник. При тези условия до няколко седмици ще покълне и до началото на лятото ще имате добре развити растения, готови да бъдат преместени в градината. До началото на есента растенията, засадени по този начин, също образуват грудки и детки. И въпреки че и този способ е успешен, по-използваният и по-лесният се оказва размножаването чрез грудки, които са широко разпространени на пазара на изключително достъпни цени. Освен това, подобно на гладиолите, нарцисите и лалетата, можете да удвоите и дори утроите броя на отглежданите растения само от собствената продукция.


По отношение на заболявания и вредители, е податливо на някои от тях. Сред най-често срещаните вредители са листнате въшки, които от своя страна са малки, зелени насекоми, които се хранят със соковете на стъблата на растението и вследствие на това то придобива неприветлив и умърлушен вид. Често крайщата на листата изсъхват и стават кафяви. В борбата с листните въшки успешно помага сапунена вода - за повече информация как да я приготвите, прочетете статията Как се прави сапунена вода за цветя? в този блог. Заболяванията, които могат да засегнат растението са най-вече свързани с преполиването му и стоенето му в неотцедливи и мокри почви, което допринася за последващото загниване на грудките, както и излагането му на силни горещини. 


За насърчаване на цъфтежа, премахвайте прецъфтелите цветове и поливайте редовно. Поради високата си декоративна стойност, лютичето се използва за украса и създаването на прекрасни букети от отрязания цвят, като цветовете в букетите издържат до 3 седмици. 

    




Използвана информация и снимков матереиал: www.google.comwww.pinterest.com