вторник, 24 май 2016 г.

Левизия


Левизията е впечатляващо цвете, принадлежащо към групата на сукулентните растения, чиято родина откриваме в западните части на Северна Америка и Колумбия. Тя е прекрасно предложение за обогатяване на вашата градина, защото благодарение на своята декоративна стойност, ще ѝ придаде изящен и пленяващ вид. 

       

По нашите географски ширини обикновено цъфти от месец май до началото на лятото, и по-точно до започването на летните горещини (този период понякога може да продължи и няколко месеци). След цъфтежа настъпва време за почивка и покой на растението. Левизията е отличен вариант за придаване на ярки цветове на скалните кътове и алпинеумите. Тя притежава здрави и дълги корени, които ѝ помагат да се захваща за скалите и да достига до хранителните вещества и водата в дълбоките почвени слоеве. 


Характерно е още, че тя не расте на много голяма височина - достига до 30 см. Листата ѝ са с наситен зелен цвят, цветовете биват едноцветни или двуцветни, като най-често е съчетанието между нюансите на розовото, червеното, жълтото, оранжевото, бялото и лилавото. Левизията не е капризна, но все пак изисква да получи подходящите условия и грижи, за да расте здрава и да дарява своя стопанин с красивите си цветове. Според опитните градинари най-подходящото място за това растение е шарената сянка, защото директните слънчеви лъчи биха я увредили, като може да я засадите както в саксия, така и в градината. 


Осигурете добре дренирана почва, като е препоръчително да поставите малки камъчета и на повръхността на почвата, около основата на растението. В естествената среда почвата, в която вирее е песъчлива и кисела, но расте и в други видове почви, като най-важното е те да бъдат отцедливи. Не се нуждае от богата на хранителни вещества почва и съответно от редовно подхранване. Няма специфични предпочитания относно температурата, но е изключително важно да внимавате с поливането.


Напояването трябва да бъде редовно, но умерено. Левизията е силно чувствителна към преполиване - корените лесно загниват и цветето загива. Общото мнение е, че успешно презимува навън, но като превантивна мярка може да се предприеме покриването ѝ с буркан, пластмасова бутилка или найлон. Имайки предвид гореизложеното, местата, на които се задържа влага от дъжове или сняг, не са подходящи за отглеждане на левизия. През зимата поливането е строго ограничено до веднъж месечно, ако е засадена в саксия, а ако е в градината - тя получава вода по естествен път. Следователно, ниските температури не биха били толкова опасни, колкото влагата.


Потенциални вредители могат да бъдат червеите и охлювите, които се избягват с недопускане на преовлажняването на почвата. Като цяло левизията не привлича вредители и болести. Тук отново трябва да наблегнем върху преполиването като опасност за причиняване на заболявания, свързани със загниването на кореновата система. 


Размножаването става чрез семена или чрез разделяне. Семената се засяват през късната есен, тъй като се нуждаят от период с по-хладни температури, и покълват през пролетта. Левизията образува издънки, които могат да се разделят и по този начин да се размножи. 


Като завършек на публикацията, изгледайте следващото видео, което ще ви пренесе в естествената среда на левизията:



Използвана информация и снимков материал: www.pinterest.comwww.google.com

Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О