Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


вторник, 26 април 2016 г.

Мушкато


Мушкатото украсява българския дом от древни времена и напълно заслужава специално място в сърцето на всеки човек, обичащ цветята. Топлите месеци от годината не биха били същите без очарователното присъствие на това растение, което се отличава с некапризен и устойчив характер, лесно отглеждане, атрактивни и разнообразни цветове. Напоследък се селектират все по-интересни и впечатляващи видове, чието притежание се превръща в страст за всеки ценител. Родом от Южна Африка мушкатата отлично са се приспособили към нашия умерено-континентален климат. Независимо дали са засадени в саксии, сандъчета или са в градината, през лятото те създават уникална атмосфера, придавайки съвършен колорит, на който можем да се наслаждаваме до късна есен.



Верните почитатели на мушкатото със сигурност го познават и под наименованията ''pelargonium" или "geranium", които в превод  означават "жерав" или "щъркел", а българското название ясно говори за лесното му захващане. Любопитна легенда ни отвежда в Русия, чиито скалисти планини били обитавани от красиви жерави. За нещастие, бракониери започнали да избиват чудноватите птици. Един ден човешката жестокост достигнала до най-прекрасната женска, която била смъртоносно ранена в крилото. Мъжкият, самотен и скърбящ за своята любима, дълго кръжал над местността, където тя загинала. Не след дълго време, покрусен от мъга и тъга, той сам се блъснал в скалите. На това място поникнало великолепно мушкато, което се разпространило по склоновете на планината и обсипало всичко с цветове, приличащи на клюн на жерав. Така мушкатото се превълнало в символ на истинската и силна любов, която остава вечна.

Мушкатото носи щастие и късмет, предпазва от уроки и лоши мисли, хармонизира отношенията и пази дома. Доказано е, че поема силните отрови от въздуха и ги разгражда до безвредни продукти. Розовото мушкато не само символизира, но и привлича любовта, а бялото се свързва с плодовитостта. Друг интересен факт е, че цъфналото мушкато отблъсква насекомите през лятото, най-вече комарите и мухите, а старите хора казват, че прогонва и змиите. 

Когато закупувате мушкато, което на пазара се предлага под формата на разсад или големи растения, трябва да се ръководите от няколко важни направления. Високорастящите видове са подходящи за засаждане както в саксии, така и в градината, докато нискорастящите или т.нар. "джуджета" е удачно да посадим в сандъчета, като за постигане на красив декоративен ефект са достатъчни 3-4 корени за едно сандъче с размери 40-50см дължина. Опитните градинари съветват да пресадим веднага новозакупените цветя в подходяща почва и да полеем добре. Винаги избирайте здрави и свежи цветя, със зелени листа, по които няма следи от заболявания или вредители. Съществува интересен трик, който ще ни помогне да се радваме на скорошен и траен цъфтеж - не взимайте растение, което е отрупано с цветове и по което няма наличие на цветни пъпки. Цветовете не след дълго ще прецъфтят и ще отнеме време докато новите такива се заложат. Ето защо по-хитрият вариант е да си купим мушкато, което е отрупано с цветни пъпки, а не с изобилие от цветове! 


За мушкатото смело можем да кажем, че е сред най-лесно адаптиращите се растения. Обича слънчевите и топли местоположения, но вирее и на места с шарена сянка. Не харесва затворените пространства - чувства се видимо по-добре навън. Светлината е изключително важен фактор, тъй като тя оказва влияние върху растежа и цъфтежа. Счита се, че за нормалното развитие на мушкатото са необходими поне 6 часа светлина на ден. Оптималните дневни температури са около 25º, а нощни - около 10 º, като по-ниските градуси значително ще забавят растежа. Някои видове издържат и на температури под 0º до -5º. Поначало леката слана не уврежда трайно мушкатата, но се препоръчва тя да бъде избягвана. Със захлаждането на времето растенията се прибират у дома, като обикновено това се осъществява към средата или края на месец октомври.



Напояването е умерено и регулирано. Виреенето в постоянно влажна среда е най-лесният начин да унищожите вашите мушката. В тези условия се развиват упорити гъбични заболявания, които причиняват загниването на кореновата система. Не бива да допускаме и другата крайност - засушаването. Въпреки че пеларгониите устояват на частична суша, продължителната такава би увредила корените и растенията ще изсъхнат. Най-сигурният способ, по който да се ръководите за нужните на цветята от вода е проверката на състоянието на горния слой на почвата. Ако при разравяне той е сух, това означава, че е дошъл моментът за поливка. Ориентировъчно през летните месеци мушкатата се поливат 3 пъти седмично, ако са на шарена сянка и ако температурите не са много високи. При сухо и горещо време напояването е ежедневно, като във всички случаи задължително се избягват обедните часове - полива се само вечер или рано сутрин. През зимата напояването е строго ограничено.

Почвата  е добре дренирана и е богата на хранителни вещества. За постигане на лека и въздушна почвена смес, комбинирайте градинска и горска почва, листовка, угнил оборски тор, пясък. Дренажът най-лесно се прави чрез поставяне на малки камъчета върху отворите по дъното на саксията. Той ползволява свободното оттичане на излишната вода. Размерът на саксията се съобразява с големината на растението - не бива да е нито малка (защото няма да позволи развитието на растението), нито огромна (защото силите му ще се съсредоточат в коренообразуване и цъфтежът ще закъснее). При засаждането внимателно извадете цветето от саксията му, като предпазите нарушаването на кореновата система (предварително полейте саксията, за да улесните изваждането). Поставете го в новата саксия и добавете още почва, като я укрепите добре в основата на цветето. Този процес можете да видите нагледно в следващото видео:


Подхранване се прилага веднъж на две седмици (в периода април - септември) с торове за цъфтящи растения и винаги заедно с поливката. За развитие на листната маса в началото на сезона (през пролетта) се подхранва с торове, които са богати на желязо - отличен вариант е амониевата селитра (1 с.л. за около 8-10 л вода). За стимулиране на цъфтежа най-голямо влияние оказва елемента калий, а за укрепване на кореновата система - фосфорът. Изключително добре се отразява на мушкатото торенето с мая, което се осъществява веднъж месечно (1 кубче жива мая се разтваря в 10 л вода). Лично аз съм изпробвала този естествен метод и потвърждавам чудесния му ефект - мушкатата "полудяват" и ни даряват с гъст, обилен и продължителен цътеж. Последният се влияе и от някои други въздействия. При липса на достатъчно светлина или при преполиване, той е оскъден или изобщо не се появява. За да увеличите неговата продължителност, винаги премахвайте прецъфтелите цветове и почиствайте от изсъхналите листа или стъбла. 

Пресаждането се извършва веднъж годишно през пролетта, като то се дължи на нуждата на растенията от свежа почва или от по-голям размер саксия. Поначало е достатъчно добавянето на нов почвен слой. При пресаждането дължината на твърде дългите корени се намалява. Подрязване през активния сезон обикновено не се прави, като изключение прави премахването на изсъхналите или увредени части (ако има наличие на такива). Някои градинари прилагат т.нар. "пензиране" или "прищипване", което представлява отрязване на върховете (само най-горните части, а не цялото стъбло) на растението с цел насърчаване на разклоняването му. Това е отличен метод за стимулиране и увеличаване на цъфтежа. Преди зазимяването (средата на есента) се съкращава дължината на стъблата, като те се оставят на 1-2 листни възела от основата. 

Българското наименование на това растение издава неговата изключителна способност за лесно размножаване - където и да се засади, то се вкоренява успешно. Цветарите споделят, че с чупенето на чепки се стимулира цъфтежът на мушкатото, защото всъщност по този начин се разклонява и се залагат на повече места цветни пъпки. Изхождайки от моя личен опит и господстващото мнение, най-лесният и успешен метод за размножаване на мушкато е вкореняването на резници в почва. Те трябва да бъдат отчупени от здраво и силно развито майчино растение (поне едногодишно), като оптималната им дължина е около 10см. Опитните градинари съветват да ги оставим за няколко часа да засъхнат и след това да се засадят в почва. Хубаво е да прибавите към почвената смес прах от дървени въглища (те имат подсилващо действие и предпазват от загниване) и известно количество канела (тя притежава хормона на растежа и също се бори с гъбични заболявания). В последните ми опити за вкореняване на мушката преоткрих приложимостта на готовите почвени субрастрати за вкореняване - те са пригодени специално за вкореняване и отглеждане на разсади, като съставните им части силно стимулират коренообразуването, а резултатите са почти 100% успешни. 


Резниците се засаждат в малки саксийки или пластмасови чашки. Бихте могли да използвате кофички от кисело мляко, в които да засадите повече от един резник. Може би ключът за успех на този способ се крие в разумното напояване. Поливайте по малко при засушеност на горния слой на почвата и не допускайте заддържането на вода в нея. Преполиването със сигурност ще допринесе за загниването на резниците. Първите коренчета очаквайте най-рано след около 3 седмици. Поначало резниците се вкореняват целогодишно, но за най-добри резултати заложете резници през есента или рано напролет. След прихващане, младите растения се засаждат в отделни саксии и се третират като възрастните мушката. Другите методи за размножаване са чрез засяване на семена или чрез вкореняване във вода. 

С настъпване на студените есенни дни идва моментът за прибиране на саксиите и сандъчетата с невероятните пеларгонии у дома, като мушкатата, които са засадени в градината, се изваждат и се преместват в саксии. Зазимяването им става като се премахнат всички пожълтели и изсъхнали листа, както и цветовете и цветните пъпки. Намалява се дължината на стъблата, като се оставя по 1-2 листни възела от основата на растението. Получените резници могат да се използват за вкореняване. През зимата  мушкатата се оставят на хладно и светло място. Препоръчва се температурите да бъдат положителни, като оптималните такива са между 5º и 10º. Подхранване не се извършва през този период. Поливането се ограничава до веднъж (максимум два пъти) месечно, като със затоплянето на времето през пролетта то се въобновява. Най-сигурният начин да запазите любимите видове, е като заложите през есента резници за вкореняване.

Мушкатото е устойчиво цвете и въпреки това е възможно наличието на някои проблеми. Ако в активния сезон листата му пожълтяват, това означава, че количеството светлина е твърде малко и трябва да промените местоположението му. Почерняването и омекването на стъблата е белег за загниване вседствие на преполиване и висока влажност. Увредените части се отрязват до здраво стъбло, което от своя страна е твърдо, с плътна сърцевина и е със свеж зелен цвят. Сред най-често срещаните вредители са листните и щитоносните въшки, белокрилките. В борбата с тях помага употребата на сапунената вода или спирт, като по-силно въздействие оказва механичното им премахване с памук. 


В заключение на темата за мушкатата ще ви запозная с едни от най-впечатляващите видове, които си заслужава да притежавате. Сакъзчето (Pelargonium peltatum) представлява т.нар. "висящо мушкато" и се отличава със своя каскаден ефект и висока декоративна стойност. Засажда се в сандъчета или висящи саксии, като според броя и гъстотата на засаждане, се получават впечатляващи цветни водопади (4-5 корена за едно сандъче с дължина 50 см). Цветовете му могат да бъдат кически или некичести ("алпийско сакъзче").

Особено благоприятно въздействие върху човешкия организъм оказва етеричното масло от т.нар. "дъхаво" мушкато (Pelargonium graveolens) - то лекува нервната система, облекчава депресията, тревожността и стреса, подобрява настроението. Характерно за него е, че в зависимост от вида си, може да наподобява аромата на лимон, роза, мента. Към ароматните видове мушкато спадат тези с блахоухание на лимон, ябълка, мента, роза, ягода и други плодове, ядки и подправки. Нека не забравяме, че така познатото ни индрише, което използваме в сладка и компоти, също е вид мушкато.

Английското или кралското мушкато (Pelargonium grandiflorum) е известно още под наименованието ''(н)алба" и често е наричано "английската аристократка" - английска, защото дълги години е изследвана и селектирана в Англия, аристократка, заради изящния си вид. Определяно е като по-капризен вид в сравнение с другите видове мушкато, защото изисква целогодишно наличие на светлина, а през зимата - температури около  10-13º. Поливането и торенето при него е по-често. Счита се, че е по-уязвимо към нашествие от белокрилки.



Мушкато Калиопе (Pelargonium Interspecific Calliope) е вид, който най-точно можем да определим като едроцветно мушкато, което придобива формата на каскадните мушката. Подходящо е за засаждане във висящи саксии. Цветовете му са решени в наситени багри, които приковават вниманието за дълго време. Устойчиво е на горещини и засушаване. 

Мушкатото - лале (Tulip Flowered Pelargonium) е невероятен вид, чиито цветове са съставени от цветчета във формата на лале, като характерно за тях е, че те никога не се отварят напълно. Те са гъсти и с внушителна големина. Достига размери 40 см височина и 40 см ширина. 

Звездовидните мушката или т.нар. "стелари" (Pelargonium Stellar) притежават цветове, които включват множество малки цветчета във формата на звезди. Листната маса е назъбена и често шарена. Характерни са както едноцветните, така и двуцветни или многоцветни видове.

Жълтото мушкато (Pelargonium First Yellow) e сред по-рядко срещаните видове. Цветари, които го притежават в своята колекция споделят, че цветът му е не е от най-наситените, а растежът е доста бавен. Но пък нестандартните цветове без съмнение си заслужават да се видят.

Крокодилското мушкато (Pelargonium Crocodile) притежава листа със специфични шарки и нюанси, наподобяващи в голяма степен тези на кожата на крокодила. Не е за пренебрегване и впечатляващият блясък на листната маса. По форма цветовете му приличат на тези на сакъзчето.


Мушкатото - розичка (Pelargonium Rosebud) е сред моите фаворити. То притежава нежни цветове, които са формирани от гъсти цветчета, наподобяващи розички. И при него имаме наличие както на едноцветни, така и многоцветни видове




Използвана информация: