вторник, 15 март 2016 г.

Иглика


Игликата е многогодишно растение, носещо радост, цвят и настроение в пролетната градина. В превод от латински името ѝ означава "първа" и в това няма нищо случайно - докато другите цветя все още се събуждат от зимния си сън, тя разцъфтява в пълния си блясък през ранната пролет и се превръща в типичен символ на този сезон. В естествена ѝ среда у нас можем да я открием в балканските и предбалканските райони, по ливади, поляни и гори. У дома я отглеждаме предимно в градината, но съществуват и видове, които виреят в саксии и пленяват със своите причудливи шарки и цветове.



Съществуват интересни предания, свързани с игликата. Едно от тях разказва за Свети Петър -пазителят на вратите на рая, който притежавал ценна връзка с ключове от злато. Един ден те се изплъзнали от ръцете му и паднали на земята, а на това място поникнало удивително цвете с жълти цветове. Друга легенда ни запознава с норвежката богиня на любовта - Фрея, която обикаляйки със своята каляска, теглена от две пухкави котки, освободила пролетта от плен с ключове, които всъщност били иглики. Пролетта, изпълнена с благодарност, се качила в нейната каляска, а от косите и се сипели цветните иглики. Така игликата станала свещеното цвете на богинята Фрея.


Още от дълбока древност се смятало, че който притежава това растение в дома си, ще открие невиждани и жадувани врати, водещи към мечтани земи. Впечатлени от въздействието на поверията около това цвете, древните народи го нарекли "цветето ключ". Други митове свързват игликата с феите и техните магически сили. Според тях хората ги засаждали пред входната врата, за да привлекат феите, които от своя страна благославяли къщата и всички, които живеят в нея. Така игликата се превърнала в символ на безопасността и закрилата, а в Древна Гърция жълтата иглика се считала за цветето, което дава сила и дълголетие.


Вълнуваща символика носи и формата на цвета. Петте венчелистчета на игликата означават - раждането, началото, съвършенството, спокойствието и краят. Срещат се редки видове с шест венчелистчета, при които към гореизброените значения се прибавя късметът в любовта и брака. Но нека преминем от света на приказките в реалността и се запознаем с основните направления в отглеждането на това красиво цвете. Не се изискват специални грижи, за да се радвате на прекрасните цветове, тъй като игликата е устойчива и лесно се адаптира.  Произхождаща от умерените зони на Европа, Азия и Америка, тя вирее отлично на открито - в градината (по-добрият вариант) или в саксии (по-удачни са глинените такива). Типичните иглики за българския двор са обагрени в лилави, жълти или бели цветове.


Игликата е студоустойчиво растение, което без проблеми издържа ниските температури. Подходящото за нея местоположение е това, на което има шарена сянка, тъй като именно там цветето ще получава индиректна слънчева светлина. Важно е да се отбележи, че по-високите температури се отразяват неблагоприятно върху цъфтежа - оптималните такива са около 10° - 13° (не по-високи от 16°). През зимните месеци игликите получават по естествен път необходимото количество вода и не се нуждаят от допълнително напояване. През лятото е необходимо да поливате периодично, така че почвата да се поддържа влажна, но не и мокра. Най-разумният режим за поливане е при засъхване на горния слой на почвата. Избягвайте преполиването, защото то ще доведе до загниване и последващо унищожаване на растениято. 



Подхранването се реализира при появата на цветните пъпки и по време на цъфтежа. Удачни за приложение са течните торове с ниско съдържание на азот и богато наличие на калий и фосфор. Торенето не е задължително, а е само препоръчително - лично аз се наслаждавам на прекрасни цветове иглики в пролетната ми градина, без да се налага да използвам такива средства за подхранване. Пресаждане се извършва веднъж на две години, като подходящият за това период е през есента, като ежегодно можете да добавяте нов слой свежа почва. Ако решите да преместите игликата, можете да го направете и след цъфтежа, като осигурите сянка в първите дни след пресаждането. Тези цветя се чувстват отлично в богата на хранителни вещества почва, която е лека и добре дренирана. Примерната почвена смес е съставена от листовка, градинска почва, угнил оборски тор (чудесен източник за естествено подхранване), пясък. Можете да добавите и известно количество горска почва. Подрязване не се извършва - премахват се единствено изсъхналите листа. 


Най-разпространеният метод за размножаване е чрез разделяне на коренищата. Той е и най-удачният, защото при него качествата на растенията се запазват напълно. Опитните градинари не съветват да размножаваме чрез семена, защото последните много бързо губят своята кълняемост. Въпреки това, ако разполагате с такива, то задължително ги засейте на малка дълбочина не по-късно от една година след събирането им (добре е да се направи разсад, който да засадите в градината напролет). Днес пазарът изобилства от най-разнообразни хибридни видове, които са пригодени за отглеждане в саксия, дори и през зимата. Така цъфтежът може да е налице през цялата година.



Игликата е устойчива спрямо вредители и заболявания. Пожълтяването на листата може да е знак за засушаване, ниска въздушна влажност или високи температури. Поради същите причини цъфтежът става краткотраен. Посивяването на листната маса е провокирано от развитието на гъбични заболявания вследствие на твърде висока влажност на средата. Сред възможните неприятели най-разпростанени са листните въшки, като с тях можем да се преборим, използвайки сапунена вода (повече информация - Как се прави сапунена вода за цветя?) .


Познаваме няколко характерни за нашите земи разновидности на красивото пролетно цвете. Лечебната иглика (Primula veris) е жълта на цвят и притежава редица лековити свойства, което прави категорично нейното приложение в народната медицина. Използват се както надземните ѝ части, така и нейните корени, като особеното е, че последните се събират обикновено през есента (може и пролетта преди цъфтежа), а листата и цветовете ѝ - в началото на цъфтежа при сухо време (не се събират прецъфтели и неразцъфтели растения).


Важно е да се отбележи, че според Закона за лечебните растения (чл.10), поради ограничените и бързо унищожаващите се запаси, всяка година със заповед на министъра на околната среда и водите се налагат ограничения за количеството на събираната иглика, извън тези за лични нужди. Съгласно този закон "билки за лични нужди" са количества билки в свежо състояние, които са събрани от едно лице в рамките на един ден, както следва: за корени и коренища е 1 кг, а за цветове до 0,5 кг.

Следващите видове са защитени в България. Рилската иглика попада в тази категория. Особеното при нея е, че расте на височина до 2800 м и издържа на температури до - 40°. Именно поради това често е наричана "божествена". Най-разпространена е в планините Рила и Витоша. Старопланинската иглика се среща около поточета, на височина до 2000 м, най-вече в Средна Стара планина. Дългоцветната (пиринска) иглика е част Червената книга на България. Единственото място, където можем да я открием, макар и изключително рядко, е в северните части на Пирин. Кавказката иглика е четвъртият защитен вид иглика у нас. Расте по Южното Черноморие и Странджа планина. Позната е още като "безстъблена иглика", защото растението не притежава стъбло, а специфични цветни дръжки (стръкове). 


Според езика на цветята игликата олицетворява младостта. Изхождайки от този прекрасен символизъм поставям край на настоящата статия с твърдението - колко е хубаво да отглеждаш и поддържаш в дома си младостта, която сякаш всяка година през пролетта се ражда отново и отново!  




*Използвана информация и снимков материал: www.google.com, www.pinterest.com
https://www.ideegreen.it/http://www.elicriso.it/http://www.parkzlatnipiasaci.com/