четвъртък, 4 февруари 2016 г.

Епифилум (Свекървин език)


Ако ви кажат, че можете да откриете кактуси в тропическите дъждовни гори, трудно бихте повярвали, нали? Но удивителното цвете, с което ще се запознаете в настоящата статия е именно такова. Епифилумът или така известният "свекървин език" е растение, принадлежащо към вида на кактусите - епифити и произхожда от тропическите влажни гори на Централна и Южна Америка. В естествената си среда живее върху други растения, които използва за опора, но не и за хранителен източник. У нас се отглежда в саксии и е обожавано заради внушителния си външен вид и некапризния си характер. 



Освен епифилумът, примери за други епифитни растения са орхидеите и бромелиите. Характерно за всички тях е, че се прикрепят най-често към стволовете и клоните на дърветата с цел да получат по-благоприятни светлинни условия. Те не паразитират, хранят се самостоятелно, а корените им са закрепени за стъблата на дърветата и нямат контакт със земята. Набавят си хранителни вещества и вода от въздушната среда. 


В превод епифилум означава "цвят по листата", което реално показва мястото на цъфтежа. Това определение можем да го възприемем условно, тъй като свекървиният език, както всички останали видове кактуси, не притежава листа, а цветовете се оформят директно върху стъблата. Последите са гладки и равни, а дължината им при възрастните видове може да достигне до 80 см. Важно е да се отбележи, че здравият епифилум притежава силно зелени стъбла, с тънки червени нишки по крайщата. Поначало новите стъбла произлизат от основата, но могат да се появят като продължение на старите такива - по-добре е да не позволявате развитие на такъв тип разклонения, защото скоро ще имате твърде удължено растение, с неприветлив вид, което ще се нуждае от сериозно подрязване. Цветовете са изключително красиви и обхващат широка гама от багри - най-често срещаният у нас епифилум е червеният и розовият, но съществуват и бели, жълти, кремави, двуцветни разновидности. Те ни впечатляват и по отношение на големината си - едри са и не е изключено да ни изненадат с диаметър на цвета от 20 см. 


Естествената среда на свекървиния език му осигурява топлина, влажност и най-важното - защита от директните слънчеви лъчи чрез клоните и листата на тропическите дървета. Подходящото местоположение е това с разсеяна светлина, като е хубаво със затоплянето на времето, епифилумът да бъде изнесен навън, като му се осигури място със следобедна сянка. Така ще се стимулира растежа и цветообразуането.Преките слънчеви лъчи ще изгорят стъблата.  Температурите, които създават идеални условия за живот за това растение, са около 24º. Красивите цветове ще ви радват от пролетта до есента, като дълготрайността им в горещото време е около 2 дни, а ако е по-хладно ще се задържат и повече. Ако цветните пъпки окапват, то причините можем да открием основно в две направления - или растението произвежда повече цветни пъпки, отколкото може да издържи и захрани (според възрастта и големината), или има проблем в средата на развитие (например, твърде много топлина). Не премествайте растението преди да са се оформили добре цветните пъпки, защото и това може да се окаже причина за падането им. Като цяло, не се препоръчва неговото местоположение да бъде променяно, особено когато видимо то се чувства добре.


Напояването трябва да бъде регулирано, като се избягват двете крайности - засушаването и преполиването. Представете си една обикновена домакинска гъба, която е намокрена добре. Когато не е изстискана, тя абсорбира водата и я задържа, а когато е изцедена - тя остава влажна, но не и накисната с вода. Това е един чудесен пример, който обяснява отлично значението на умереното поливане и на дренажа. Липсата на напояване уврежда кореновата система, а водата в излишък води до загниването ѝ. Не забравяйте, че свекървиният език е растение, което съхранява водни резерви в себе си. Следете състоянието на горния слой на почвата - когато той е сух, полейте и изчакайте водата да се отцеди в подложката на саксията. Когато се формират цветните пъпки (началото на пролетта), поливките се увеличават. През лятото е добре да пулверизирате епифилума с вода - така в горещите дни ще повишите нивата на въздушната влажност.


Подходящата почва е добре дренираната и богатата на хранителни вещества. Можете сами да направите почвената смес, в която той ще се чувства идеално - тя се състои от  градинска почва, листовка, добре угнил оборски тор, пясък, горска тор (растението обича присъствие на лека киселинност в почвата), натрошени дървени въглища. Удачно е да използвате и готова почвена смес за кактуси, която се продава в търговската мрежа и включва в себе си добавки като кокосов торф, вулканичен камък и торфен мъх. Саксията, в която ще засадим епифилума, е препоръчително да бъде по-скоро широка и със средна големина, отколкото огромна и висока. Това е така, защото корените му не се развиват на особена дълбочина. Размерът на саксията оказва влияние върху цъфтежа - ако е много голяма, растението ще вложи силите си във формирането на корени, вместо да се концентрират върху цветовете. Епифилумът може да се засади и във висяща саксия - това е чудесен вариант за създаване на прекрасен декоративен ефект.



Подхранването по правило се прилага от март месец до септември, като се тори веднъж на 10 дни по време на цъфтеж, тъй като цветовете изразходват изключително много енергия и хранителни вещества. През останалото време за този период можем на подхранваме веднъж месечно, но винаги заедно с поливката. Използват за торове за цъфтящи растения, като е благоприятно богатото съдържание на азот и калий. За да се радвате на обилен цъфтеж, е добре да започнете с подхранването още през месец февруари. Прекалено дългите стъбла се подрязват, като от мястото на разреза стартира новия растеж. След резитбата поливането се намалява, тъй като и самите нужди  на растението от вода също се ограничават вследствие на редуцирането на обема му. Пресажда се веднъж на две години през пролетта и никога по време на цъфтеж. Новата саксия трябва да бъде един размер по-голяма в сравнение със старата. 


Размножаването се осъществява чрез вкореняване на резници в почва през пролетта и лятото. Резниците при епифилума представляват сегментите на стъблата и за постигането на успешни резултати, сегментът, който ще подлежи на вкореняване трябва да бъде с дължина около 10см.  Той се взима от здраво и добре развито майчино растение. Опитните градинари съветват да оставим резниците за няколко дни да изсъхнат. След това ги засаждаме в централната част на малки саксийки на дълбочина 5 см в почва (микс от градинска почва, прегорял оборски тор и пясък). Поливаме ги добре и ги оставяме на сянка. Въздържайте се от чести последващи поливки, защото има вероятност резниците да загният. Ако това се случи, извадете пострадалия резник от почвата, премахнете изгнилата част и отново засадете. Оптималните температури за вкореняване са 18º- 24º, като самият процес отнема 6 седмици. Нововкоренените растения са изправени и стабилни, забелязваме и появата на нови сегменти към резника (не е задължително да се появят толкова скоро) - едва тогава те се преместват в постоянни саксии.


С настъпване на студените есенни дни, епифилумът се прибира у дома и се оставя в  помещение с температури 10º -13º, където светлината е намалена. През зимата поливането се ограничава, а подхранване не се осъществява. Повишаване на нивата на въздушната влажност не е необходимо да се прави. Така се осигурява период на покой, който е задължителен. Късите зимни дни ще позволят образуването на цветни пъпки и ще ''изстрелят" цъфтежа през следващата година. Комбинацията от студ и поливане води до сигурно унищожаване на растението. 


Епифилумът е устойчив към заболявания и вредители, но може някои от възможните проблеми да се прояват. Пожълтяването на листата и появата на петна по тях сигнализират, че растението получава твърде много светлина. Преполиването води до загниване на кореновата система, като до месец цветото ще загине напълно. Белег за това е покафеняването на стъблата. В по-редки случаи свекървиният език може да бъде нападнат от щитоносни въшки и акарии. 


Някои видове епифилум притежават приятен аромат, който може да се усети най-добре късно вечерта или рано сутринта, когато температурите са по-хладни. Ако желаете да запазите цвета за по-дълго време или пък да го използвате за специален повод, ще се наложи да го откъснете и да го затворите в буркан, който да оставите в хладилника - така той ще остане свеж поне за около месец. Странна идея, на все пак със задоволителен резултат ! Като за финал изгледайте следващото видео, което ни показва спиращи дъха видове епифилум: