вторник, 16 февруари 2016 г.

Орхидея


Орхидеята е завладяващо сетивата растение, което покорява със своята величествена нежност и красота. Често е определяна като "бижуто в царството на цветята ", а екзотичният ѝ дух носи усещане за мир, хармония и спокойствие - достатъчни причини, тя да се превърне в едно от най-разпространените цветя в целия свят. Това несъмнено се доказва и с богатото разнообразие на видове - над 25 000 различни сортове и над 100 000 хибридни разновидности. В естествената си среда, орхидеите живеят предимно в тропическите гори, почти по цялата територия на Земята. Там орхидеите получават добра циркулация на въздух около корените, листата и цветове си. Гъстите клони на дърветата в дъждовните гори предпазват орхидеите от директните слънчеви лъчи.


Разграничаваме два основни типа орхидеи - земни и епифитни. Земните орхидеи растат в органичната и богата горска почва, захранвайки се от разлагащите се листа и клонки на горската тропическа растителност - те, от своя страна, позволяват на въздуха успешно да достигне до корените. Влажността при тях се осигурява от валежите, росата и стандартните източници на вода. Втората група е на епифитните орхидеи - те живеят, прикрепяйки се към кората на дърветата и така реално корените им са във въздуха. Хранят се от заобикалящата органична материя, но не паразитират от дърветата, към които се захващат. Особеното при тях е, че имат специфични слоеве върху корените, които абсорбират и складират водата за бъдеща употреба. В този случай, източници на вода могат да бъдат дъждовете, стичащата се от клоните на дърветата вода и понякога влажността на въздуха. Епифитните орхидеи толерират в по-голяма степен горещите слънчеви лъчи, тъй като и самото им местовиреене предразполага това. В природата орхидеите не растат на места, където няма светлина.

 

Орхидеята е почитано и обичано цвете още от древни времена. Древните гърци смятали, че тя е символ на мъжеството и вярвали, че ако притежава големи корени, то това предсказва мъжка рожба, а ако е с по-дребни корени - те очаквали момиче.  Добре познатата ни ванилия, която днес широко използваме като подправка и аромат, представлява всъщност вид орхидея. Ацтеките приготвяли вълшебен шоколадов елексир, даряващ сила и мощ, като смесвали ванилията с какаови зърна и мед. Друга история разказва за индианската принцеса Ханат и нейният любим, които били обезглавени, тъй като тя не се подчинила на волята на нейния баща, а от кръвта ѝ изникнала прелестната орхидея. За някои държави орхидеята се е превърнала в национален символ. Примери за такива държави са Венецуела, Сингапур, Колумбия, Коста Рика и други. Изобразявана е върху банкноти (например, сингапурските) и паметници на културата (Олтара на мира в Рим).

Orchis mascula и Orchis miliritas са видове орхидеи, чиито корени се използват за направата на т.нар. "салепово брашно", което се консумира под формата на напитки и десерти. Салеп е традиционна турска напитка, с приятен аромат и лечебни свойства. Тя се приготвя с въпросното салепово брашно, кремообразна и ароматна е и е подходяща най-вече за студените дни, тъй като се пие гореща. Лесна е за приготвяне и помага при кашлица, стомашни болки и настинки (рецептата за приготвянето ѝ можете да откриете тук). В китайската медицина някои видове орхидеи се използват за лечебни цели. Те имат благоприятно въздействие върху имунната система, подобрението на зрението, нормализирането на кръвното налягане, успокояването на нервната система, и др. Не използвайте растението без лекарско предписание! Благодарение на своите положителни качества и благоуханен аромат, орхидеята намира приложение в производството на козметика (парфюми, кремове, шампоани и други продукти за красота), както и в ароматерапията и спа процедурите.


Днес вниманието ни се съсредоточава най-вече върху декоративната стойност на изящната орхидея. Тя е прекрасен вариант за украса в дома, присъства в букети и аранжировки, признак е за добър и изискан вкус. Според езика на цветята, символизира любов, красота, плодовитост, пречистване и обаяние. Цветът също има своето значение и може да придаде различен смисъл. Червените орхидеи означават страст и желание, кураж и сила, а розовите - елегантност, радост, женственост и щастие. Белите орхидеи изразяват уважение, скромност, невинност, чистота и красота, а лилавите - възхищение, почит, величие. Жълтите орхидеи разкриват приятелство и ново начало, а оранжевите - гордост и смелост. Зеленият цвят на орхидеите носи късмет и щастие, а естествено синият цвят е изключително рядък и символизира уникалност.


Много хора смятат, че орхидеите са капризни и невъзможни за поддържане растения. Не може да се отрече фактът, че имат особени изисквания по отношение на грижите и вниманието, което трябва да им отделим. За любителите на цветята, които са начинаещи в отглеждането на орхидеи, следните видове са най-подходящи: КатлеяФаленопсис (орхидея "Пеперуда) ", Пафиопедилум (Венерина пантофка), Онцидиум (орхидея "Танцуващата лейди"), Ванда и Дендробиум. Обикновено всеки род орхидеи има специфични нужди, но съществуват общи правила и условия, които важат за всички видове и ако ги съблюдаваме, то непременно бихме се радвали дълго време на очарованието на тези прекрасни цветя. Трябва да знаем, че новозакупената орхидея ще премине през период на адаптация в нашия дом, чиято продължителност е различна и зависи от условията на средата и това не бива да ни плаши.


Осигуряването на подходяща почва е може би най-важната задача за всеки, който желае да отглежда орхидеи. Една от най-големите грешки, които допускат начинаещите градинари, е да засадят орхидеята в почва, която използват за другите цъфтящи растения. Основните съставни елементи на почвената смес са дървените въглища, боровата кора и торфа. Ако ви се струва трудно сами да направите почвената смес, в търговската мрежа можете да откриете готови почвени смеси за орхидеи. Основните изисквания за почвената смес са тя да бъде пропусклива, въздушна, здрава и леко кисела. Задължително е наличието на борова кора (за да се премахнат смолата и вредителите от нея, се преварява в чиста вода), която обикновено се начупва на малки парчета и се слага на дъното на саксията, между корените. Нейната функция е да предотврати слепването на почвата и да осигури добра циркулация на въздуха. Елементите, които можете да добавите са: ситни клечки или малки клончета от дървета, торфен мъх, дървени въглища, корени от папрат, корк (например, от винени тапи), черупки от орехи или малки камъчета (за дренаж), кокосови влакна.


След като сте подбрали подходящата почвена смес, е необходимо да си набавите и подходяща саксия. Изберете малка и прозрачна саксийка, която да има достатъчно дупки на дъното, за да се подсигури нормалното оттичане на водата (някои саксии притежават и странични такива). Важна особеност на тези цветя е, че те фотосинтезират чрез корените си и в непрозрачна саксия вероятността цветето да изсъхне е наистина голяма. Ето защо най-правилният избор е именно малка и прозрачна саксия, като пластмасовите прозрачни саксии са най-удобни и на най-достъпна цена. Разпространени са и т.нар. "самополивни саксии", които също са прозрачни - те постепенно отдават вода, без да е необходимо директно поливане. 


Орхидеите произхождат от тропическите климатични пояси, където денят е с продължителност от 12 часа, въздухът е свеж и има изобилие от светлина - именно тази естествена обстановка трябва да пресъздадем у дома. Най-подходящи са температурите между 19-25°, като разликата между дневните и нощните такива не бива да е повече от 8°. Светлината трябва да бъде индиректна, но достатъчна, защото директните слънчеви лъчи ще изгорят растението, а слабата светлина ще възпрепятства цъфтежа. Здравата орхидея притежава среднозелени до светлозелени, твърди и плътни листа, а ако те за тъмни и меки - това означава, че не получава необходимата светлина (база за сравнение е обичайният цвят на съответния вид). Ако листата придобият жълт, кафяв или червеникав цвят, то това е знак, че светлината е твърде много, а появата на петна по тях  - за изгаряне от слънчевите лъчи. По отношение на фактора "светлина" орхидеите се разделят на три групи - обичащи силно осветление, средно ниво на светлина и по-умерена осветеност.


Орхидеите харесват да бъдат поставени зад пердета и най-често на первази - именно така те получават филтрирана светлина. Прозорците с южно изложение са най-силно осветените и на това местоположение през лятото е най-горещо. Източните прозорци предлагат сутрешна слънчева светлина, която е умерена и повечето видове се чувстат идеално през пролетта, лятото и есента на такова място, но зимата предпочитат южното изложение, поради късия ден. Западните прозорци получават повече светлина в сравнение с източните, тъй като при тях има следобедно слънце, което от своя страна носи и повече горещина през летните дни (съществува риск от изсушаване). Северните прозорци получават най-малко количество светлина. Орхидеите от видове Пафиопедилум и Фаленопсис предпочитат северното и източното изложение, а Дендробиум, Ванда и Катлея - западното и южното изложение.


Светлината и топлината са фактори с решаващо значение за цъфтежа. Недостигът на светлина и високите температури възпрепятстват образуването на цветоноси. Хладното време (долна температурна граница 15°) и светлината допринасят за създаването на издължени цветоноси с едри цветове. Растенията, които получават адекватно и подходящо количество светлина, обикновено цъфтят по едно и също време, както през миналата година. Състоянието на кореновата система също оказва влияние върху цъфтежа - ако голяма част от корените загинат, до появата на нови корени цъфтежът ще е оскъден или изобщо няма да е налице. На пазара се продават препарати, чието предназначение е стимулиране на цъфтеж и които могат да се ползват при неговото забавяне. Цъфтежът на орхидеите е дълготраен - може да продължи до 2-3 месеца, като повтарянето му е възможно да се прояви няколко пъти годишно при правилно отглеждане. След като цветовете прецъфтят, пред вас се откриват три възможности за действие. Когато цветоносът е свеж и зелен, се оставя да изсъхне и чак тогава се отстранява. Отрязването му се прави на 3-4 см от основата (т.нар."розетка"). При здраво и добре развито растение цветоносът се реже над първия възел (т.нар."спяща пъпка"). След прецъфтяването започва период на покой, по време на който се залагат следващите цветоноси. Тогава поливането е строго ограничено, подхранване не се извършва, а самото растение се оставя в хладно помещение. Периодът на покой приключва с появата на  нов цветонос. 


Имайте предвид, че един от най-големите врагове на орхидеята, е преполиването ѝ. Много по-лесно е да унищожите вашата орхидея, като я поливате прекалено често, отколкото, ако има засушаване. Прекомерната влажност на почвата ще причини загниване на корените, недостиг на кислород и хранителни вещества, листата ще започнат да падат и скоро самото растение ще загине. По отношение на напояването също е от значение вида орхидея, количеството светлина и топлина, почвената смес. Ориентировъчно можем да посочим, че поливането се извършва веднъж на 6 до 12 дни, а през лятото - по-често, тъй като температурите са високи и водата се абсорбира по-бързо. Не бива да забравяме, че най-сигурният индикатор винаги е конкретното поведение на растението.


Чрез интересен трик можете да проверите дали е необходимо поливане. Поставете молив или дървена клечка в почвата за няколко минути и ако субстратът е влажен, то дървеният материал ще потъмнее - това значи, че растението има достатъчно вода. По цвета на почвата също можете да разберете какво е състоянието ѝ - ако е тъмна, значи е влажна и обратното, светлата почва говори за сухота. Цветът на корените също издава за нуждите на растението от вода - ако са зелени, то почвената смес е достатъчно влажна, а ако са сребристи - време е за напояване. Препоръчва се поливането да се осъществява сутрин, а водата да е със стайна температура. Съветът на специалистите е да използваме преварена или престояла вода, при възможност и чиста дъждовна вода. Най-удобният и най-често използваният метод за поливане е следният: поставете саксията в дълбок съд, долейте вода до горния ѝ ръб (така че саксията да е изцяло във водата), оставете я за известно време в нея (не повече от 15 мин.), след това я извадете и задължително изчакайте оттичането на водата от саксията (отнема около 15 мин. и най-удобно е да се използва кухненската мивка за тази цел). Ако пропуснете последната стъпка, свързана с отцеждането на водата, рискувате вследствие на заддържането ѝ, корените на орхидеята да загният. 


Имайки предвид естествената среда на орхидеите, е съвсем нормално изискването им в помещението да има достатъчна влажност на въздуха. Тя трябва да бъде около 60 до 80% през цялото време. Нестостигът на влажност спира растежа, а в някои случаи може да причини покафеняване на крайщата на листата. Освен това може да допринесе за набръчкването на листата, опадането на цветните пъпки и изсушаване на обвивката им, което от своя страна води до деформирани цветове. Въздушните корени на орхидеята се хранят с влагата от въздуха - още една причина да не омаловажаваме нейното влияние. Препоръчва се (особено през зимните месеци, когато помещението се отоплява) да се остави съд с вода в близост до орхидеята или да се използват специализирани уреди за овлажняване на въздуха. Директната пулверизация върху растението трябва да се избягва, защото задържането на вода може да доведе до загниване. Листата на добре хидратираната орхидея придобиват лъскав блясък. 


Орхидеите поначало не обичат пресаждането и именно поради това то се осъществява по-рядко в сравнение с другите цветя (на 2-3 години). Когато корените на растението излязат от дупките на саксията е време да пресадите орхидеята в по-голяма с един размер саксия. Добре е преди това да полеете орхидеята, защото вследствие на поливката корените стават еластични и се намалява риска от пречупването им при пресаждането. Важно е да се отбележи, че здравите корени са твърди, а загнилите са меки - те трябва да бъдат отстранени. Някои цветари потапят за кратко време корените на орхидеята в слаб разтвор (бледорозов) на калиев перманганат с цел дезинфекция, след като са ги почистили от старата почвена смес. Ако пресаждате прекалено често или използвате много голяма саксия, растежът на растението ще се забави, защото адаптацията отнема доста време. Опитните цветари избягват, доколкото е възможно, пресаждането и поради още една причина - първата година след пресаждането, орхидеите обикновено не цъфтят или цветовете им са дребни и неприветливи. Не се препоръчва пресаждане по време на цъфтеж. След засаждане или пресаждане, не е необходимо да се полива в рамките на няколко дни.


Подхранването на орхидеята се прилага само по време на вегетационния период веднъж месечно със специалнен тор за орхидеи. Преобладаващото мнение е, че по време на цъфтеж не се тори, а в периода на покой то е забранено. В естествената си среда тя усвоява вещества от всичко, което я заобикаля - например, разграждащата се листна маса, животинските екстременти, минералите в дъждовната вода. У дома можем да и доставим необходимите хранителни елементи, като вземем под внимание нуждите ѝ от три основни елементи - азот (N), фосфор (F) и калий (K). Азотът отговаря за здравия растеж на листата и стъблата (надземната част), фосфорът - за развитието на кореновата система, а калият - за стимулиране на цъфтежа. Магнезият и калцият са положителни добавки към гореизброените.


Търговската мрежа предлага разнообразие от торове за орхидеи, които могат да бъдат листни или течни, във формата на пръчици, гранули, спрейове или да са прахообразни. Всички те се продават с инструкции за прилагане, като общото правило е торенето да се осъществява с поливката. Повечето от тях не само подхранват, но имат и превантивно действие по отношение на заболявания. Практиката сочи, че готовите торове за орхидеи са по-доброто решение в сравнение с домашно приготвените. Въпреки това, бирената мая и английската сол (магнезиев сулфат) се оказват често използвани естествени торове за тези растения.


При увредена коренова система торенето влошава състоянието на орхидеята - ако корените не функционират добре, те не могат да поемат хранителните вещества и последните вместо да се усвоят, се натрупват в почвения субстрат и вследствие на това се увреждат и останалите здрави корени. Много хора считат, че торовете са храна за растенията - последните произвеждат собствена храна посредством слънчевата светлина, въглеродния диоксид и водата, осъществявайки фотосинтезата, а торенето само подпомага този процес и го прави по-ефективен. Вследствие на това погрешно мнение, те прекаляват с торенето и презиквикват т.нар. "изгаряне от пренаторяване", чийто симптоми са кафявите крайща на корените и листата. Такаво изгаряне може да се причини и ако наторяваме, когато почвената смес не е предварително хидратирана - ето защо не се тори суха и неполята почва.

   

Размножаването на орхидеята се оказва бавен и труден процес, затова по-добре е да закупите вече вкоренена и пораснала орхидея, която има и цветове. Търговската мрежа изобилства от различни видове и именно конкуренцията на пазара налага и по-добри цени. Все пак, ако желаете да размножите своята орхидея, въоръжете се с огромна доза търпение. Първият начин е чрез резник от цветонос, който се засажда в хоризонтално положение в почва и се покрива с тънък и прозрачен найлон. Вторият начин е отново чрез резник от стъблото, който се оставя да се вкорени във вода. Тези процедури траят обикновено няколко месеци. За повече информация относно методите за вкореняване на орхидеи, следете блога за бъдеща публикация по темата.


Изключително важно е да наблюдавате вашата орхидея и при първи признаци за наличие на вредители, да предприемете мерки. Най-често срещаните вредители са листната, щитоносната орхидеена и памуковата въшка. Листните и памуковите въшки се хранят със соковете на растенията, носители са на сериозни заболявания и се размножават много бързо (на ден се излюпват между 60 и 100 малки). Лесно забележими са, образуват колонии и засягат новия растеж, цветните пъпки и самите цветове, вътрешната част на листата, като оставят след себе си лепкави следи. Щитоносната въшка засяга същите части от растението, но е възможно да я открием и по корените. Сред другите възможни вредители са трипсите (черни и продълговати буболечки, които атакуват цветовете), акарите (нападат листата и изсмукват хлорофила от техните клетки), и някои видове голи охлюви.


Вследствие на инвазията на тези неприятели, растението спира развитието си, пожълтява, деформира се, а листата и пъпките опадат. Третирането се прилага повече от веднъж, като се препоръчва да опитате да се преборите с тях посредством естествени средства, защото те щадят растението. Някои цветари съветват най-напред да измием с топла вода засегнатите части, като внимаваме тя да не се задържа върху орхидеята. За съжаление това се оказва в повечето случаи недостатъчно. Почистването със спирт или сапунена вода (за повече информация как да я приготвите, прочетете статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога) на листата и стъблата, както и последващата им дезинфекция със слаб (бледорозов) разтвор на калиев перманганат, има успешни резултати. Сред домашно приготвените средства за борба с неприятелите на орхидеите (най-вече листните и памуковите въшки) е т.нар. "лют спрей" - пасирайте 2 люти чушки, 2 глави чесън и 1/2ч.ч. вода, след което прецедете и долейте 3л вода. В бутилка с пулверизатор се сипва 1/4 от този концентрат и се добавят 3л. вода. Вредители като щитоносните въшки и трипсите се унищожават със следната смес: в 1л вода се смесват 1с.л. олио  (задушава вредителите) и 1с.л. течен сапун или препарат за миене на съдове (разрушава обвивката насекомите). Орхидеите се пръскат три пъти седмично в продължителние на две седмици. Важно е да се отбележи, че ако използвате препарат, в чийто състав има олио, трябва да пръскате винаги сутрин, тъй като взаимодействието на олиото със затоплените от слънцето растения може да причини изгаряне.


Не може да бъде пропуснато и действието на канелата като отличен фунгицид, който има не само лечебно, но и превантивно влияние. Антибактериалните и антигъбичните ѝ свойства се оказват перфектно лекарство за възстановяване на орхидеите от гъбични и бактериални заболявания, както и предпазват от такива. Препоръчва се преди третиране с канела да се премахнат заразените части. Засегнатите участъци, които могат да са както в надземната, така и в подземната част от растението, се поръсват с канела, като от полезната подправка можете да приготвите спрей и паста, които гарантират по-добър контакт с повръхността на растението. За приготвянето на канелената паста към 1/2 с.л. канела добавете олио до получаването на гъста паста. Спреят се приготвя от 2 с.л. канела, които се разтварят в 500 л. гореща вода или спирт и разтворът се оставя да престои няколко дни. 


Все по-голямо приложение не само в борбата с вредителите, но и спрямо заболяванията, намира известният продукт Листерин (Listerine). Листеринът е вода за уста, която притежава антисептични, противогъбични и антимикробни свойства. Златният Листерин е оригиналният и се счита, че е най-удачен за приложение, тъй като в другите видове може да има добавки, които да се окажат неблагоприятни за орхидеите. Изсипете достатъчно количество от него в бутилка с пулверизатор и напръскайте засегнатите участъци. Последните могат да се обработят също и с памук, който е напоен с водата за уста. Избраната процедура се прави веднъж седмично до пълното отстраняване на проблема. 



Ако приложените натурални методи не произведат желаните резултати, чак тогава използвайте инсектициди и фунгициди.  


Най-популярните видове орхидеи

Орхидея Катлея:


Орхидея Фаленопсис:
 

Орхидея Ванда:


         
Орхидея Пафиопедилум:
   

Орхидея Онцидиум
    

Орхидея Дендробиум


  



Използвана информация и снимков материал: www.pinterest.comwww.google.com