Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


вторник, 16 февруари 2016 г.

Орхидея


Орхидеята е завладяващо сетивата растение, което покорява със своята величествена нежност и красота. Често е определяна за "бижуто в царството на цветята", а нейният екзотичен дух носи усещане за мир, хармония и спокойствие. Нарежда се сред най-разпространените цветя - това несъмнено се доказва с богатото разнообразие - над 25 000 различни сортове и над 100 000 хибридни разновидности. В естествената си среда, орхидеите живеят предимно в тропическите гори, почти по цялата територия на Земята.



Орхидеята е прекрасен вариант за декорация на дома, присъства в букети и аранжировки, признак е за добър и изискан вкус. Според езика на цветята, символизира любов, красота, плодовитост, пречистване и обаяние. Цветът също има своето значение и може да придаде различен смисъл. Червените орхидеи означават страст и желание, кураж и сила, а розовите - елегантност, радост, женственост и щастие. Белите изразяват уважение, скромност, невинност, чистота и красота, а лилавите - възхищение, почит, величие. Жълтите орхидеи олицетворяват приятелство и ново начало, а оранжевите - гордост и смелост. Зеленият цвят на орхидеите носи късмет и щастие, а естествено синият цвят е изключително рядък и символизира уникалност.

Разграничаваме два основни типа орхидеи, като обединяващото между тях е, че в природата орхидеите не живеят по места, където няма светлина. Земните орхидеи растат в органична почва, захранвайки се от разлагащите се листа и клонки на горската тропическа растителност и получават вода най-вече от валежите. Епифитните орхидеи се прикрепят към кората на дърветата, като не паразитират от тях, а се хранят се от заобикалящата органична материя. Особеното при тях е, че имат специфични слоеве върху корените, които абсорбират и складират водата за бъдеща употреба. Те толерират в по-голяма степен горещите слънчеви лъчи, тъй като и самото им местовиреене предразполага това.  Прекрасен пример за орхидея, която събира в себе си и двете разновидности е добре познатата ни ванилия, която днес широко използваме като подправка и аромат - тя частично вирее в почвата, а в другата си част се разпрострира като епифит.  

За начинаещите цветари следните орхидеи са най-подходящи: Катлея,  Фаленопсис, Пафиопедилум (Венерина пантофка), Онцидиум (орхидея "Танцуващата лейди"), Ванда и Дендробиум. Всеки сорт има специфични нужди, но съществуват общи правила и условия, които важат за всички видове и ако ги съблюдаваме, то непременно ще се радваме на очарованието на тези прекрасни цветя. Трябва да знаем, че в нашия дом новозакупената орхидея ще премине през период на адаптация, чиято продължителност зависи от условията на средата.


Орхидеите произхождат от тропическите климатични пояси, където денят е с продължителност от 12 часа, въздухът е свеж и има изобилие от светлина - именно тази обстановка трябва да пресъздадем у дома. Най-подходящи са температурите между 19-25°, като разликата между дневните и нощните такива не бива да е повече от 8°. Светлината трябва да бъде индиректна, но достатъчна, защото директните слънчеви лъчи ще изгорят растението, а слабата светлина ще възпрепятства цъфтежа. Здравата орхидея притежава среднозелени до светлозелени, твърди и плътни листа, а ако те за тъмни и меки - това означава, че не получава необходимата светлина (база за сравнение е обичайният цвят на съответния вид). Ако листата придобият жълт, кафяв или червен цвят, то това е знак, че светлината е твърде много, а появата на петна по тях  - за изгаряне от слънчевите лъчи. 

Орхидеите харесват да бъдат поставени зад пердета и най-често на первази - така те получават филтрирана светлина. Прозорците с южно изложение са най-силно осветените и на това местоположение през лятото е най-горещо. Източните прозорци предлагат сутрешна слънчева светлина, която е умерена и повечето видове се чувстат идеално през пролетта, лятото и есента на такова място, но зимата предпочитат южното изложение, поради късия ден. Западните прозорци получават повече светлина в сравнение с източните, тъй като при тях има следобедно слънце, което носи и повече горещина през летните дни (съществува риск от изсушаване). Северните прозорци получават най-малко количество светлина. Орхидеите от видове Пафиопедилум и Фаленопсис предпочитат северното и източното изложение, а Дендробиум, Ванда и Катлея - западното и южното изложение.

Почвената смес за орхидеи е пропусклива, въздушна и леко кисела. Ако ви се струва трудно сами да я приготвите, в търговската мрежа ще откриете готови специализирани смеси. Задължително е наличието на борова кора (за да се премахнат смолата и вредителите от нея, се преварява в чиста вода), която се начупва на малки парчета и се слага на дъното на саксията, между корените. Нейната функция е да предотврати слепването на почвата и да осигури добра циркулация на въздуха. Елементите, които можете да добавите са: ситни клечки или малки клончета от дървета, торфен мъх, дървени въглища, корени от папрат, корк, малки камъчета (за дренаж), кокосови влакна.  Удачните саксии за тези растения са с малък размер, пластмасови са и най-важното - те са прозрачни. Орхидеите фотосинтезират чрез корените си и в непрозрачна саксия вероятността цветето да изсъхне е голяма. 


Имайки предвид естествената среда на орхидеите, е съвсем нормално изискването им в помещението да има достатъчна влажност на въздуха. Тя трябва да бъде около 60 до 80% през цялото време. Нестостигът на влажност спира растежа, причинява покафеняване на крайщата на листата, набръчкване на листата, опадането на цветните пъпки и деформация на цветовете. Въздушните корени на орхидеята се хранят с влагата от въздуха - още една причина да не омаловажаваме нейното влияние. Препоръчва се (особено през зимните месеци, когато помещението се отоплява) да се остави съд с вода в близост до орхидеята или да се използват специализирани уреди за овлажняване на въздуха. Директната пулверизация върху растението трябва да се избягва, защото задържането на вода може да доведе до загниване. Листата на добре хидратираната орхидея са бляскави. 

Напояването се извършва ориентировъчно веднъж на 6 до 12 дни, а през лятото - по-често, тъй като температурите са високи и водата се абсорбира по-бързо. Водещата насока, която ми помага да разбера кога трябва да полея орхидеите е цветът на техните корени - ако са зелени, то почвената смес е достатъчно влажна, а ако са сребристи - време е за напояване. Препоръчва се да се полива сутрин, а водата да е със стайна температура. Най-удобният метод за поливане е следният: поставете саксията в дълбок съд, долейте вода до горния ръб (така че тя да е изцяло във водата), оставете я за известно време в нея (не повече от 15 мин.), след това я извадете и задължително изчакайте оттичането на водата от саксията (отнема около 15 мин.).Ако пропуснете последната стъпка, рискувате корените на орхидеята да загният.  

Орхидеите не обичат пресаждането - при тях то се осъществява по-рядко в сравнение с другите цветя (на 2-3 години). Когато корените на растението излязат от дупките на саксията е време да преместите орхидеята в по-голяма с един размер саксия. Добре е преди това да я полеете - вследствие на поливката корените стават еластични и се намалява риска от пречупването им при пресаждането. Важно е да се отбележи, че здравите корени са твърди, а загнилите са меки - те трябва да бъдат отстранени. Някои цветари след като почистят от старата почвена смес корените на орхидеята, ги потапят за кратко в слаб разтвор (бледорозов) на калиев перманганат с цел дезинфекция. Ако пресаждате прекалено често или използвате много голяма саксия, растежът на растението ще се забави, защото адаптацията отнема доста време. Опитните цветари избягват, доколкото е възможно, пресаждането и поради още една причина - първата година след това, орхидеите не цъфтят или цветовете им са дребни и неприветливи. Не се препоръчва пресаждане по време на цъфтеж. 


Подхранването на орхидеята се прилага само по време на вегетационния период веднъж месечно със специалнен тор за орхидеи (течни, прахообразни, под формата на пръчици, гранули, спрейове). Всички те се продават с инструкции за прилагане, като общото правило е торенето да се осъществява с поливката, като повечето от тях имат и превантивно действие спрямо заболявания.  Можем да доставим необходимите хранителни елементи, като вземем под внимание нуждите от три основни елементи - азот (N), фосфор (F) и калий (K). Азотът отговаря за здравия растеж на листата и стъблата (надземната част), фосфорът - за развитието на кореновата система, а калият - за стимулиране на цъфтежа. Преобладаващото мнение е, че по време на цъфтеж не се тори, а в периода на покой то е забранено.

При увредена коренова система торенето влошава състоянието на орхидеята - ако корените не функционират добре, те не могат да поемат хранителните вещества и последните вместо да се усвоят, се натрупват в почвения субстрат и вследствие на това се увреждат и останалите здрави корени. Много хора считат, че торовете са храна за растенията - те произвеждат собствена храна посредством слънчевата светлина, въглеродния диоксид и водата, осъществявайки фотосинтезата, а торенето само подпомага този процес и го прави по-ефективен. Вследствие на това погрешно мнение, те прекаляват с торенето и презиквикват т.нар. "изгаряне от пренаторяване", чийто симптоми са кафявите крайща на корените и листата. Такаво изгаряне се причинява и ако наторяваме, когато почвената смес не е предварително хидратирана - ето защо не се тори суха и неполята почва.



Цъфтежът на орхидеите е дълготраен - продължава до 2-3 месеца, като при правилно отглеждане може и да се повтори, като с решаващо значение за него са светлината и топлината. Недостигът на светлина и високите температури възпрепятстват образуването на цветоноси. Растенията, които получават адекватно и подходящо количество светлина, цъфтят по едно и също време, както през миналата година. Състоянието на кореновата система също оказва влияние върху цъфтежа - ако голяма част от корените загинат, до появата на нови корени цъфтежът ще е оскъден или изобщо няма да е налице. На пазара се продават препарати за стимулиране на цъфтеж, които могат да се ползват при неговото забавяне. След прецъфтяването започва период на покой, по време на който се залагат следващите цветоноси (той приключва с появата на нов цветонос). Поливането е ограничено, а самото растение не се подхранва и се държи в хладно помещение. Когато цветоносът е свеж и зелен, се оставя да изсъхне и чак тогава се отрязва над първия възел (т.нар."спяща пъпка") или на 3-4 см от основата (т.нар."розетка"). Възможно е той да не изсъхне, а от някоя  спяща пъпка да се развие нов цветонос.   



Размножаването на орхидеята е бавен и труден процес, затова по-добре е да закупите вече вкоренена и пораснала орхидея, която има и цветове. Пазарът изобилства от различни видове, а конкуренцията налага и по-добри цени. Все пак, ако желаете да размножите своята орхидея, въоръжете се с огромна доза търпение. Първият начин е чрез резник от цветонос, който се засажда в хоризонтално положение в почва и се покрива с тънък и прозрачен найлон. Вторият метод е отново чрез резник от стъблото, който се оставя да се вкорени във вода. 

Най-често срещаните вредители са листната, щитоносната орхидеена и памуковата въшка. Листните и памуковите въшки се хранят със соковете на растенията, носители са на сериозни заболявания и се размножават много бързо. Лесно забележими са, образуват колонии и засягат новия растеж, цветните пъпки и самите цветове, вътрешната част на листата, като оставят след себе си лепкави следи. Щитоносната въшка засяга същите части от растението, но е възможно да я открием и по корените. Сред другите възможни вредители са трипсите (черни и продълговати буболечки, които атакуват цветовете), акарите (нападат листата и изсмукват хлорофила от техните клетки), и някои видове голи охлюви. Вследствие на инвазията на тези неприятели, растението спира развитието си, пожълтява, деформира се, а листата и пъпките опадат. 

Третирането се прилага повече от веднъж, като се препоръчва да опитате да се преборите с тях посредством естествени средства, защото те щадят растението. Почистването със спирт или със сапунена вода, както и последващата им дезинфекция със слаб (бледорозов) разтвор на калиев перманганат, има успешни резултати. Сред домашно приготвените средства  е т.нар. "лют спрей" - пасирайте 2 люти чушки, 2 глави чесън и 1/2ч.ч. вода, след което прецедете и долейте 3л вода. В бутилка с пулверизатор се сипва 1/4 от този концентрат и се добавят 3л. вода. Вредители като щитоносните въшки и трипсите се унищожават със следната смес: в 1л вода се смесват 1с.л. олио  (задушава вредителите) и 1с.л. течен сапун или препарат за миене на съдове (разрушава обвивката насекомите). Орхидеите се пръскат три пъти седмично в продължителние на две седмици. Важно е да се отбележи, че ако използвате препарат, в чийто състав има олио, трябва да пръскате винаги сутрин, тъй като взаимодействието на олиото със затоплените от слънцето растения може да причини изгаряне.


Не може да бъде пропуснато и действието на канелата като отличен фунгицид, който има не само лечебно, но и превантивно влияние. Нейните антибактериални и антигъбични  свойства се оказват перфектно лекарство за възстановяване на орхидеите от гъбични и бактериални заболявания, както и предпазват от такива. Засегнатите участъци, които могат да са както в надземната, така и в подземната част от растението, се поръсват с канела, като от полезната подправка можете да приготвите спрей и паста, които гарантират по-добър контакт с повръхността на растението. За приготвянето на канелената паста към 1/2 с.л. канела добавете олио до получаването на гъста паста. Спреят се приготвя от 2 с.л. канела, които се разтварят в 500 л. гореща вода или спирт и разтворът се оставя да престои няколко дни. 

Все по-голямо приложение не само в борбата с вредителите, но и спрямо заболяванията, намира известният продукт Листерин (Listerine). Листеринът е вода за уста, която притежава антисептични, противогъбични и антимикробни свойства. Златният Листерин е оригиналният и се счита, че е най-удачен за приложение, тъй като в другите видове може да има добавки, които да се окажат неблагоприятни за орхидеите. Изсипете достатъчно количество от него в бутилка с пулверизатор и напръскайте засегнатите участъци. Последните могат да се обработят също и с памук, който е напоен с водата за уста. Избраната процедура се прави веднъж седмично до пълното отстраняване на проблема. 









Използвана информация: