четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Хибискус


Настоящата публикация е посветена на хибискуса - растение,  удивляващо с красивите си цветове и носещо нежния и екзотичен дух на своята родина - Азия и тихоокеанските острови. Лесно можем да пренесем тропическата изящност на тези географски ширини у дома, притежавайки дори само една саксия с това невероятно цвете, което ще ни радва през летните месеци с огромните си цветове в разнообразни багри.


Семейството на хибискусите е разнообразно и многобройно, затова ще спрем вниманието си върху особеностите на китайската роза и градинския хибискус, като едни от най-предпочитаните за отглеждане цветя в нашите климатични условия, но преди това това ще разгледаме основните направления за правилно отглеждане на хибискуси.


Хибискусът обича светлата и топла среда. Въпреки това, практиката показва, че трябва да се предпазва от директните слънчеви лъчи и не трябва да бъде засаждан на места, където слънцето огрява целодневно (или не трябва да бъде излаган на такива). Експерименти доказват, че слънчевите лъчи за 2 часа дневно отлично стимулират цъфтежа и са напълно достатъчни. Ако е бил отглеждан на много сенчесто място и след това се премести на място с директна слънчева светлина, то е сигурно, че по листата ще се появят петна, вследствие на изгаряне. Силното слънце разрушава хлорофила в листата и поради това те частично или изцяло придобиват друг вид и цвят. Ето защо най-подходящо е мястото със следобедна сянка, където растението ще е защитено от горещините.


За да отгледате великолепни хибискуси с много цветове, те трябва да бъдат добре и редовно поливани. И това изискване е съвсем нормално, имайки предвид произхода им - въздухът по тихоокеанските острови и крайбрежия е влажен, а дъждовете са обилни и често случващи се. Ето защо трябва да осигурим идентични условия в нашите умерени ширини. Това означава, че през летните месеци, когато времето е топло, хибискусът ще се нуждае от много вода. Сигурен показател за добро развитие и правилно напояване са многото зелени листа, както и гъстите цветове. Не допускайте дълго засушаване, защото това ще доведе до спиране на растежа и цъфтежа на растението - листата пожълтяват, а цветните пъпки или самите цветове падат. Въпреки че това състояние представлява голям стрес за него, има шанс да го спасите, като започнете отново с редовното поливане. Внимавайте и с другата крайност - преполиването и заддържането на вода в почвата. Важно е да се запомни, че напояването не е еднакво през цялата година. Общото правило е, че с увеличаване на температурните градуси, поливането трябва да бъде извършвано по-често. Следователно, през пролетта поливането трябва да бъде умерено, през лятото - често, а през зимата - ограничено. Препоръчително е то да не се осъществява директно в основата на растението, а по края на саксията, с цел да се предпазят корените. 
Осигурете добре дренирана и лека почва, която да доставя свободно хранителните вещества и кислород до корените. Хибискусът най-много се нуждае от елемента калий, който от своя страна пренася вода до всяка клетка на растението и така го поддържа хидратирано. Фосфорът трябва да бъде в малко количество, защото в по-големи дози ще навреди (ето защо не се препоръчват подхранващите торове за бърз цъфтеж, тъй като те съдържат много фосфор).  Не много трябва да бъде и азотът в почвата, защото ако прекалите с него, по листата ще се появят тъмни петна и така ще бъдат "изгорени". Общото правило е, че колкото по-малко е активен хибискусът, толкова по-рядко се и подхранва. Следователно, през зимния период такова не се осъществява, а с настъпване на пролетта и лятото препоръчителния период на торене е веднъж месечно. 


За да се развива добре, хибискусът има нужда от подрязване. Всеки цвят се появява на края на стеблото на растението и ето защо правилното подрязване би предизвикало образуването на нови разклонения, а така ще се обогати и цялостният цъфтеж. Следователно, повече разклонения - повече цветове, а това е достатъчен аргумент за подрязване. Кога е най-добрият момент за подрязване ? Най- удачният момент за това е през пролетта, като задължително се използват добре подострени градински ножици или ножове. За градинските видове, които остават в земята навън през зимата, правилният момент за отрязване на стеблата е през късната есен. Това ще насочи енергията и силата на растението към корените, а през пролетта новите клончета ще се появят. Важно е да се знае, че новият растеж ще започне от мястото, където сте отрязали стеблото. Винаги се премахват изсъхналите или увредените клони, както и прецъфтелите цветове. Препоръчва се за по-добра форма да се отрязват на най-ниско равнище клоните, които се в близост до центъра на храста, а на най-високо - тези, които са от външната част. Така вашият хибискус ще придобие вид на малко дръвче. Във всички случаи разрезът трябва да е под наклон от 45 градуса (т.е да не е хоризонтален) и трябва да бъде направен на около 1/2 см над листния възел. Внимавайте да не прекалите с подрязването, защото това ще унищожи растението - достатъчно е леко оформление, избягвайки премахването на повече от 2/3 от всяко клонче. Хубаво е след подрязване, растението да се подхрани.


Размножаването най-успешно се осъществява чрез резници през пролетта. Практиката показва, че младите и зелени резници биха могли да се вкоренят във вода, въпреки че не се препоръчва да бъдат оставени за дълго в нея, тъй като ще загният. Средно твърдите резници са най-подходящи за вкореняване в почва. Отрежете клонче така че да съдържа поне 3 листни възела (около 15 см) и премахнете от него всички листа, с изключение на връхните. За да се вкорени, резникът изисква топлина и влажност на въздуха. Затова го засадете в добре напоена почва в малка саксийка или чашка, оплътнете добре почвата около самия резник и го похлупете с буркан. Можете да поставите саксийката в разрязана на две пластмасова бутилка, като захлупите задължително с горната част. Вкореняването обикновено се постига за около месец. Някои хибискуси се размножават и чрез семена.


Три са основните причини за пожълтяване на листата - засушаване, преполиване, заболяване на корените. Когато дълго време растението не е поливано и почвата е суха, корените няма откъде да получат вода, която да поемат. Първата мисъл, която ни хрумва за спасение на цветето, е да го полеем обилно с вода, но това се оказва съвсем неподходящо разрешение на проблема. Крайните части на кореновата система се състоят от много тънки и мънички коренчета, които имат функцията първи да абсорбират водата и при засушаване именно те загиват най-бързо и най-напред. Ако много от тях бъдат унищожени, растението няма да бъде способно да поеме много вода. Следователно, трябва да полеете много внимателно и предпазливо, като не допускате почвата да заддържи водата за много дълго време. Преполиването представлява бавно удавяне на растението, защото почвата остава много мокра, губи своята въздушност и започва да затваря всички  пространства, от които корените черпят кислород. Този проблем може да се реши с пресаждането на растението в нова, добре дренирана и лека почва, като се регулира и напояването. Заболяването на корените е свързано със спиране на нормалното им функциониране. Най-често причината за това е развиването на гъбични заболявания, които в повечето случаи са изключително упорити и трудни за излекуване. Ето защо е по-добре да предотвратите появата на такива проблеми, отколкото след това да се борите с тях. Хибискус, виреещ в мокра почва, е предразположен в пъти повече към заболяване, в сравнение с такъв, отглеждан в здрава почва, защото първият губи своите естествени защити и дава лесна възможност за "нападение". За да предпазите растението от всичко това, не поливайте директно в основата на стеблото - така ще защитите короната на корените. Освен това следете оттичането на водата, което трябва да е бързо и свободно, защото корените, които стоят в прекомерна влага, със сигурност ще развият гъбични заболявания. 


Най-често срещаните вредители са насекоми, като например - листната и щитоносната въшка. Те са видими с просто око по листната маса, а понякога се крият и под самите листа. За справяне с този проблем използвайте сапунена вода (за повече информация, прочетете "Как се прави сапунена вода за цветя?" в този блог) или съответните препарати, които можете да откриете в търговската мрежа. 


Ако желаете да притежавате в градината си това красиво цвете, то тогава засадете градински хибискус, който е студоустойчив и няма да представлява проблем, ако го оставите навън през зимните месеци. Характерно за него е, че в края на есента се изразяват стеблата му до основата и така прекарва зимата, като през пролетта той отново покарва. Лесно се размножава чрез семена. Расте на височина, като достига до 2 м, и може да се оформи като храст или жив плет. Интересно предложение е градинският хибискус "Луна" (Hibiscus luna), който пленява с големина на своите цветове, достигаща до 20 см в диаметър. Вирее на слънчево място, обича поливането и може да бъде засаден и в саксия. 


Китайският хибискус или т.нар. "китайска роза" (H. rosa-sinensis) е една малка част от голямото семейство на хибискусите, надброяващо 200 вида. Тя е отглеждана у нас като саксийно цвете, което може да прекара летните месеци навън, на място със следобедна сянка, а с настъпването на есента се прибира вътре. Чувствителна е към слани и ниски температури и поради това през зимата се оставя в отопляема стая и се намалява поливането ѝ. Това са всъщност по-специалните ѝ изисквания. 


Генетиката на китайската роза е изключително интересна. Тя е полиплоидно растение - в клетките ѝ съществуват повече от два хомоложни набора от хромозоми. Ефектът от това се изразява в промяна на фенотипа (съвкупността от всички забележими белези) на младото растение в сравнение на майчиното. Именно заради тази характеристика, китайската роза става популярна и с многото кръстоски на видовете и създаването на нови такива. Освен това, често се случва един вид да цъфти с различни форми - понякога с кичести цветове, а друг път - с прости, това също се дължи на генетичното устройство.


Нека се запознаем и с други любопитни факти. Населението в тихоокеанските острови ползва цветовете на китайската роза за храна и направата на салати - доста странно и необичайно за нашите вкусове и кухня. Често жените  приготвят от тях и маски за стимулиране растежа на косата и против косопад. В Индия я използват за излъскване на обувки и придаването на впечатляващ блясък върху тях, а пък в Индонезия я наричат "kembang sepatu", което означава ''цвете-обувка". В Древен Египет, хибискусът е бил средство за регулиране и поддържане на нормалната телесна температурата, а в Иран - за облекчаване на безпокойство и проблеми със съня.

В някои страни цветовете се изсушават и се използват в питиетата, най-вече за приготвянето на чай. Хибискусът е известен в китайското билколечение със своите богати лечебни свойства. Ползата от него е, че помага при затлъстяване, високо кръвно налягане и холестерол, подобрява инсулиновата резистентност и имунната система, регулира метаболизма,  предпазва черния дроб и бъбреците, има противораково действие. Използван е широко в производството на козметични продукти. Счита се, че изпълнява ролята на слънцезащитен агент, който предпазва кожата от вредните ултравиолетови лъчи. Заради своите позитивни качества в борбата със стареенето на кожата, е определян като "ботокс растение" - повишава еластичността на кожата, като ѝ придава свеж и младежки вид. Освен това изравнява тена и възстановява клетките на кожата, има ексфолираш и почистващ ефект, и не на последно място - хидратиращо въздействие. Всички тези невероятни свойства се дължат на естествените киселини и антиоксиданти, съдържащи се в това прекрасно цвете, които оказват благоприятно влияние върху кожата. 

Експеримент - сравнение за вкореняване на китайска роза в почва и във вода

За настоящия опит ще използваме резници от китайска роза, които ще експериментираме да вкореним във вода и в почва, като наблюдаваме успоредно двата метода за размножаване. Залагането им е в началото на месец октомври 2017г. и както забелязвате от следващата снимка ще проверим и дали вида на резника има значение за успешното му вкореняване - ще използваме зелен, леко вдървен и силно вдървен резник. 



Опит за вкореняване в почва
Резниците са засадени в малка саксийка в почва, която се поставя в разрязана на половина бутилка от 10л, като на дъното ѝ се слага обърната наобратно подложка. Поливаме добре и залепваме двете половини на бутилката с тиксо и затваряме с капачката.



Опит за вкореняване във вода
Резниците са поставени в малка бутилка, която е напълнена до половината с вода. За улеснение на вкореняването са направени разрези по дължината на резниците.






Б Е З П Л А Т Н А К Н И Ж К А

Б Е З П Л А Т Н А     К Н И Ж К А
Само в официалната Фейсбук страница на "Красивият свят на цветята"

П О П У Л Я Р Н О