Цветя. Полезни съвети. Споделен опит.

Добре дошли в Красивият свят на цветятата - блогът, който намери място в сърцата на всички, които обичат и отглеждат цветята.Потопени в прекрасната цветна атмосфера, вие ще откриете в него информация за различните видове, полезни съвети и споделен опит в областта на градинарството. Казват, че цветята са усмивката на земята и мислите на природата за любовта. Те са съвършенство, радост, вдъхновение, страст. Всяка статия от блога е създадена в духа на тази позитивната емоция, за която вярвам, че ще достигне до всеки любител, докоснал се до моето цветно пространство.

Последвай ме


четвъртък, 11 февруари 2016 г.

Хибискус


Царството на хибискусите разгръща пред нас завладяващо сърцата разнообразие от видове и цветове. Всеки любител на красотата остава без думи пред гледката на богато разцъфналите се растения, които удивляват с нестихващ цъфтеж и скромни изисквания по отношение на отглеждането. Родом предимно от тропическите земи на Азия, хибискусите намират среда за живот и по нашите ширини, като два сорта се открояват като най-подходящите за виреене в умерения климатичен пояс. Това са китайската роза (H.rosa-sinensis) и градинският хибискус  (Hibiscus Syriacus) - прекрасните герои на настоящата статия.


Китайската роза притежава интересна генетика - тя е полиплоидно растение - в нейните клетки има повече от два хомоложни набора от хромозоми. Ефектът от това се изразява в промяна на фенотипа (съвкупността от всички забележими белези) на младото растение в сравнение на майчиното. Така тя става популярна с многото кръстоски на видовете и създаването на нови такива, като често се случва един вид да цъфти с различни форми - понякога с кичести цветове, а друг път - с прости.

Китайската роза обича светлите и топли местоположения, със следобедна сянка. Може да се отглежда през летните месеци навън, като с настъпването на есента се прибира у дома в помещение с умерени температури и светлина. Това е наложително, тъй като тя не e студоустойчива и е силно чувствителна по отношение на измръзване и слани. Общото правило за напояване е, че с повишаване на температурите се увеличават и нуждите на растението от вода. През пролетта поливките са умерени, през лятото са чести, а през зимата - ограничени. Не допускайте дълго засушаване, тъй като то води до спиране на растежа и цъфтежа - листата пожълтяват, а цветните пъпки или самите цветове опадат. Другата крайност - преполиването, също е нежелателна, тъй като причинява загниване на корените. Сигурен показател за добро развитие и правилно напояване са многото зелени листа, както и гъстите цветове.

Осигурете дренирана, лека и хранителна почва. Примерната почвена смес е съставена от градинска и горска почва, пясък, угнил оборски тор. Китайската роза се подхранва веднъж месечно през активния период (от пролетта до есента), като личният ми опит показва, че засаденото в плодородна почва растение може да дари нестихващ цъфтеж и без допълнително торене. Важно е да се знае, че хибискусът най-много се нуждае от елемента калий, който пренася вода до всяка клетка и отговаря за цъфтежа. В по-малки количества трябва да са фосфорът (в големи дози вреди, не се препоръчват подхранващите торове за бърз цъфтеж, тъй като те съдържат много фосфор) и азотът (при излишък на азот листата изгарят и се появяват тъмни петна по тях).


Китайската роза има нужда от подрязване през пролетта - новият растеж започва от мястото на отрязването, а цветните пъпки се залагат именно там. Винаги се премахват изсъхналите или увредените клони, както и прецъфтелите цветове. Препоръчва се за придобиване на форма на дръвче да се отрязват на най-ниско равнище клоните, които се в близост до центъра на храста, а на най-високо - тези, които са от външната част. Във всички случаи разрезът трябва да е диагонален и да е на 1/2 см над листния възел. Внимавайте да не прекалите с подрязването, защото това ще унищожи растението - достатъчно е леко оформление, като се избягва премахването на повече от 2/3 от всяко клонче. Хубаво е след подрязване, растението да се подхрани. Лично аз подрязвам китайските ми рози през есента, тъй като те придобиват високи размери и е затруднено поддържането им на закрито.

Размножаването най-успешно се осъществява чрез резници през пролетта или есента. Практиката показва, че младите и зелени резници се вкореняват във вода, макар че често загниват. Средно твърдите резници са най-подходящи за вкореняване в почва. Отрежете клонче така че да съдържа поне 3 листни възела (около 15 см) и премахнете от него всички листа, с изключение на връхните. За да се вкорени, резникът изисква топлина и влажност на въздуха. Затова го засадете в добре напоена почва в малка саксийка или чашка, оплътнете добре почвата около самия резник и го похлупете с буркан. Можете да поставите саксийката в разрязана на две пластмасова бутилка, като съедините частите с тиксо и затворите задължително с капачката. Вкореняването обикновено се постига за около месец.

Три са основните причини за пожълтяване на листата - засушаване, преполиване, заболяване на корените. Когато дълго време растението не е поливано и почвата е суха, корените няма откъде да получават вода. Първата мисъл, която ни хрумва за спасение на цветето, е да го полеем обилно, но това се оказва съвсем неподходящо решение. Крайните части на кореновата система се състоят от много тънки и мънички коренчета, които имат функцията първи да абсорбират водата и при засушаване именно те загиват най-бързо и най-напред. Ако много от тях бъдат унищожени, цветето няма да е способно да поеме много вода. Следователно, трябва да полеете много внимателно и предпазливо, като не допускате почвата да заддържи водата за много дълго време.


Преполиването представлява бавно удавяне на растението, защото почвата остава много мокра, губи своята въздушност и започва да затваря всички пространства, от които корените черпят кислород. Този проблем може да се реши с пресаждането на растението в нова, добре дренирана и лека почва, като се регулира и напояването. Заболяването на корените е свързано със спиране на нормалното им функциониране. Най-често срещаните вредители са листната и щитоносната въшка. Можем да ги видим с просто око по листната маса, а понякога се крият и под самите листа. За справяне с този проблем помага сапунена вода. Повече информация за сапунената вода можете да откриете в статията Как се прави сапунена вода за цветя? в блога.

Градинският хибискус е известен още като "дървовидна ружа" и "розата на Шарон (Шарън)" и представлява дърво, за което се счита ще има продължителност на живота до 100 години. Отглежда се най-вече като храст, като може да се оформи като жив плет или ограда. Цветовете биват кичести и некичести, обагрени са най-вече в бяло, розово, лилаво, червено и привличат птици и пеперуди. Листата се различават от тези на китайската роза по това, че са по-заострени и тесни, като с настъпване на есента окапват. Розата на Шарон е студоустойчива, като у нас може да прекара зимния период в градината. Възможно е при температури под -25º да има частично измръзване на надземната част от растението, но това не довежда до цялостното му погубване. В края на есента се препоръчва да се добави допълнителен слой почва към основата, като целта е да се предпази кореновата система.


За да ни радва с очарователните си цветове през цялото лято, е необходимно да засадим дървовидния хибискус в дупка, с дълбочина равна на два-три пъти ширината на корените, като уплътним добре с почва в основата и му осигурим достатъчно пространство за развитие (т.е. около него не бива да има други цветя). Мястото е слънчево, с частична следобедна сянка. Почвата е пропусклива, дренирана и богата на хранителни вещества. Отлично се отразява и натуралното обогатяване на почвената смес, което служи за естествено подхранване. Торенето се прилага два пъти - един път рано напролет и втори път късно есента. Един от най-често срещаните проблеми, свързани с дървовидната ружа, е опадането на цветните и пъпки - те падат, когато растението е подложено на стресови условия - например, оскъдно поливане, прекалено торене. Важно е влажността на почвата да се поддържа еднаква, а това означава, че не бива да се допускат резки преходи от преполиване към засушаване и обратното.