понеделник, 1 февруари 2016 г.

Кокиче


Кокичето е нежно и бяло цвете, което първо се осмелява да се покаже над студените снежни преспи и да предизвести настъпването на пролетта. Символизира надеждата, силата, новото начало и идващите по-добри времена. Произхожда от централните, южните и средните части на Европа, и е любимо градинско растение - неизменна част от всеки двор. Непретенциозно откъм грижи и отглеждане, то е и изключително издържливо на студове. Цъфтежът обикновено започва през месец февруари, а самите цветове привличат вниманието с великолепен аромат и дълготрайност седмици наред. Освен с деликантната си външност, то е известно още и с лечебните си свойства, познати още от Античността.


Стара легенда разказва историята на Адам и Ева, които били прогонени от Райската градина.  След края на есента, на земята нямало никакви цветя, снегът валял безспирно, а навън било мрачно и студено. Ева била много тъжна и не спирала да плаче. За да я успокои, при нея дошъл ангел небесен. Той уловил една снежинка с ръката си, духнал над нея и когато снежинката докоснала земята, се превърнала в първото кокиче. В този момент красивото цветенце разцъфтяло и Надеждата се родила. От тогава кокичетата "даряват светлина" и на най-тъмните зимни вечери, олицетворявайки настъпването по-добрите времена.


Кокичетата са студоустойчиви растения, които виреят в сенчеста среда, а тяхното естествено местоположение е под короната на дърветата. Именно в тези части от вашата градина е най-добре да засадите луковиците на това нежно цвете. Кокичетата се садят поначало през есента, като опитните цветари съветват да посадим луковиците на не много голяма дълбочина (до 10см) и в близост една до друга. Най-впечатляващ ефект се получава, когато те са разположени на групи. Подходяща е пропускливата и богатата на хранителни вещества почва, като примерната почвена смес е съставена от листовка, угнил оборски тор, градинска почва.


Необходимото количество вода се доставя чрез валежите от дъжд и сняг. Ето защо допълнително напояване не е нужно да се прави. Не се изисква и торене. Подрязване не се извършва - единствено можете да премахнете листната маса след приключване на цъфтежа и след като тя пожълтее и изсъхне. Това е важен елемент от развитието на луковиците - по този начин се натрупват хранителни вещества в тях и се образуват дъщерните луковички или т.нар. "детки", които от своя страна служат за размножаване. Интересен факт е, че всяка една луковичка образува по две нови.  Нямате повод за притеснение по отношение на вредители и заболявания, защото при кокичето те не се наблюдават.


Размножаването се осъществява лесно, чрез разделяне на луковиците. Най-добрият период за това е през лятото (обикновено юни-юли месец), когато листата са вече увехнали и пожълтели. Някои градинари съветват в този период да се приложи подхранване на растението, въпреки че както вече бе споменато, то не е задължително.  Изберете подходяща група кокичета, а именно тази, около която няма други растения. Разкопайте на известно разстояние от стъблата и извадете луковиците. Оставете ги за известно време на сянка, за да се издъхнат. След това ги приберете в хартиен плик и ги съхранявайте до есента. Нагледно този процес можете да проследите в следващото видео:


Практиката доказва, че няма да сбъркате, ако засадите луковиците още при тяхното изваждане през лятото. Ако изберете да го направите през есента, то подходящият период са седмиците между септември и октомври месец. Цъфтежът започва в по-меките зимни дни, а прекалено силното пролетно слънце би предизвикало по-бързото увяхване. Препоръчва се кокичетата да се посадят покрай пътеки или алеи (по възможност и под дървета), защото придават красив и атрактивен вид, както и на места, където рано напролет снегът се топи най-бързо - така ще се насладите на всеки един момент от появата им на повръхността на земята, до отварянето на първия цвят и активния им цъфтеж. 
                           

Завършвам настоящата статия с една прекрасна мисъл, която подвига духа и ни кара да повярваме в доброто, а то наистина съществува! „Нали и най-малкото клонче, пораснало в хладната пролет, иска да се  изправи срещу вятъра. И най-крехкото стръкче вярва, че освен да цъфти, има и друго предназначение – да надвие бурята!“  (Радостина Ангелова)



Използвана информация и снимков материал: www.google.com