събота, 30 януари 2016 г.

Скабиоза


Скабиозата е нежно тревисто растение, което украсява домовете ни през летните месеци. Тя произхожда от южните и средни части на Европа, планините на Южна Африка и Централна Азия. Притежава гъсти и внушителни цветове в различни багри - жълти, сини, червени, розови, винени, лилави и бели. Представете си всички тези нюанси, засадени на едно място, какъв пъстър и чудесен килим биха образували. Именно такава е практиката на повечето градинари - да комбинират избрани цветове скабиози и да постигат висок декоративен ефект, засаждайки ги най-вече в градината. Освен със своята грациозност, скабиозата се гордее и с некапризния си характер и лесното си отглеждане - достатъчно причини да проследим настоящата статия и да обикнем това растение.


Скабиозата е известна още под името "игленик" - самият цвят наподобява до известна степен шивашкото пособие - от централната част излизат заострени тичинки и венчелистчета, които лично аз оприличавам при някои видове и на перлички. Височината може да надмине 60 см - ето защо трябва да избягваме местата със силен вятър и течения, които могат да пречупят цветята. За упора обикновено използваме метални или дървени укрепления, най-често колове. Една здрава и добре развита скабиоза има способността да произведе от 20 до 50 цвята, като всеки един от тях е разположен на отделно стъбло. Цъфтежът започва през лятото и трае до късна есен или по-точно - до появата на първите слани. За да увеличите неговата продължителност, винаги премахвайте прецъфтелите цветове. Поради дългите си дръжки, цветовете често биват отрязвани за букети, които носят своята уникалност и красота.


Освен с изящен декоративен облик, скабиозата разполага и с лечебни свойства - сведения сочат, че е използвана от римлянине за лечение на проказа, а в днешни дни се прилага при множество кожни заболявания. Друг любопитен факт е, че в някои местности в Германия тя е защитен вид. Засажда се предимно в градината, когато пролетните слани преминат и успешно се съчетава с почти всички растения в нея. Не е изключено като вариант и отглеждането ѝ в саксии или сандъчета. Освен че събират погледите на всички любители на цветята, скабиозите привличат силно и пеперудите и пчелите.


Счита се, че повечето видове скабиози са многогодишни и съответно зимоустойчиви, като моят личен опит в отглеждането им потвърждава това твърдение за валидно и за нашите ширини. Въпреки това, за да си гарантирате присъствието на тези очароващи растенията във вашата градина и през следващата година, съберете добре узрелите семена на прецъфтелите цветове. Следователно, можем да разграничим скабиозите на едногодишни и многогодишни. В следващите две снимки са представени съответно част от едногодишните видове, а именно: "Ace of Spades", "Fata Morgana", "Salmon Queen", "Burgundy Beau", "Black Knight", и някои от многогодишните разновидности: "Blue Perfection", "Clive Greaves", "Miss Willmott", "Perfecta Alba", "Pink Mist", "Mariposa Violet".


В естествената си среда скабиозата вирее в сухи и топли места - по ливади, крайщата на горските териории, планинските склонове. Всички тези кътчета са добре огрявани от слънчевите лъчи. Нашата задача е осигурим подходяща среда за живот на скабиозата и у дома, съобразявайки тези условия. Както вече разбрахме, тя обича слънчевото местоположение, като на по-сенчестите места също вирее добре, но цъфтежът се намалява значително. Приема се, че директните слънчеви лъчи, дори и по време на горещините, не биха изгорили растението, но въпреки това следобедната сянка се препоръчва. Няма специални изисквания по отношение на  почвата - достатъчно е да е дренирана и да е богата на хранителни вещества. Не пренебрегвайте факта, че тежката, неотцедлива и постоянно мокра почва със сигурност ще унищожи скабиозите ви. Примерната почвена смес е съставена от градинска почва, листовка, пясък - колкото по-въздушна и лека е тя, толкова по-добре.


Теренът, върху който ще засадим тези прекрасни растения, трябва да е прекопан и обработен. Полезна е идеята да добавим угнил оборски тор към почвената смес, тъй като той оказва благоприятелно влияние върху цъфтежа. Следващата стъпка е да изкопаем дупки с дълбочина два пъти размера на коренището и в тях да поставим скабиозите. След това уплътняваме почвата около основата им и поливаме обилно. Оптималното разстояние между растенията е 25-30 см.


Поливането е пряко свързано с климатичните особености и времето. Възприето е, че дъждовната вода е достатъчна за нуждите на скабиозата, но при дълготрайно засушаване трябва да напояваме редовно, но умерено. Препоръчва се по-често напояване в периода на формиране и развитие на корените, като след това растението може да понесе и по-сухи периоди. Както не веднъж е споменавано и в други статии от блога, най-сигурният индикатор за необходимостта от поливки, е горният слой на почвата. Ако при разравяне с пръст той е сух, то несъмнено е време да доставим вода. Този трик ще ви бъде от полза най-вече, ако отглеждате скабиоза в саксия или сандъчета - обикновено те се поливат три пъти седмично, но по малко. Друг белег, който показва, че растението страда от липса на вода, са увисналите и умърлушени листа. Удачното време за поливка в летните дни е късно вечерта - задължително трябва да избягваме горещините, защото ако растението е изложено на жарките слънчеви лъчи след напояването, има потенциална опасност от изгаряне. От друга страна, вечерните поливки са подходящи и защото удължават времето за абсорбация на водата - така цялото количество ще бъде усвоено.


Скабиозата не изисква често подхранване. То може да се приложи само във фазата на растеж, но при здрава коренова система - през пролетта, с тор за цъфтящи растения или естествени средства за торене. С последните можете да се запознаете в статията Как да обогатим почвата за цветята с естествени средства? в този блог. Най-желаните хранителни елементи са калий и фосфор - те оказват влияние върху цъфтежа, като му придават повече яркост и интензитет. Не се нуждае и от подрязване - въпреки че не е задължително, можем да направим такова в края на активния сезон (късната есен) и по този начин да зазимим скабиозите - отрязват се стъблата до основата, и се добавят допълнителен слой почвена смес, листа и малки клонки. Това се отнася най-вече за едногодишните видове, който се самозасяват и така се появяват в градината през пролетта (ако не осигурим наш разсад). При многогодишните скабиози няма опасност от измръзване през зимата. Скабиозите се пресаждат веднъж на 5 години.


Скабиозата се размножава основно чрез семена, които се събират след узряване и се засаждат рано пролетта, като се прави разсад, който се държи на закрито и със затопляне на времето се засажда в градината. Семената за разсад се сеят през януари или февруари месец. Допустимо е и засяване директно в почвата, но това може да стане едва, когато топлото време се е установило трайно - края на април и началото на май месец. За правилното събиране и съхранение на цветните семена, можете да получите информация в статията  Как да съберем и съхраним семената на любимите цветя ?, а относно засяването им - в публикацията Засяване на цветни семена в този блог.


За скабиозите е характерно и размножаването по естествен път чрез самозасяване, като новите растения, пораснали от семена не носят съвсем същите белези като тези на своите родители. Интересен факт е, че едно поле, засято със скабиози, може да произведе до 2000 семена, които да останат в почвата за много години. Следователно, освен че те  могат да ни дарят със стабилно количество семена на сезон, самите семена са с голям срок на годност. Възможно е да умножите броя на вашите скабиози и чрез разделяне на коренището, което от своя страна се извършва рано през пролетта. При възрастните растения, които са отглеждани 4 -5 години в градината, такова разделяне и последващо пресаждане е наложително и се прави с цел възстановяване на енергията и силите на скабиозата. Внимателно разкопайте около растението, като предпазите корените му и след това го извадете. Ако има изсъхнали части, се премахват. Новите издънки се разделят и засаждат самостоятелно, а старата скабиоза се връща на същото място. Полейте добре.


Някои видове могат да се размножат и чрез вкореняване на резници. Най-сполучлив период за това е пролетта или ранното лято. Взимат се връхни резници с малка дължина, която включва поне два листни възела (мястото, откъдето стартира растежа на листата). Долните листа се премахват и се оставя само една двойка от горните. Резниците се засаждат в саксийки, поливат се и се покриват с буркан. Вкореняването отнема от 4 до 6 седмици. Появата на нови листа означава, че имаме наличие и на коренчета. Изчакайте известно време и пресадете нововкоренените скабиози. 


Скабиозата е устойчива към вредители и заболявания. Възможни неприятели могат да са листните въшки, които се третират със силна струя чиста или сапунена вода, след което те обикновено изчезват. Цветари, които са отглеждали скабиози в сенчести и неогряти от слънцето места, споделят, че те често развиват гъбични заболявания като брашнестата мана. В случая помагат прилагането на фунгициди, като най-удачно е преместването на растенията в подходящи условия за живот и развитие. Най-пагубно за скабиозите се оказва преполиването и виреенето в постоянно мокри почви. Това води със себе си загниване на кореновата система и последващо унищожаване на растенията. Първите белези са пожължяване и увяхване на надземните части. Друг важен съвет е да премахвате винаги плевелите около скабиозите, защото те ги задушават и спират развитието им.


   




Използвана информация и снимков материал: www.pinterest.comwww.google.com